Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2020 04:02 - ЕЛА, ВЗЕМИ ДАРОМ ВОДАТА НА ЖИВОТА!
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 533 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „И Духът и невястата казват: „Ела.” И който чуе, нека рече: „Ела.” И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.” (Откр. 22:17)

Намираме се на последната страница на Библията. От първата до последната намираме верига от надежди и падения, очаквания и разочарования, грях и бунт против Бога, милост и опрощение, страдания и утехи.

  1. Малко преди това имаме Христовата невяста – небесният град, който слиза отгоре като величествен подарък на земята.

Тук вече се задоволява най-дълбокият копнеж на човека – ожидането за вечен живот. Що е вечен живот? Ние не знаем съвсем добре. Та за нас не е познат краткият земен живот. Как да познаем вечният? Но можем с положителност да кажем, че във вечния се съдържа още по-съвършено познание на Господ Исус Христос и Неговият Отец, още по-съвършено общение с Него, още по-пълна любов към Бога и другите същества.

През просторните улици на небесния град тече водата на живота, като благодатна река. Аз си мисля, че тя не е малък поток, а е широка, изобилна, по подобие на Амазонка, която в долното си течение е широка 80 км, а при устието – 150 км. Тази небесна вода пои корените на дървото на живота. Това пречудно дърво растеше в първия Едемски рай. Но Адам не можа да вкуси от него и да стане безсмъртен. Бог не допусна подобна трагедия. Защото безсмъртие при грешен живот би било страшно нещастие.

След потопа мястото на Едемския рай се заличи. И дървото на живота изчезна. Дълголетието на земните жители от 700-900 години намаля на 120 г., а днес е 70-80 г., т.е. намаляло е 10 пъти. Обаче човечеството не престава да ожида за безсмъртие. Алхимиците полагали свръхусилия, за да открият „елексир”, който да овенчае човека с безсмъртие. Но всички опити били осъдени на неуспех. Човек чувствал, че ангелът с огнения меч не му дава възможност да се доближи до тъй горещо желаната цел.

Но в небесният Ерусалим дървото на живота отново ще се яви. От двете страни на реката на живота то ще радва всички жители. Неговото плодородие е баснословно. Всеки месец, т.е. дванадесет пъти в годината, то дава плод. Самите листа на дървото са лек против всякаква болест. А плодовете дават безсмъртие. В този вечен град няма болести, остаряване, болки, страдания, смърт, защото там няма грях.

  1. И Духът Святи, и невястата, т.е. небесният град отправят покана към човечеството: „Ела.”

Станете граждани на града. Тази покана открива тъжния факт, че човечеството се намира далече от Бог и няма това блажено жителство. Лишено е от истинска радост. Не се казва „Иди”, а „Ела”. „Иди” може да каже всеки външен човек. Но „Ела” казва онзи, който е вътрешен, който живее в самия град. Той говори отвътре, от самото Божие сърце.

Духът кани. Въобще, цялата Библия е величествена покана, която Бог отправя към земните жители: „Елате! Върнете се при Мен!” В душата на всеки човек има моменти, когато не е доволен от себе си, от живота си; някакви надежди изплуват в съзнанието му; някакви очаквания за друг, чист живот. Тогава той е готов да прости и сам да моли за прошка. Кой действа тогава в човека? Не е ли Духът? Като младеж имах приятел, с когото много спорехме за Бога. Той беше атеист. Но един ден ми призна: „Понякога си мисля: Ами ако наистина има Бог, ти за къде си?” Кой ли внушава подобни въпроси на моя приятел?

  1. Тази покана се отправя към жадните.

Те имат нужда от водата на живота и познават нуждата си. Жаждата е страшно чувство, което най-настойчиво иска удовлетворение, без отлагане, веднага. Тя не може да се залъже някак си, нито да се забрави чрез отвличане на вниманието. Жадният е нервен. Всичко го дразни – и насекомото по земята, и камъкът, о който се спъва. Близо е до пълно отчаяние. Четох, че преди много години в зоната на екватора бил намерен кораб, който не отговарял на подаваните му сигнали за поздрав. Учудени, моряците от другия кораб, спуснали лодка и наближили кораба. Никакъв признак на живот. Като се изкачили на борда му открили страшна картина. Труповете на моряците се търкалали навсякъде. И коя била причината? Стоките, които корабът превозвал били непокътнати. Храна имало изобилно. Но резервоарите с вода били празни. Някой по невнимание оставил крана отворен и всички измрели от жажда.

Колко много хора срещаме, които приличат на изсъхнали цветя, страдат от силна духовна жажда, при все че не винаги разбират копнежа на собственото си сърце или напразно се опитват да го смълчат. Други се стараят да задоволят ожидането си, като пият от нечистите гьолове на греха. Преди години, по селата в Делиормана имаше гьолове. Там, лятно време почиваха биволите, плаваха гъски и патици. Оттам пиеха и нещастните жадни, защото водата често се намираше на по 20 км. извън населеното място. Нима това е живот?

Във Вогезите има една планина, наречена Одилиенберг. Една легенда разказва, че преди много години красивата девойка Одилия отишла при една скала, потупала я и я помолила да даде вода на един жаден и сляп старец. Скалата се смилила, разтворила се и бликнало поточе. Старецът се напил, но същевременно и прогледнал. Водата и днес извира от тази скала. В легендата се дава израз на дълбокото желание в човека да намери вода или средство, което да лекува всички страдания. Колкото по-чувствителна е душата, колкото по-чист и честен е човек, толкова по-настойчиво и пламенно усеща жаждата по Бога. И странното е, че тя се явява много често именно тогава, когато се намираме на върха но своето щастие.

В празнична зала има шумен банкет. Събран е елита на града, за да честват млад писател, който получава високо отличие и орден. Овации, наздравици, честитки се сипят от всички страни като град. Всички са щастливи. Само юбилярът не сияе. Какво повече може да желае неговото младо сърце? Нима това не е скритото ожидане на всеки земен жител? Той излиза на балкона и въздиша. Разбира, че му липсва нещо много важно, най-важното дори. Какво е то? За какво копнее тази млада и чувствителна душа?

Млада двойка е на сватбено пътешевствие. Отседнала е в разкошен хотел на брега на морето. Двамата млади са излезли на балкона пред стаята си, те се държат нежно за ръце и наблюдават залязващото слънце. Не е ли това най-голямото щастие за тези млади сърца? Но невястата въздиша. Младоженецът е добър, внимателен, благороден, възпитан, нежен. Но не иска да чуе за Бога. А тя е възпитана в християнско семейство. И е принудена да сподавя своята любов към Исус Христос. Лесно ли ще й бъде?

Един богат гражданин си построил разкошна вила в приказно красива планинска местност. Най-скъпи картини красят стаите. Навсякъде всичко е комфортно. Често го посещават отбрани гости. Но стопанинът се отегчава във вилата си. За какво ли жадува неговата душа?

Всичко, което може да ни даде земята – слава, злато, сребро – ние го притежаваме като някакви мъртви богове. Красиви, изящни, но студени, защото са мъртви. А ние копнеем за живота – за вечен живот, за живо, туптящо сърце. Душата е създадена за Бога и е недоволна дотогава, докато най-после Го намери и си отдъхне в Неговите бащини обятия.

Учител по физика прави опит с мишка. Поставя я под стъклен похлупак. Учениците с интерес наблюдават как животното тича под капака. Но с помощта на уред учителя изтегля въздуха изпод капака. И нещастното животно пада на гърба си, гърчи се, отваря уста за въздух и страда. След малко, той отново пуща въздух под капака и мишката отново започва радостно да си играе. Ето картината на човек, който е лишен от Бога. Страда и се гърчи, като напразно се старае да запълни нуждата си по друг начин. Едно стихотворение гласи: „Аз ожидах за красота. Отидох сред природата и намерих най-хубавите цветя. Посетих картинните галерии и се любувах на най-изящните картини. Преминах през целият свят и срещнах най-красивото лице. Но най-после дойдох на Голгота и намерих там Божият Син и разбрах, че аз всъщност само Него съм търсил.” Такива жадни се канят. Тяхната жажда е мощен стимул, който ги води към Бога. Тя е крилете, които ги отвеждат до Небесния Баща.

  1. Който иска.

Поканата се отправя не само до жадните, но до тези жадни, които искат. Бог се отнася с най-голямо уважение към нашата свободна воля. Той никому не натрапва Своите благословения. Много човеци погиват не защото са грешни или зли, но защото отказват да приемат Божиите благословения, отказват да бъдат спасени. Ние приличаме на пътници в пустинята. И ще умрем от жажда не защото няма вода и извори в пустинята, а защото отказваме да приемем водата, която ни дава водачът на кервана, който я носи със себе си. За да бъдем жители на слезлия от небето град, трябва да искаме, да имаме добрата воля за това.

  1. Даром.

Каква чудна дума! Всъщност тя не се нрави на нашето високомерие. Ние бихме предпочели да получим спасението си не като дар, а като заплата за нещо, което сме направили. Например да сторим много добри дела, да посетим Божи гроб, да възложим на себе си известни мъчения. Някои считат, че дарените неща нямат никаква стойност. И вси пак, даже за тялото получаваме най-ценните дарове даром, безплатно: животът, здравето, времето, въздухът, водата, радостта, любовта. Още повече това важи за духовният свят! Спасението ни се дава даром! Жителството в небесният град е също така незаслужен подарък. Но кой го приема?

  1. Който чуе тази покана, нека също така да каже на други: „Ела!”

Поканата е верижна. Който приеме небесната покана, трябва да покани своя ближен. Освободеният от грях да покани други, които още носят веригите на злото. През миналият век търговията с роби в Африка била в своя разгар. Но имало групи, които преследвали тази срамна търговия. И когато срещали кервани с вързани роби, те освобождавали само един. Той, от своя страна, освобождавал другаря си, който също така прерязвал въжетата на своя съсед и т.н. Поканата задължава да каним и други.

  1. Нека всеки дойде.

Всеки, както може. Здравият с бърз ход. Болният по-бавно. Куцият може да пълзи. Всеки по своя си начин.

В Нюнберг има световноизвестна чешма. От няколко най-красиви статуи блика кристална вода. Един турист се удивлява на красивите фигури, когато едно чираче с бърза крачка се доближава до чешмата, утолява жаждата си и пак тича към своята работа. Кой беше по-умният?

Бог ни предлага спасението Си. Дава ни вечният живот чрез заслугата на Своя Единороден Син. Ние трябва да знаем за това. Но знанието не е достатъчно. Трябва и да дойдем. Но и това не е достатъчно. Трябва да го приемем. И тогава да го предложим и на други.

В това се състои истинският смисъл и цел на нашия живот.

Пастор Симеон Попов

4 юли 1971 г.

гр. Шумен






Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692896
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031