За прочит: 2 Кор. 5:1-10
 


За да не погине нито един, който вярва в Него. (Йоан 3:16)


Скъпият дар на Бога за нас имаше тази цел: никой да не погине. Нито един. Всяка човешка победа е платена с висока цена. Но Бог не иска да има жертви, не много жертви, не няколко; не иска нито една.


  Думата „погине“ звучи твърде драматично за много хора. Те не могат да разберат колко сериозно стоят нещата. все си мислят, че християнството не е нищо повече от добро морално място за живеене. Не им се вярва, че става въпрос за много по-сериозни проблеми. Защото ние всички имаме един основен и огромен проблем, който се казва смърт. Няма по-голяма неправда от това, че умираме и изчезваме, сякаш никога не ни е имало. Оттам и няма по-голяма нужда от нуждата да се спасим. Как може да стане това? Никак, би казал безбожникът; просто си чакаш реда и като дойде, нищо не можеш да направиш. Но не е така!


  Христос се разправи с нашия най-опасен враг и го победи. А после ни подари тази победа. Който вярва в Него, се освобождава от смъртта и тя вече няма власт над тялото му, над душата му, над мислите му.


  Ето защо вярата е толкова важна и съдбовна. Тя не е начин да разрешим някой дребен проблем, а най-важния. Христос не ни спасява от нещо друго, а от смърт. И не ни дава някаква дреболия, а вечен живот.


  Божият дар не е даден само на неколцина избранници, на шепа праведни и благородни хора, които заслужават да им се направи нещо много хубаво. Той е за всеки. Никой не бива да умира. Никоя душа не е толкова евтина, че да потъне без следа в морето на времето. Бог е вложил в нас нещо прекалено ценно, за да допусне то да погине.


  Молитва: Боже наш, дай вяра на онези, които са се примирили с лъжата, че всичко е на тази земя. Помогни им да потърсят Христос като Спасител и да преживеят чудото на новорождението, за да имат Твоя живот в себе си и той да ги направи радостни и спокойни. Амин.


  Тема за размисъл: Думата „гибел“ е точната за това, което очаква безбожието; думата „Спасение“ е точната за това, което носи вярата.