Постинг
18.08.2020 00:23 -
Данаил - ГЛАВА 11.1
Данаил 11:1: „А в първата година на мидянина Дария аз Гавриил стоях да го укрепя и уякча.“
Това е началото на нещата, свързани с видението, за които беше казано на Данаил, че трябва да разбере.
Пратеникът от 10:10, продължава да говори за помощта, която му оказал Михаил в битката с демоните в 10:21. По този начин потвърдил целта на Дарий - да покаже добронамереност и разположение към народа на Израел с указа си за връщането им в техните земи.
Стихове 2-45: Така както в 8:3-26 и това пророчество обхваща цялата история на духовния конфликт в Израел (11:2-35) до Голямата скръб (ст.36-42), когато Михаил помага за пълното освобождение на Израел (12:1). Подробностите на тези събития са изключително прецизни и акуратни и са потвърдени от историята. Но невярващите критици настояват, без каквото и да е доказателство, че тя е написана 400 години след Данаил, т.е. след като всичко се е случило, което би направило пророка измамник. Пророчеството всъщност гледа напред в бъдещето - от Даниил до последният Антихрист.
Стиховете 2-35, разкриват близкото изпълнение на пророчеството за Персийската империя и царуването на Гърция чрез Антиох Епифан.
Данаил 11:2: „И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство.“
Персийските царе, за които се говори тук са тези, които са били на власт след като Вавилон бил завладян от Кир. Това са: Камбиз (530-522 пр. Хр.); Псевдо-Смердис (522 пр. Хр.) и Дарий Първи Хистаспеси (522-486 пр. Хр.).
Четвъртият е Ксеркс I, наречен Асуир в Книгата Естер (486-465 пр. Хр.). Царе, управлявали след Ксеркс не са включени, може би защото провалилата се военна кампания на Ксеркс, поставила началото на края на Персия, която паднала под владичеството на Александър Велики през 331 пр. Хр.
Данаил 11:3: „И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действува според волята си.“
Този стих описва Александър Велики. Той разбил армията на Персийската империя. Бил могъщ и властен. Мнозина мислели, че Александър ще управлява света.
Данаил 11:4: „А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях.“
След смъртта му, четирима от неговите генерали, които не били негово потомство, нито пък от неговото родословие, си поделили огромната му империя.
Дори това велико и славно царство, паднало в ръцете на Римската империя.
Южният цар е Египет. Един от началниците, които са под пряката власт на царя ще възстане, за да свали царя от престола му. Ударението обаче пада върху Северният цар - Арам или Сирия, в ст. 5 и следващите стихове. В хода на историята много други лидери са управлявали, кръстосвайки и преминавайки през Палестина.
Данаил 11:5: „И южният цар ще се уякчи; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество.“
Южният цар представлява династията на Птоломеите, които са управлявали Египет, често сравнявани с Царя на севера - Селевкидските водачи на Сирия (ст.6). Севера и Юга имат взаимоотношения с Палестина, те са свързани с нея, за което и говори, и е толкова загрижен Арх. Гавраил. Стихове 5-20 покриват един период от почти 200 години, изпълнен с войни между тези две граничещи сили.
Данаил 11:6: „И подир няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да стои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водеха, и родителят й, и оня, който я крепеше в ония времена.“
Царят на Египет ще отиде в северното царство, за да сключи спогодба. Изглежда, че една от неговите дъщери ще се опита да сключи брак, за да подпомогне подписването на съглашението. Тя обаче няма да бъде приета, нито пък договора между двете страни ще бъде сключен. Тази визита претърпяла пълен неуспех. Беренис, дъщеря на египетският фараон Птолемей II Филаделф (285-246 г. пр.н.е.), се омъжва за царя на Сирия - Антиох II Теос (261-246 г. пр.н.е.). Последната част от стиха се отнася до политическата изгода, която са се надявали, че съюзът ще произведе. Антиох се развежда със съпругата си, за да се ожени за Беренис. По-късно тази разведена съпруга убива Беренис, нейният син и дори Антиох, като го отравя. Така тя поставя на трона собствения си син Селевк II Калиник.
Данаил 11:7: „Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската ще влезе в крепостите на северния цар, ще действува против тях, и ще преодолее;“
Братът на убитата Беренис, заел мястото на баща си. Той се казвал Птолемей III Евргет Египетски (246-222 г. пр. Хр.). На свой ред той завладява Сирия, плячкосвайки огромното им съкровище (стих 8).
Данаил 11:8: „тоже и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар.“
Този стих ни разкрива победата на Египет над Сирия. Всички скъпоценни вещи и съкровища ще бъдат докарани обратно в Египет.
Данаил 11:9: „А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.“
Сирийският управник Калининик напада Египет през 240 г. пр.н.е., но се оттеглил, претърпявайки брутално поражение.
Данаил 11:10: „И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се ще воюват дори до крепостта му.“
Наследниците на Селевк - синовете му, продължавали да воюват против Египет, както е описано в ст. 11-35.
Данаил 11:11: „И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.“
Думата, която е преведена на български език „разсвирепее“, в оригинал означава „жлъч, горчивина, непримиримост“ . Та точно тези лоши чувства, пропити с много яд и гняв, накарали царят на Египет да обяви война на Сирия. Армията, която се описва като „едно голямо множество“ се е състояла от около 75 000 мъже. Но тя е предадена в ръката на противника си и претърпява поражение. Птолемей IV Филопатор (222-203 г. пр. Н. Е.), разбива сирийската армия, под командването на Антиох III Велики (223-187 г. пр.н.е.). Но победата на Египет ще бъде кратка (стих 12).
Данаил 11:12: „И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее.“
Въпреки, че армията била пленена, завоевателят им не бил силен. Големият брой войници не прави една армия велика. Мъдрите водачи и великите каузи правят армията велика и победоносна. Армията на Гидеон се състояла само от 300 души, но въпреки това накарала армиите на Амаликитите и Мадиамците , а те били толкова многобройни, като скакалци, да се разбягат. Колко многобройна ще е една армия, не е от значение. Важното е Божието благословение да почива върху нея.
Данаил 11:13: „Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот.“
Един сирийски цар ще се надигне и ще атакува Египет. Този цар ще бъде много богат. 13 години по-късно, Антиох се завърнал с могъщата си армия и в поредица от атаки срещу Египет, превзема Палестина и тя остава под негова власт, стигайки на юг чак до Газа.
Данаил 11:14: „И в ония времена ще въстанат против южния цар; ще се подигнат и насилниците от твоите люде за да потвърдят видението; но ще паднат;“
Непримирими евреи вдигат възстание против Египет, защото лелеели за независимостта на Юдея. Но техният бунт бил потушен. Това се случва сякаш, за да се изпълни пророчеството.
Данаил 11:15: „И тъй, северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои.“
Северният цар е Сирия. От този стих разбираме, че сирийската армия настъпва както против Израел, така и против Египет. Нито Египет, нито Израел ще могат да ѝ противостоят и да удържат на атаките ѝ. Както четем в Езекиел, рампата е възвишение от пръст, което е изградено непосредствено до стените, като по този начин позволява на войниците да преодолеят укреплението, като просто вървят нагоре по рампата достигайки върха.
Данаил 11:16: „Но оня, който иде против него, ще действува според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.“
„Славната земя“ е Израел. Тя е унищожена, както и Египет е бил атакуван. В този стих се описва Антиох III Велики, който поема дълготрайно господство над Израел.
Данаил 11:17: „И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действува според тях; а ще му даде най-отбраната дъщеря между жените за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползува.“
Антиох мобилизира всичките си сили, за да завладее Египет. Когато осъзнал силата на Рим, той се опитал да сключи договор с Птолемей. Той му дава Клеопатра за жена, надявайки се, че това ще помогне с договора между двете страни. Той смятал, че тя ще действа като шпионин в полза на неговата империя, но това не се случило. Клеопатра била вярна на съпруга си, вместо да шпионира за баща си. Тя, заедно със съпруга си, дори изпраща поздравления до Рим, когато Рим побеждава армията на баща ѝ.
Данаил 11:18:„После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един военачалник ще направи да престане нанесеният от него укор; дори, при това, ще възвърне укора му върху самия него.“
Антиох се възползва от поражението на Филип Македонски от римляните и завладява островите на архипелага. Той си бил поставил за цел да покори Гърция, заедно със Средиземноморските крайбрежия. Но това предизвикало конфликт и недоволствието на Рим, така че един римлянин - Луций Сципион Асиатус, се отплаща на сирийската агресия срещу правата и интересите на Рим в района, нанасяйки ѝ жестоко поражение.
Данаил 11:19: „Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне, и няма да се намери.“
Антиох се завърнал с „подвита опашка“ в собствената си земя, принуден от Рим да се откаже от цялата територия на запад от Таурус и да заплати всички разходи по военните действия. Най-вероятно е бил убит от персийци, защитавали храм, който Антиох се опитал да ограби една нощ в Елимаис, за да набави парите за обезщетенията, които Рим му бил наложил.
Данаил 11:20: „Тогава, вместо него, ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството; но в малко време ще загине, и то не чрез гняв нито чрез бой.“
Рим изискал от Филопатор Селевк IV да плаща данъци и налози. Римляните налагат тежки данъци и трибути на всички, които са покорили и завладели. Сириецът решил да облага подвластните му с непосилни данъци, за да може да изпрати трибута на Рим. Но скоро умира. Бил отровен.
Данаил 11:21: „И вместо него ще се издигне един нищожен човек, комуто не ще отдадат царска почит, но той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство.“
В стихове 21-35 е описан най-жестокият цар на Севера - Селевкид, сирийският потисник и гонител на Израел, наречен Антиох IV Епифан. Той сяда на трона, когато брат му Селевк бил убит и един от синовете на мъртвия цар, който можел да го наследи, Димитрий I Сотер, бил държан като заложник в Рим. И в това объркано време, Антиох завзема властта в Сирия.
Данаил 11:22: „И със силата на потопа, ще бъдат пометени и строшени пред него, да! още и сам съюзеният с него военачалник.“
Принцът, който сключва завет с него, бил на страната на този, който завзел властта без да се бие за нея. Армиите на Египет били пометени от връхлитащите сили на Антиох, като от потоп.
Данаил 11:23: „И след като сключи с него съюз ще постъпва измамливо; защото ще възлезе и ще преодолее само с малко люде.“
Този стих се отнася до Епифаните, които получават трона. Това няма нищо общо с битки и сила, а е чиста доза измама, примесена с хитрост в действие. Изглежда, че той е сключил договор, но не е спазил неговата част от сделката. Антиох сключил съюз с Птолемей VI Евргетес II (различен от водача, описан в стих 7). Чрез този пакт, Антиох коварно, с лъжи и измами, кроял планове, да придобие по-голяма сила в Египет. С „малко люде“, той завладява Мемфис и останалата част от Египет, чак до Александрия.
Данаил 11:24: „Във време, когато са спокойни ще дойде в най-плодородните места на областта и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще раздели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.“
Под маската на приятелството, Антиох плячкосва и разграбва най-богатите египетски територии, до които можал да се докопа и да атакува. За да получава подкрепа, той раздавал щедри подаръци, най-вероятно плячка и военни трофеи. „Ще измисли хитростите си против крепостите“ означава, че разработил план да завладее Египет.
(следва)
Това е началото на нещата, свързани с видението, за които беше казано на Данаил, че трябва да разбере.
Пратеникът от 10:10, продължава да говори за помощта, която му оказал Михаил в битката с демоните в 10:21. По този начин потвърдил целта на Дарий - да покаже добронамереност и разположение към народа на Израел с указа си за връщането им в техните земи.
Стихове 2-45: Така както в 8:3-26 и това пророчество обхваща цялата история на духовния конфликт в Израел (11:2-35) до Голямата скръб (ст.36-42), когато Михаил помага за пълното освобождение на Израел (12:1). Подробностите на тези събития са изключително прецизни и акуратни и са потвърдени от историята. Но невярващите критици настояват, без каквото и да е доказателство, че тя е написана 400 години след Данаил, т.е. след като всичко се е случило, което би направило пророка измамник. Пророчеството всъщност гледа напред в бъдещето - от Даниил до последният Антихрист.
Стиховете 2-35, разкриват близкото изпълнение на пророчеството за Персийската империя и царуването на Гърция чрез Антиох Епифан.
Данаил 11:2: „И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство.“
Персийските царе, за които се говори тук са тези, които са били на власт след като Вавилон бил завладян от Кир. Това са: Камбиз (530-522 пр. Хр.); Псевдо-Смердис (522 пр. Хр.) и Дарий Първи Хистаспеси (522-486 пр. Хр.).
Четвъртият е Ксеркс I, наречен Асуир в Книгата Естер (486-465 пр. Хр.). Царе, управлявали след Ксеркс не са включени, може би защото провалилата се военна кампания на Ксеркс, поставила началото на края на Персия, която паднала под владичеството на Александър Велики през 331 пр. Хр.
Данаил 11:3: „И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действува според волята си.“
Този стих описва Александър Велики. Той разбил армията на Персийската империя. Бил могъщ и властен. Мнозина мислели, че Александър ще управлява света.
Данаил 11:4: „А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях.“
След смъртта му, четирима от неговите генерали, които не били негово потомство, нито пък от неговото родословие, си поделили огромната му империя.
Дори това велико и славно царство, паднало в ръцете на Римската империя.
Южният цар е Египет. Един от началниците, които са под пряката власт на царя ще възстане, за да свали царя от престола му. Ударението обаче пада върху Северният цар - Арам или Сирия, в ст. 5 и следващите стихове. В хода на историята много други лидери са управлявали, кръстосвайки и преминавайки през Палестина.
Данаил 11:5: „И южният цар ще се уякчи; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество.“
Южният цар представлява династията на Птоломеите, които са управлявали Египет, често сравнявани с Царя на севера - Селевкидските водачи на Сирия (ст.6). Севера и Юга имат взаимоотношения с Палестина, те са свързани с нея, за което и говори, и е толкова загрижен Арх. Гавраил. Стихове 5-20 покриват един период от почти 200 години, изпълнен с войни между тези две граничещи сили.
Данаил 11:6: „И подир няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да стои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водеха, и родителят й, и оня, който я крепеше в ония времена.“
Царят на Египет ще отиде в северното царство, за да сключи спогодба. Изглежда, че една от неговите дъщери ще се опита да сключи брак, за да подпомогне подписването на съглашението. Тя обаче няма да бъде приета, нито пък договора между двете страни ще бъде сключен. Тази визита претърпяла пълен неуспех. Беренис, дъщеря на египетският фараон Птолемей II Филаделф (285-246 г. пр.н.е.), се омъжва за царя на Сирия - Антиох II Теос (261-246 г. пр.н.е.). Последната част от стиха се отнася до политическата изгода, която са се надявали, че съюзът ще произведе. Антиох се развежда със съпругата си, за да се ожени за Беренис. По-късно тази разведена съпруга убива Беренис, нейният син и дори Антиох, като го отравя. Така тя поставя на трона собствения си син Селевк II Калиник.
Данаил 11:7: „Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската ще влезе в крепостите на северния цар, ще действува против тях, и ще преодолее;“
Братът на убитата Беренис, заел мястото на баща си. Той се казвал Птолемей III Евргет Египетски (246-222 г. пр. Хр.). На свой ред той завладява Сирия, плячкосвайки огромното им съкровище (стих 8).
Данаил 11:8: „тоже и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар.“
Този стих ни разкрива победата на Египет над Сирия. Всички скъпоценни вещи и съкровища ще бъдат докарани обратно в Египет.
Данаил 11:9: „А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.“
Сирийският управник Калининик напада Египет през 240 г. пр.н.е., но се оттеглил, претърпявайки брутално поражение.
Данаил 11:10: „И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се ще воюват дори до крепостта му.“
Наследниците на Селевк - синовете му, продължавали да воюват против Египет, както е описано в ст. 11-35.
Данаил 11:11: „И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.“
Думата, която е преведена на български език „разсвирепее“, в оригинал означава „жлъч, горчивина, непримиримост“ . Та точно тези лоши чувства, пропити с много яд и гняв, накарали царят на Египет да обяви война на Сирия. Армията, която се описва като „едно голямо множество“ се е състояла от около 75 000 мъже. Но тя е предадена в ръката на противника си и претърпява поражение. Птолемей IV Филопатор (222-203 г. пр. Н. Е.), разбива сирийската армия, под командването на Антиох III Велики (223-187 г. пр.н.е.). Но победата на Египет ще бъде кратка (стих 12).
Данаил 11:12: „И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее.“
Въпреки, че армията била пленена, завоевателят им не бил силен. Големият брой войници не прави една армия велика. Мъдрите водачи и великите каузи правят армията велика и победоносна. Армията на Гидеон се състояла само от 300 души, но въпреки това накарала армиите на Амаликитите и Мадиамците , а те били толкова многобройни, като скакалци, да се разбягат. Колко многобройна ще е една армия, не е от значение. Важното е Божието благословение да почива върху нея.
Данаил 11:13: „Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот.“
Един сирийски цар ще се надигне и ще атакува Египет. Този цар ще бъде много богат. 13 години по-късно, Антиох се завърнал с могъщата си армия и в поредица от атаки срещу Египет, превзема Палестина и тя остава под негова власт, стигайки на юг чак до Газа.
Данаил 11:14: „И в ония времена ще въстанат против южния цар; ще се подигнат и насилниците от твоите люде за да потвърдят видението; но ще паднат;“
Непримирими евреи вдигат възстание против Египет, защото лелеели за независимостта на Юдея. Но техният бунт бил потушен. Това се случва сякаш, за да се изпълни пророчеството.
Данаил 11:15: „И тъй, северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар нито отбраните му люде не ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои.“
Северният цар е Сирия. От този стих разбираме, че сирийската армия настъпва както против Израел, така и против Египет. Нито Египет, нито Израел ще могат да ѝ противостоят и да удържат на атаките ѝ. Както четем в Езекиел, рампата е възвишение от пръст, което е изградено непосредствено до стените, като по този начин позволява на войниците да преодолеят укреплението, като просто вървят нагоре по рампата достигайки върха.
Данаил 11:16: „Но оня, който иде против него, ще действува според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.“
„Славната земя“ е Израел. Тя е унищожена, както и Египет е бил атакуван. В този стих се описва Антиох III Велики, който поема дълготрайно господство над Израел.
Данаил 11:17: „И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство, и ще му предложи справедливи условия, и ще действува според тях; а ще му даде най-отбраната дъщеря между жените за да го разврати, но това не ще успее, нито ще го ползува.“
Антиох мобилизира всичките си сили, за да завладее Египет. Когато осъзнал силата на Рим, той се опитал да сключи договор с Птолемей. Той му дава Клеопатра за жена, надявайки се, че това ще помогне с договора между двете страни. Той смятал, че тя ще действа като шпионин в полза на неговата империя, но това не се случило. Клеопатра била вярна на съпруга си, вместо да шпионира за баща си. Тя, заедно със съпруга си, дори изпраща поздравления до Рим, когато Рим побеждава армията на баща ѝ.
Данаил 11:18:„После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един военачалник ще направи да престане нанесеният от него укор; дори, при това, ще възвърне укора му върху самия него.“
Антиох се възползва от поражението на Филип Македонски от римляните и завладява островите на архипелага. Той си бил поставил за цел да покори Гърция, заедно със Средиземноморските крайбрежия. Но това предизвикало конфликт и недоволствието на Рим, така че един римлянин - Луций Сципион Асиатус, се отплаща на сирийската агресия срещу правата и интересите на Рим в района, нанасяйки ѝ жестоко поражение.
Данаил 11:19: „Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне, и няма да се намери.“
Антиох се завърнал с „подвита опашка“ в собствената си земя, принуден от Рим да се откаже от цялата територия на запад от Таурус и да заплати всички разходи по военните действия. Най-вероятно е бил убит от персийци, защитавали храм, който Антиох се опитал да ограби една нощ в Елимаис, за да набави парите за обезщетенията, които Рим му бил наложил.
Данаил 11:20: „Тогава, вместо него, ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството; но в малко време ще загине, и то не чрез гняв нито чрез бой.“
Рим изискал от Филопатор Селевк IV да плаща данъци и налози. Римляните налагат тежки данъци и трибути на всички, които са покорили и завладели. Сириецът решил да облага подвластните му с непосилни данъци, за да може да изпрати трибута на Рим. Но скоро умира. Бил отровен.
Данаил 11:21: „И вместо него ще се издигне един нищожен човек, комуто не ще отдадат царска почит, но той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство.“
В стихове 21-35 е описан най-жестокият цар на Севера - Селевкид, сирийският потисник и гонител на Израел, наречен Антиох IV Епифан. Той сяда на трона, когато брат му Селевк бил убит и един от синовете на мъртвия цар, който можел да го наследи, Димитрий I Сотер, бил държан като заложник в Рим. И в това объркано време, Антиох завзема властта в Сирия.
Данаил 11:22: „И със силата на потопа, ще бъдат пометени и строшени пред него, да! още и сам съюзеният с него военачалник.“
Принцът, който сключва завет с него, бил на страната на този, който завзел властта без да се бие за нея. Армиите на Египет били пометени от връхлитащите сили на Антиох, като от потоп.
Данаил 11:23: „И след като сключи с него съюз ще постъпва измамливо; защото ще възлезе и ще преодолее само с малко люде.“
Този стих се отнася до Епифаните, които получават трона. Това няма нищо общо с битки и сила, а е чиста доза измама, примесена с хитрост в действие. Изглежда, че той е сключил договор, но не е спазил неговата част от сделката. Антиох сключил съюз с Птолемей VI Евргетес II (различен от водача, описан в стих 7). Чрез този пакт, Антиох коварно, с лъжи и измами, кроял планове, да придобие по-голяма сила в Египет. С „малко люде“, той завладява Мемфис и останалата част от Египет, чак до Александрия.
Данаил 11:24: „Във време, когато са спокойни ще дойде в най-плодородните места на областта и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще раздели между тях грабеж, користи и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.“
Под маската на приятелството, Антиох плячкосва и разграбва най-богатите египетски територии, до които можал да се докопа и да атакува. За да получава подкрепа, той раздавал щедри подаръци, най-вероятно плячка и военни трофеи. „Ще измисли хитростите си против крепостите“ означава, че разработил план да завладее Египет.
(следва)
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
