„И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Пет. 5:7)

В 13 век император Фридрих Втори извършил един експеримент, за да разбере какъв език ще говорят децата, ако бъдат оставени сами на себе си през своите първи години. Той избрал няколко новородени бебета и заповядал никой да не им говори. Въпреки че наредил да бъдат кърмени и къпени, строго забранил някой да им пее или говори. Но експериментът се провалил - всичките бебета умрели!

  Едно „диво дете“, намерено в Калифорния, дава отговор на въпроса на фридрих Втори. Била наречена „Джийни“ от социалните работници, за да запазят нейната тайна. Била държана отделно в малка стая и от бебешката ѝ възраст родителите ѝ не ѝ били говорили.

  Бащата на Джийни очевидно мразел деца. От 20-месечната ѝ възраст, докато била открита 12 години по-късно, Джийни живеела в почти пълно усамотение. Гола, ограничавана от конска сбруя, която баща ѝ бил измислил, тя била оставяна да седи на седалката си за гърне ден след ден. Вечер той я слагал в нещо  като усмирителна риза и я поставял в детско креватче с телена мрежа. Ако издадяла някакъв звук, той я биел. Никога не ѝ говорел.       Джийни била открита през ноември 1970 г., когато майка ѝ я завела при сициален работник. Тя била една жалка, деформирана, невъздържана, несоциализирана, недохранена девойка. Не можела да изпъне напълно краката си. Не можела да стои права. Не знаела как да дъвче. Тежала само 30 кг. И не казвала нищо; можела само да хленчи.



  Това че Джийни изобщо оцеляла, е забележително. След години на рехабилитация тя се научила да говори, но не ясно. Въпреки че явно е била родена като нормално дете, нейният коефициент на интелигентност бил само 38 през 1971 г, а през 1974 - 74. Тъй като не ѝ била дадена възможност да се развива, някои част на мозъка ѝ никога нямало да действат така, както би било възможно при нормални условия.

  Всички сме създадени, за да се грижат за нас. Независимо от възрастта ни, ние сме създадени да обичаме и да ни обичат. Без някой, който да се грижи за нас, животът е само продължителна сърдечна мъка.



  Добрата Вест, която Господ Исус ни донася е, че Бог се грижи! Той се грижи безкрайно много! Всичко, което знаем за състраданието, добротата и любовта, е само сянка, хвърлена от Бога на безкрайната грижа.

  Това е проповядвал Христос. И така е живял. Ние сме специални за Бога!   Из книгата „Исус - сърце, изпълнено с благодат“