Автор: Чък Смит     ВЪВЕДЕНИЕ:



1. Жива надежда


  2. Сграда на Бога


  3. Уроци от Давид
      Въведение:



Какво е живота? Какво е смъртта? Има ли живот след смъртта? Тези въпроси са дълбоко погребани в съзнанието на всеки човек. Ние често избутваме тези въпроси в нашето подсъзнание, но те, от време на време, намират начин отново да изплуват в съзнанието ни. Тогава още веднъж се замисляме върху тях, след което пак ги набутваме там откъдето са излязли. Тези въпроси обикновено възникват в нас повторно когато почине наш приятел, роднина или някоя известна личност. Тежките психически или физически страдания също могат да ги събудят. Те са съществували в съзнанието на човека още от самото начало. Те са там и умоляват за отговор. Една от най-старите, ако не и най-старата, е книгата на Йов. В нея намираме, че Йов задава същите въпроси:   „Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?“ (Йов 14:10) и „Ако умре човек, ще оживее ли?“ (Йов 14:14). Тези въпроси възникнаха в него поради голямата скръб, която той преживяваше, понеже десетте му деца му бяха починали трагично и неочаквано и поради непосилните страдания, през които преминаваше. Но Йов не получи отговор. 


  Векове по-късно, се ражда „Ерата на Философията“ и хората са прекарвали целия си съзнателен живот в търсене отговори на тези въпроси. Към края на тази епоха, философите все още  не били стигнали до никакви задоволителни отговори. По това време, две сестри Марта и Мария, които живеели в малкото селце Витания, оплаквали смъртта на брат си. Те изпратили съобщение до Исус, с молба да пристигне там възможно най-бързо, защото „този, когото обичаш, е болен.“ (Йоан 11:3). Въпреки настойчивата молба на това съобщение, Исус предпочете да си почине за няколко дни на реката Йордан, преди да предприеме двудневното пътуване до Витания, разположена на Елеонския хълм, откъм пустинята, далеч от Йерусалим. Когато Исус наближи селото заедно със Своите ученици, Неговият приятел вече беше мъртъв. Бяха го положили в гроба преди четири дена.

  Когато сестрите чуха, че Исус се задава по пътя от Йерихон, Марта остави всички, които оплакваха брат ѝ и хукна да Го посрещне. Тя извика: „Исусе, ако беше дошъл по-рано, брат ми нямаше да умре!“ Марта беше разочарована от Него. По един много възпитан начин, тя Го укори: „Какво Ти отне толкова време, че не можа да дойдеш по-бързо? Господи, къде беше когато се нуждаехме от Тебе? Защо не отговори на молитвите ни? Можеше да предотвратиш смъртта и да премахнеш нашата скръб и мъка? Защо не го направи?“ Интересно, нали? Ние и днес Му задаваме същите въпроси когато наш любим човек почине.


  Исус отговори на Марта успокоително: „Брат ти ще възкръсне.“ Без да разбира напълно за какво става дума, тя отговаря: „Да, зная това, Господи. Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.“ Най-вероятно Марта си е мислела за пророчеството, записано в Данаил 12 глава, където той говори за всеобщото възкресение на мъртвите - някои за вечен живот, а други за вечно наказание. Но Исус отговори: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.“ (Йоан 11:25-26).


  След като направи това радикално изявление, Исус директно попита Марта: „Вярваш ли това?“ Тя отвърна: „Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син.“ Изявлението, което Христос направи ... Неговите думи, трябва да са най-радикалните в историята, които някой човек е дръзвал да каже. Ако Той не беше Този, Който ги изрече, то те на момента биха били отхвърлени като безмислени и  надути брътвежи на фанатик. Само си представете как Наполеон казва на своите войници преди битката: „Ако вярвате в мен, никога няма да умрете.“ Представете си Хитлер или Кадафи, или дори нашият собствен президент да казва това. Веднага бихте заключили, че те са луди и изобщо няма да се замислите повече върху техните думи. Но поради факта Кой е Исус, ние не можем просто да подминем това радикално изявление. Трябва да се замислим върху него сериозно.


  1. ЖИВА НАДЕЖДА.



Когато Исус попита: „Вярваш ли това?“, Той незабавно раздели цялото човечество на две категории: тези, които вярват и онези, които не вярват; тези, които имат надежда за живот след смъртта и онези, които нямат истинска надежда за живот след смъртта. Апостол Петър казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.“ (1 Пет. 1:3-5). Нашата надежда за вечен живот според Петър е повече от надежда. Тя е жива надежда, проверена и изпитана от възкресението на Господа Исуса Христа. 


  На този етап е възможно и съвсем логично да искате да поспорите: „Ако Неговите думи са верни, защо тогава има толкова много надгробни паметници с кръстове? Ами какво ще кажеш за всичките ония милиони през вековете, които са вярвали в Исус и сега са мъртви?“ И тук е наобходимо да се посочи,  че библейската дефиниция за смърт е напълно различна от тази в тълковният речник. Медицината счита, че човек е клинично мъртъв, когато неговия мозък е спрял да функционира. Когато човек изпадне в кома, му се поставят системи за поддържане на живота наред със сонди за електроенцефалограма, което позволява на лекарите да наблюдават и следят активността на мозъчните вълни. Когато линията на монитора стане равна, този човек се счита за мъртъв. Много често докторите оставят животоподдържащите системи да работят още 24 часа. Ако линията остане равна, те изключват системите и внимателно наблюдават монитора дали ще отчете някакво трептене, което би означавало, че мозъкът се нуждае от кислород. Но ако линията си остане равна, те се обаждат на семейството, че техният близък е мъртъв. Умът или съзнанието са напуснали тялото и поради тази причина, човека се счита за мъртъв. Смъртта според тази дефиниция е отделяне на съзнанието от тялото.


  От гледна точка на Библейските писания, смъртта е раздялата на човешкото създание от Бога. Ако не осъзнаваш, че има Бог, ако не вярваш в Него, Библията заявява, че си мъртъв.


  Апостол Павел нарича хората, които живеят само за собствено удоволствие - мъртви, въпреки че те са физически живи (1 Тим. 5:6). Бог предупреди Адам в Едемската градина, че непременно ще умре в деня, в който яде от забраненият плод (Битие 2:17). Когато Адам яде от плода на дървото за познаване доброто и злото, той умря духовно.  До този момент, Бог имаше общение с човека в Райската градина. Но след като Адам яде от забранения плод, взаимоотношенията му с Бога, неговото близко общение с Бога, беше прекъснато. Адам се скри, когато Бог го повика: „Адаме, къде си?“ Чрез греха, Адам се отдели от Бога. Той стана духовно мъртъв, което евентуално щеше да доведе и до неговата физическа смърт. Когато повярваме в Исус Христос, ние преживяваме духовно новорождение. Когато Павел писа на вярващите в Ефес, той каза: „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове“ (Ефес. 2:1). Исус каза: „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ (Йоан 3:36).


  Това, което Исус всъщност искаше да каже на Марта, когато ѝ каза: „и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.“ (Йоан 11:26) беше, че вярващите никога няма да бъдат съзнателно отделени от Бога. 


  Толкова съм благодарен, че Исус не е имал предвид, че нашето съзнание никога няма да напусне тялото ни. Не мога да си представя по-ужасно състояние от това да остана в съзнание дълго след като тялото ми не би могло да функционира адекватно. Не е ли адски мъчително да се чувстваш напълно безпомощен; да бъдеш хранен и къпан от някого с когото изобщо не можеш да комуникираш? За мен това е съдба по-страшна и от самата смърт.