Прочит: Римл. 4:16-21


„Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.“ (Йов 42:2)

  Когато израилтяните разбраха какво Бог е обещал на Моисей, повярваха, „наведоха главите си и се поклониха“ (Изход 4:31). Колко ли са били щастливи, когато са научили, че техният Бог ще ги избави! Сигурно си представиха едно бързо избавление, съвсем не такова, каквото ги очакваше. Фараонът не беше склонен да пусне целия този народ само заради думите на Моисей. Напротив, даже им наложи още по-тежки задължения. Тогава тези, които бяха навели глави, възроптаха.

  И аз понякога се държа като израилтяните. Уповавам на Бога, възхвалявам Го, но когато пътят пред мен стане каменист, вместо да се обърна към него за подкрепа, започвам да се оплаквам. Вместо да видя пречките като възможности да израсна във вярата, се обезкуражавам.

  Често в библейските истории обстоятелствата се заплитат сериозно, преди Божието обещание да стане реалност. Йосиф беше изхвърлен, преди да се издигне; Авраам трябваше да прояви своята вяра, като се съгласи да пожертва сина си, преди да стане баща на много народи; Павел беше ослепен, преди да се превърне в апостола на езичниците. Но Бог не спираше да действа в живота на всички тези хора и не спира да действа и в нашия живот. Това ни дава надежда и повод да се радваме и да възхваляваме Господа дори и в трудностите.

  Молитва: Господи, благодарим Ти за Твоята вярност. Когато се борим с трудностите, помагай ни да ги превъзмогнем, амин.


Мисъл за деня: С Божията помощ мога да преодолея трудностите.  Джорджия Брътън (С. Каролина)

  Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО БЯГАТ ОТ НАСИЛИЕ.