„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.“ (Исая 49:15)         Майката познава. Дори след много години майката все пак познава детето си. 

  На 24 януари 2004 г. Луз Куевас присъства на един рожден ден във Филаделфия. Тя поглежда тъмнокосото шестгодишно дете, вижда трапчинката на лицето ѝ и разбира. „Когато я видях, разбрах, че това е моята дъщеря - казва Куевас, която говори несигурно английски. - Исках да я прегърна. Исках да тичам с нея!“

  Луз Куевас никога не приема това, което всички останали са приели: че Делимар вера, нейната единствена дъщеря на 10 дни, е загинала на 15 декември 1997 г. при пожар в семейното им жилище. Тялото на бебето никога не е открито. Въпреки че буйният огън е загасен за 10 мин., стаята на Делимар е унищожена напълно и следователите заключват, че силната горещина и буйните пламъци са погълнали тялото.

  Но майката се съмнява. Първо, когато влиза в стаята и поглежда бебешкото креватче, то е празно. Второ, прозорецът на детската стая на вторият етаж е отворен, въпреки че е студена зимна вечер.

  Освен това и странното поведение на приятелско семейство. Тази жена се отбива на няколко пъти след раждането на бебето, като казва, че е бременна. Обаче след пожара посещенията внезапно престават. 

  Сега, след шест години, Луз Куевас поглежда и познава. „Казах на сестра ми: „Това е моята дъщеря!“ - разказва тя пред един репортер.



  Но трябва да намери начин да го докаже. На партито тя казва на момичето, че има дъвка в косата си и отскубва 5 косъма. Сгъва ги в една салфетка, слага ги в найлонова торбичка и ги заключва на безопастно място в дома си. След това се свързва с властите.

  „От телевизията знаех, че им трябва коса за ДНК“ - казва Куевас. Тестовете за ДНK потвърждават, че 6-годишното момиче с трапчинката, което е наричано Алисия, всъщност е Делимар Вера.     Точно както е при Бога. Защото Той никога не забравя. Той знае.

  Из книгата „Исус - сърце, изпълнено с благодат“