Имаме въпрос, който Бог задава на човеците. Ще бъде интересно да проследим въпросите, които Бог задава в Словото на хората. Да ги запишем на лист и да видим за какво се отнасят. Винаги когато Бог пита става дума за нещо много важно, много тежко. Така зададе Бог въпроса на криещият се от Него Адам: „Адаме, къде си?” Бог запита и първият братоубиец, след като той проля кръвта на брата си: „Къде е брат ти Авел?”

Тук Бог се обръща към всички земни жители. Всеки човек знае що е добро и що е зло. Всеки има съвест, която му говори за това. Това е болезнен въпрос. Бог страда. Сърцето Му се облива в кръв. То стене дълбоко. Вижда се, че търпението на Бога е към изчерпване. Дошло Му е до гуша от нашето безчестие. Докога ще се гаврите с Мен? Докога ще валяте Святото Ми име в калта на вашите грехове? Докога ще покривате светлината със шиник? Какво разочарование у Бога! Създаде човека прав и чист, а ето, че той измисли множество странични вредни неща.

1. Божията слава.

За нас е много трудно да кажем нещо изчерпателно за нея. Колкото повече размишляваме за нея, толкова по-величествена и неизмерима става тя. Казваме наистина: Божията слава, това е божественият блясък на Неговото величие. И все пак знаем, че нищо не сме казали. Славата на Бога съдържа всичките Му божествени добродетели. Тя е Неговото всезнание и нещо повече. Тя е Неговото всесилие и нещо повече. Тя е Неговата вездесъщност и нещо повече. Тя е Неговата премъдрост и нещо повече. Тя е Неговата правда и нещо повече. Тя е Неговата чистота и нещо повече. Тя е Неговата любов и нещо повече и т.н. и т.н.

Тази слава Божия ръководи развитието на света и следи за всичко. Лутер се провиква: „О, Боже, колко е велико Твоето име. Всички добродетели носят Твоето име.”

При големи тържества обикновено има фойерверки. Те се изстрелват нависоко и там се превръщат в сипещи се разноцветни звезди. Но бройте до 5 и всичко изчезва. Ето човешката слава! Излезте обаче навън, в някоя тиха, ясна нощ. Небето е обсипано с милиони звезди. Те всички, както и луната, и слънцето, ни говорят за Божията вечна, непреходна слава.

1. Къде виждаме Божията слава?

Преди всичко в природата. Там я вижда и псалмопевецът, който пише в 19-ти Псалом: „Небесата разказват славата Божия.” Не е чудно, че велики астрономи, когато са наблюдавали с телескоп милиардите слънца, са падали на колене, за да изкажат възхищението си от Божията слава. Още от първият ден на сътворението всичко беше „добро” и „твърде добро.” Луис Пастьор се възхищава от Божията слава, когато наблюдава микроорганизмите в една капка вода. Основателят на съвременната ботаника Карл Линей винаги се връщал вкъщи, носейки букети от растения, които намирал сред природата. Запитан какво носи, той отговарял: „Нося стъпките на Бога. Всеки лист е Негова стъпка.”

Но какво направихме ние от тази слава? Вижте на какво прилича прородата след някое жестоко сражение. Опустошение, разорения, гробище! След като изтровихме маса риби, ние унищожихме завинаги повече от 1000 вида животни.

Божията слава се вижда и в Словото. Тази чудна книга ни говори за неизследима мъдрост, велики Божии планове и голямо търпение. Но колко пъти тя е бивала гонена, преследвана, изгаряна!

Божията слава се открива в човека, този венец, господар на природата. Неговият външен вид, господарски ход, чуден мозък, който може да приеме ограничен брой впечатления и да ги запази. Той е съработник на Бога и Негов любимец. Какви велики хора е пратил Бог на земята, като Сократ, Достоевски, Пастьор, какви художници, музиканти, мислители! Но човек създаде и техниката. А тя е на път да го пороби и даже да го унищожи. Бог подава ръка на Своя любимец, но няма кой да я поеме. Защото човек търси да смаже, да унищожи своя ближен, както направи и Каин.

Божията слава се открива и в църквата, това чудно тяло на Господ Исус. Тя още стои и ще стои въпреки своите недостойни и паднали представители. Защото глава на църквата не е човек, а сам Господ Исус Христос. Затова Той дойде на земята, пострада и даде живота Си, проля кръвта Си. И Божието име е било винаги чистото знаме на църквата. Когато вярата беше престъпление и се наказваше със смърт, Бог направи от слабите човеци стоманени хора, за да служат те за Негова слава. Бог се кичи със спасените грешници. „Аз Съм Господ. Това е Моето име. И няма да дам славата Си на друг, нито хвалата Си на идолите.” (Исая 42:8) Ето защо първите християни приеха гонението. В обширната Римска империя, която се простирала от Англия до Индия, имало голяма религиозна толерантност. Римските завоеватели вземали боговете на покорените народи и ги поставяли в своя пантеон, до своите си богове. Всички идоли били еднакво уважавани. Но над всички тях стоял култът на императора. Трябваше да се отдават божествени почести на римският кесар. Тук християните дадоха отпор: „Нашият върховен господар не е кесарят, а Христос. Ние се подчиняваме на кесаря, но не можем да го обожаваме.” Милиони християни заплатиха с живота за вярата си.

1. Как превръщаме Божията слава в нечестие?

Чрез нашето поведение, чрез нашия език, пълен със зли думи и хули. Вместо да прослави Бога и да Го славослови, хулата отхвърля славата и презрително я тъпче под нозете си. В Левит 24:10-16 ни се казва за един младеж, който похулил името на Бога и бил убит с камъни. Хулата е признак на голямо морално и общо падание. Това злобно непокорство се отнася към Бога най-враждебно.

В Матей 21:33-46 имаме притчата за злите земеделци. Те се наели да обработват едно лозе като изполичари. Когато дошло време да се бере гроздето, те били и убили изпратените от господаря слуги. Най-после убили и Неговият син. Ето хулата! Ето как човеците обръщат Божията слава в нечестие! „Ние имаме най-малка власт над нашия език.”, казва Спиноза. Не признаваме Божието величие, нито имаме някаква благодарност към Него за благата Му. Издигаме паметници на велики хора. Колкото е по-велик благодетелят, толкова по-голяма е почетта към паметта му. Но отминаваме без да забележим великите дела на Бога.

Колко много страдаше Христос поради неверието на Своите ученици. Един приятел ми каза: „Христос е бил на кръста само 5-6 часа, а аз страдам цял живот.” Господ Исус беше живял живот в кръстни мъки. Морално Той търпеше непоносими страдания. В един такъв момент Исус се провиква: „Род неверен и извратен, докога ще ви търпя?” Не беше лесно за Спасителя постоянно да влачи след Себе Си тези, които отдавна трябваше да тичат пред Него. Кои са онези, които ни причиняват най-болезнени мъки? Това не са далечните хора, а нашите най-близки. Те са около нас и постоянно ни настъпват по мазолите. А Христовите стадания бяха така болезнени,, защото Неговата вяра и любов бяха най-съвършени.

Грехът е безчестие. Затова, който превръща Божията слава в безчестие, е потънал в грях и беззаконие.

1. Какво е нашето положение като Божии чада?

Когато повярваме и предадем сърцата си на Бога, в нас настъпва коренна промяна. Ние знаем, че Бог живее чрез Святият дух в нас и сме под Неговата бащина грижа. Затова у нас се явява отвращение към злото и калта на греха. Знаем, че мястото, на което се намираме е свято. Как да го оскверняваме тогава? Божията слава възбужда у нас страхопочитание, въодушевление и дълбока вътрешна затрогнатост. Знаем, че не можем да увеличим Божията слава. Но можем да я приемем да я приемем в сърцето си и да я преумножаваме там. Ето защо нашата молитва е: „Да се свети Твоето име.” Затова имаме и тази славна задача да се пазим и внимаваме да не би да бъдем за съблазън пред другите.

През първи век в Рим имало голяма християнска църква. Част от нейните членове били евреи-християни. Те били вещи в Старият Завет, били известни като хора с големи познания в Словото и били на голяма почит. Обаче животът им не винаги бил на висота. Затова и апостол Павел ги предупреждава: „Поради вас се хули Божието име сред езичниците.” Невярващите ни наблюдават. Те имат много остър поглед и веднага разбират дали ние сме искрени или лицемерни. Така Божието име се обезчестява.

Когато се преглеждаме на ренген се вижда, че излъчваме лъчи от крайниците си. Такива излъчваме от цялото тяло. Ние излъчваме влияние – физически и духовно. Колко често разбираме какво иска или възнамерява нашият ближен, при все че още нищо не е казал. Така нашето поведение, нашето присъствие е или възхвала, или безчестие за Божията слава.

Брат Гаро ми разказа следното: Веднъж група млади християни от Солун отишли в Атина на гости на вярващите там. На гарата ги посрещнал един от църковните членове, който между другото казал някаква неприлична дума. Това било като студен душ за брат Гаро. Един негов приятел забелязал разочарованието у него и му казал: „Гледай към Исус!”, т.е. не се съблазнявай от думите на брата. Така осквернената Божия слава отново била издигната.

Когато бил младеж, Георги Димитров посещавал, воден от родителите си, Първа евангелска църква в София. Неговата майка била дълбоко вярваща жена и винаги носела със себе си Новия Завет. Даже когато била на посещение при другаря Сталин, издигнала тази свещена книга пред него с думите: „Това ще поправи света!” Един ден младият Георги взел участие в неделния урок и задал някакъв въпрос, който не се харесал на ръководителя и затова той му ударил плесница. Оттогава Георги Димитров престанал да посещава ивангелската църква. Какъв акт на безчестие за Божието свято име!

Когато Господ Исус бил в Гетсиманската градина, дошли храмовите слуги, за да Го арестуват. Петър, обвзет от неразумна ревност, извадил меч, замахнал и отсякъл ухото на един от слугите на име Малх. Господ Исус веднага излекувал раната, като поставил отрязаното ухо на мястото му. Но никъде в Новия Завет не ни се казва, че Малх станал християнин. По за вярване е, че той винаги е странял от църквата.

1. Нека да се стараем да служим за слава на Бога.

Господ Исус ни увещава: „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод.” (Йоан 15:8) Какъв е този плод ясно ни се казва в Галатяни 5:22: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.”

Ето един много ярък пример в това отношение: Олимпиадата през 1924 г. в Париж. Високоговорителите възхваляват учудващото постижение на младият канадец Ерик Лидъл, който пробягва разстоянието от 400 м. за 47,6 секунди. Златен медал. Името на Лидъл е в устата на всички спортисти. Обкръжават го журналисти: „В неделя има друго надбягване. 100 метра. Вие сигурно ще постигнете най-краткото време. С това ви очаква и вторият златен медал.” Лидъл поклаща отрицателно глава: „Няма да се надбягвам.” Журналистите са крайно учудени: „Защо? Та вие имате всички шансове да бъдете пръв.” Лидъл отговаря: „Неделя е ден, който аз посвещавам на Бога. Тогава няма да се надбягвам, а ще бъда на църква.” Мнозина си помислили, че Лидъл не е съвсем нормален. Но много журналисти и спортисти отиват в църквата, където Лидъл проповядва върху думите: „Отвори очите ми, за да гледам чудесните неща в Твоя закон.” След няколко години Лидъл заминава като мисионер за Китай. Той прославил Бога.

Особен начин за прославяне на Бога е нашата готовност да страдаме за Него. Когато Божията слава се обезчестява, нека приемем това безчестие за себе си. Ето – Моисей беше определен да бъде престолонаследник на голямата тогава египетска държава. Но той „предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища.” (Евреи 11:25-26) Затова апостол Петър ни увещава: „Ако страда някой като християнин, да не се срамува, а нека слави Бога с това име.” (1 Петър 4:16).

Цели 120 години Ной носеше позора за Бога. Гавриха се с него, подиграваха му се, присмиваха му се. Но той знаеше едно: „Иде потоп и трябва да построя кораб именно на този хълм.” И как бе възнаградена неговата вярност!

Край. Въщност, въпросът е: Кое е за нас най-святото нещо? За влюбеният любимата е най-святото нещо. Той е готов с всички средства да брани нейната чест. Затова само този, който не обича Бога, е готов да Го осквернява. Много е важно още едно нещо: Да се пазим и да внимаваме да не взимаме напразно името на Бога. Всяко споменаване на Неговото име да бъде придружено от смирено страхопочитание.

През миналият век младият Морз вече бил готов със своето епохално изобретение – телеграфа. Всичките си средства той вложил в своя труд. Но сега трябвало да построи телеграф между два града и така да докаже ефективността на откритието си. Затова подал молба до Конгреса на представителите на САЩ, да му се отпуснат 60 000 долара. Било събота следобед. Конгресът провеждал последното си заседание. Морз бил в галерията и следял с трепет дебатите. Но нямало никакъв изглед молбата му да бъде разгледана. Тогава той сключил ръце, тихо се помолил и оставил всичко в ръката на Този, за Когото няма нищо невъзможно. Отишъл си. На другият ден го посетил един познат конгресмен и му казал: „Честито! Отпуснахме ти сумата. Но чудно! Изведнъж посред дебатите НЕЩО ни накара да оставим всичко друго и да се занимаем с твоята молба.” Морз знаел КОЙ предизвикал промяната. Построил телеграфа и първата телеграма, която преминала по жицата гласяла: „Бог направи това.”

Пастор Симеон Попов

29 февруари 1976 г.

Шумен