Постинг
14.08.2020 03:22 -
Данаил - ГЛАВА 10
Данаил 10:1: „В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението.“
„Третата година“ е 536 г.пр.Хр. Бяха изминали две години, откакто първият декрет, който разрешаваше завръщането на пленниците в Израел беше обявен. Кир беше водачът на персийците, които превзеха вавилонската империя. Данаил беше получил ново име - Валтасар, когато беше отведен в плен във Вавилон. В стиха се обяснява, че в едно видение Бог открива на Данаил събития, които ще се случат далеч в бъдещето.
Данаил 10:2: „(В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;“
Жалеенето било съпроводено с обличане на вретище и посипване на главата с пепел. Тези три седмици не се отнасят за дълъг период от време, както седмиците, споменати в предната глава. Това са обикновени седмици от по 7, 24-часови дни. Но дори и да е така, това си е доста дълъг период на жалеене и скърбене. Цялата 10 глава е свързана с подготовката на Данаил да получи видението. Акцентът в тази глава пада върху укрепването на Данаил и сатанинското противодействие, с което той и Божиите ангели се сблъскват.
Данаил 10:3: „вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, догдето не се навършиха цели три седмици).“
Виждаме, че това скърбене било придружено от саможертва, от страна на Данаил. Тези три седмици не били пълен пост, но все пак били пост. Пророка се бил отдал на молитва през цялото време.
Данаил 10:4: „И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,“
Реката Тигър е известна и с друго име - Хидекел. Техният първи месец е Нисан или Абиб, който можем да приравним с нашият Април. Това означава, че всичко се е случило през ранна пролет.
Данаил 10:5: „като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато.“
„Ленени“ символизира праведност. „Злато“ - близостта на Бога. Единственото нещо, което се знае за Уфаз е, че е бил район богат на злато. Този „един“ прилича на човек. Данаил вижда фигурата на „един човек“. Това най-вероятно не е бил Христос, преди да се превъплати в човек, защото този ангел бил възпрепятстван и затруднен от „принца на Персия“ (демон) и защото се нуждаел от помощта на архангел Михаил (ст.13). Нито едно от твърденията не може да се отнася за Христос. Най-вероятно, това е Гавраил.
Данаил 10:6: „Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.“
Пратеникът, когото Данаил вижда във видението (ст.1 и 7), се различавал от архангел Михаил, от чиято помощ се нуждаел (ст.13). Описанието на цялата тази слава, кара някои да приемат, че това е Христос, Който се появява преди да се въплати в човешки образ, т.е. преди да се роди от Мария, така както е било в Исус Навин 5:13; 6:2 и Съдии 6:11-23. Той е описан почти единтично с Господ Исус в Откр. 1:13-16.
Нека прочетем тези стихове: Откр. 1:13-16: „и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.“
Реакцията на Данаил е много близка до тази на апостол Йоан в Откр. 1:17: „И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;“
Данаил 10:7: „Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият.“
Това видение не беше предназначено за останалите мъже, които придружаваха Данаил. Въпреки че не можели да видят нищо, невидимото за техните очи присъствие на небесното създание ги накарало да се изплашат толкова много, че се разтреперали неудържимо. Те побягнали, за да се изпокрият.
Тази случка ми напомня за онези, които чуха Божият глас на планината и се уплашиха толкова много, че помолиха Моисей да ги представя пред Бога. Те не можеха да понесат присъствието на Всевишният.
По всяка вероятност, мъжете, които са били заедно с Данаил не са били вярващи, а просто ескорт, който придружавал високопоставените служители, където и да отидат. Обикновено виденията се дават само на един човек.
Данаил 10:8: „И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен.“
Виждаме, че дори Данаил да беше благочестив, Божий човек, контакта с това небесно създание, което беше представител на Бога, беше нещо повече, отколкото смъртен човек можеше да понесе. Цялата му сила и енергия го напуска. В английският превод вместо думата „енергия“ се използва думата „comeliness“, което на български означава „хубост, красота“, вместо „тлеене“ се използва думата „corruption“ или „развалям“, т.е. Данаил бил толкова изумен и втрещен, та чак станал бял като платно, пребледнял, сменили се цвета и израза на лицето му.
Данаил 10:9: „Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.“
Данаил се беше проснал пред него, с лице, заровено в земята, за да не види лицето на Господа. Той не бил съвсем в несвяст, защото чул Думите на Бога, изречени чрез това небесно създание.
Данаил 10:10: „И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.“
Даниел бил поставен в такава позиция, сякаш ще пълзи. Това не означава, че пророка е трябвало да вдигне поглед, да погледне нагоре. Това означава, че Бог е укрепил Данаил, като го е докоснал, чрез това същество.
Най-вероятно тoзи, който го е докоснал, беше същият - Гавраил, който изтълкувал другите откровения на Данаил (8:16) и му казал по подобен начин, че е възлюбен (9:20-23). В цялата Библията, Гавраил е споменат по име само 4 пъти - два пъти в Книгата на Данаил и два пъти в Евангевалието от Лука (1:19 и 26).
Данаил 10:11: „И рече ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан.“
Силата на Бога, която течеше през Данаил му даде сили да се изправи. Той все още трепереше, но се изправи. Какви прекрасни думи чу Данаил от Господа: „Мъжо възлюбени“.
Знаем, че това същество беше изпратено до Данаил, но то не беше Бог. То се открива като Бога, поради посланието, което носи. Бог може да ни се открие и да говори чрез горящ храст или каквото и да е друго нещо или чрез когото си пожелае.
Данаил 10:12: „Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.“
Това създание, приличащо на човек, беше изпратено от Бога със специално послание, с което трябваше да насърчи Данаила. От външният му вид пророка разбира, че е изпратено от Бога.
„Думите ти се послушаха“: Това беше огормно насърчение от Бога, Който беше внимавал на думите на молитвата му и побърза да ѝ отговори.
Данаил 10:13: „Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе,“
Който и да беше този представител на Бога, той не беше достатъчно силен, за да си проправи път през сатанските орди и да стигне до Данаил. Води се велика духовна война. Божието войнство непрестанно се бие против демоничните сили.
Закъснението на отговора на молитвата с цели три седмици се дължеше на това, че зъл ангел - демон, се противопоставяше на Гавраил в небесна битка. Този демон беше специално надарен с персийска сила, за да осуети Божието дело. Това ни казва, че Сатана участва в небесни битки, за да повлияе на цели поколения и дори на цели нации против Бога и Неговите люде.
Ангелите са служебни духове, които помагат на светиите. Може би архангел Михаил е имал повече власт и затова е успял да го надвие и победи. Днес властта, с която разполагаме, за да воюваме с тези зли духове, се намира в името на Исуса Христа. Михаил е върховен небесен ангел (10:21; 12:1; Юда 9; Откр. 12:7). Михаил останал, за да се увери, че евреите ще бъдат свободни да се върнат в земята си.
Данаил 10:14: „и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.“
Гавраил бил донесъл подобно послание на Данаил и преди. „До далечни дни“ се отнася за бъдещият план на Бога, който Той има за народа Си, простиращ се от времето на Данаил до Антихриста.
Данаил 10:15: „И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.“
„Ням“ означава, който не може да говори. Данаил отново се смири от присъствието и Думите на Бога, които му бяха предадени.
Данаил 10:16: „И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.“
Ангелите са духове, но могат да приемат човешка форма.
Евреи 13:2: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.“
Докосването до устните на Данаил беше от Бога, но дойде чрез съществото, което приличаше на „човешки син“. С други думи, изглеждал като човек.
Данаил 10:17: „Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.“
Който и да е бил застанал пред него, Данаил го свързва с Господа. Той наистина представя Бога на пророка. Данаил изгубва и силите, и дъха си, поради близостта на това присъствие.
Данаил 10:18: „Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи.“
Тук отново се споменава докосване от Бога. Божията сила се влива в Данаил. Създанието, явяващо се като Господа, е което носи силата. Разбира се, силата иде от Бога.
Данаил 10:19: „И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.“
„Аз се подкрепих“: Това е третият път, който описва непосилното преживяване от божественото присъствие и откровение. Данаил трябва да бъде физически и душевно силен, за да върши делото на Господа. Сякаш ангелът му казва, приеми силата, която Господ ти дава и я използвай в своите действия. В началото на тази глава ни се казва, че Данаил е постел. Постенето, естествено, ни прави много слаби физически. Но в духа, Господ ни укрепва, когато постим. Очевидно, Данаил приема подкрепата и силата от Господа, защото казва: „аз се подкрепих“.
Данаил 10:20: „Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.“
Бог е, Който воюва за всички Свои деца.
Персийците били на власт, когато пророка получил това видение. „Княза на Персия“ е зъл, паднал ангел. Бог издига царства и ги разорява. И Персия, и Гърция ще бъдат унищожени, когато настъпи Божието време. Води се война и в духовният свят, както казахме по-рано.
Ефес. 6:12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“
Княза на Персия и княза на Гърция ни разкриват, че се води духовна война със Сатана и неговите демонични орди.
Данаил 10:21: „ Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тия князе, освен вашия княз Михаил.“
Михаил е архангелът, който свързваме с Този, Когото наричаме Исус. Този, който говори с Данаил е Гавраил. Виденията от 11 и 12 глава са открити на ума и на духа на пророка.
„Истинско писание“: това е Божият план за определени и действителни намерения за хората и нациите, които Той може да разкрие според Своята преценка. Ангелът с Михаил е имал намерение да се справи с демоните от Персия и Гърция. Това всъщност формира небесната основа за земното развитие на човешката история (в 11: 2-35).
„Третата година“ е 536 г.пр.Хр. Бяха изминали две години, откакто първият декрет, който разрешаваше завръщането на пленниците в Израел беше обявен. Кир беше водачът на персийците, които превзеха вавилонската империя. Данаил беше получил ново име - Валтасар, когато беше отведен в плен във Вавилон. В стиха се обяснява, че в едно видение Бог открива на Данаил събития, които ще се случат далеч в бъдещето.
Данаил 10:2: „(В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;“
Жалеенето било съпроводено с обличане на вретище и посипване на главата с пепел. Тези три седмици не се отнасят за дълъг период от време, както седмиците, споменати в предната глава. Това са обикновени седмици от по 7, 24-часови дни. Но дори и да е така, това си е доста дълъг период на жалеене и скърбене. Цялата 10 глава е свързана с подготовката на Данаил да получи видението. Акцентът в тази глава пада върху укрепването на Данаил и сатанинското противодействие, с което той и Божиите ангели се сблъскват.
Данаил 10:3: „вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, догдето не се навършиха цели три седмици).“
Виждаме, че това скърбене било придружено от саможертва, от страна на Данаил. Тези три седмици не били пълен пост, но все пак били пост. Пророка се бил отдал на молитва през цялото време.
Данаил 10:4: „И на двадесет и четвъртия ден от първия месец, като бях при брега на голямата река, която е Тигър,“
Реката Тигър е известна и с друго име - Хидекел. Техният първи месец е Нисан или Абиб, който можем да приравним с нашият Април. Това означава, че всичко се е случило през ранна пролет.
Данаил 10:5: „като подигнах очите си видях, и ето един човек облечен в ленени дрехи, чийто кръст бе опасан с чисто уфазко злато.“
„Ленени“ символизира праведност. „Злато“ - близостта на Бога. Единственото нещо, което се знае за Уфаз е, че е бил район богат на злато. Този „един“ прилича на човек. Данаил вижда фигурата на „един човек“. Това най-вероятно не е бил Христос, преди да се превъплати в човек, защото този ангел бил възпрепятстван и затруднен от „принца на Персия“ (демон) и защото се нуждаел от помощта на архангел Михаил (ст.13). Нито едно от твърденията не може да се отнася за Христос. Най-вероятно, това е Гавраил.
Данаил 10:6: „Тялото му бе като хрисолит, лицето му като изгледа на светкавица, очите му като огнени светила, мишците и нозете му бяха на глед като лъскава мед, и гласът на думите му като глас на много народ.“
Пратеникът, когото Данаил вижда във видението (ст.1 и 7), се различавал от архангел Михаил, от чиято помощ се нуждаел (ст.13). Описанието на цялата тази слава, кара някои да приемат, че това е Христос, Който се появява преди да се въплати в човешки образ, т.е. преди да се роди от Мария, така както е било в Исус Навин 5:13; 6:2 и Съдии 6:11-23. Той е описан почти единтично с Господ Исус в Откр. 1:13-16.
Нека прочетем тези стихове: Откр. 1:13-16: „и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.“
Реакцията на Данаил е много близка до тази на апостол Йоан в Откр. 1:17: „И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;“
Данаил 10:7: „Само аз Даниил видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не видяха видението; но голям трепет ги нападна, та побягнаха да се скрият.“
Това видение не беше предназначено за останалите мъже, които придружаваха Данаил. Въпреки че не можели да видят нищо, невидимото за техните очи присъствие на небесното създание ги накарало да се изплашат толкова много, че се разтреперали неудържимо. Те побягнали, за да се изпокрият.
Тази случка ми напомня за онези, които чуха Божият глас на планината и се уплашиха толкова много, че помолиха Моисей да ги представя пред Бога. Те не можеха да понесат присъствието на Всевишният.
По всяка вероятност, мъжете, които са били заедно с Данаил не са били вярващи, а просто ескорт, който придружавал високопоставените служители, където и да отидат. Обикновено виденията се дават само на един човек.
Данаил 10:8: „И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен.“
Виждаме, че дори Данаил да беше благочестив, Божий човек, контакта с това небесно създание, което беше представител на Бога, беше нещо повече, отколкото смъртен човек можеше да понесе. Цялата му сила и енергия го напуска. В английският превод вместо думата „енергия“ се използва думата „comeliness“, което на български означава „хубост, красота“, вместо „тлеене“ се използва думата „corruption“ или „развалям“, т.е. Данаил бил толкова изумен и втрещен, та чак станал бял като платно, пребледнял, сменили се цвета и израза на лицето му.
Данаил 10:9: „Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.“
Данаил се беше проснал пред него, с лице, заровено в земята, за да не види лицето на Господа. Той не бил съвсем в несвяст, защото чул Думите на Бога, изречени чрез това небесно създание.
Данаил 10:10: „И, ето, ръка се допря до мене, която ме тури разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.“
Даниел бил поставен в такава позиция, сякаш ще пълзи. Това не означава, че пророка е трябвало да вдигне поглед, да погледне нагоре. Това означава, че Бог е укрепил Данаил, като го е докоснал, чрез това същество.
Най-вероятно тoзи, който го е докоснал, беше същият - Гавраил, който изтълкувал другите откровения на Данаил (8:16) и му казал по подобен начин, че е възлюбен (9:20-23). В цялата Библията, Гавраил е споменат по име само 4 пъти - два пъти в Книгата на Данаил и два пъти в Евангевалието от Лука (1:19 и 26).
Данаил 10:11: „И рече ми: Данииле, мъжо възлюбени, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тая дума, аз се изправих разтреперан.“
Силата на Бога, която течеше през Данаил му даде сили да се изправи. Той все още трепереше, но се изправи. Какви прекрасни думи чу Данаил от Господа: „Мъжо възлюбени“.
Знаем, че това същество беше изпратено до Данаил, но то не беше Бог. То се открива като Бога, поради посланието, което носи. Бог може да ни се открие и да говори чрез горящ храст или каквото и да е друго нещо или чрез когото си пожелае.
Данаил 10:12: „Тогава ми рече: Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.“
Това създание, приличащо на човек, беше изпратено от Бога със специално послание, с което трябваше да насърчи Данаила. От външният му вид пророка разбира, че е изпратено от Бога.
„Думите ти се послушаха“: Това беше огормно насърчение от Бога, Който беше внимавал на думите на молитвата му и побърза да ѝ отговори.
Данаил 10:13: „Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе,“
Който и да беше този представител на Бога, той не беше достатъчно силен, за да си проправи път през сатанските орди и да стигне до Данаил. Води се велика духовна война. Божието войнство непрестанно се бие против демоничните сили.
Закъснението на отговора на молитвата с цели три седмици се дължеше на това, че зъл ангел - демон, се противопоставяше на Гавраил в небесна битка. Този демон беше специално надарен с персийска сила, за да осуети Божието дело. Това ни казва, че Сатана участва в небесни битки, за да повлияе на цели поколения и дори на цели нации против Бога и Неговите люде.
Ангелите са служебни духове, които помагат на светиите. Може би архангел Михаил е имал повече власт и затова е успял да го надвие и победи. Днес властта, с която разполагаме, за да воюваме с тези зли духове, се намира в името на Исуса Христа. Михаил е върховен небесен ангел (10:21; 12:1; Юда 9; Откр. 12:7). Михаил останал, за да се увери, че евреите ще бъдат свободни да се върнат в земята си.
Данаил 10:14: „и сега дойдох да те направя да разбереш що има да стане с людете ти в послешните дни; защото видението се отнася до далечни дни.“
Гавраил бил донесъл подобно послание на Данаил и преди. „До далечни дни“ се отнася за бъдещият план на Бога, който Той има за народа Си, простиращ се от времето на Данаил до Антихриста.
Данаил 10:15: „И като ми говореше тия думи, насочих лицето си към земята и останах ням.“
„Ням“ означава, който не може да говори. Данаил отново се смири от присъствието и Думите на Бога, които му бяха предадени.
Данаил 10:16: „И, ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си та говорих, като рекох на оногоз, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остава сила в мене.“
Ангелите са духове, но могат да приемат човешка форма.
Евреи 13:2: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.“
Докосването до устните на Данаил беше от Бога, но дойде чрез съществото, което приличаше на „човешки син“. С други думи, изглеждал като човек.
Данаил 10:17: „Защото как може слугата на тоя мой господар да говори с тоя мой господар? понеже веднага не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене.“
Който и да е бил застанал пред него, Данаил го свързва с Господа. Той наистина представя Бога на пророка. Данаил изгубва и силите, и дъха си, поради близостта на това присъствие.
Данаил 10:18: „Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи.“
Тук отново се споменава докосване от Бога. Божията сила се влива в Данаил. Създанието, явяващо се като Господа, е което носи силата. Разбира се, силата иде от Бога.
Данаил 10:19: „И рече: Не бой се, мъжо възлюбени; мир на тебе! крепи се! да! крепи се! И като ми говореше аз се подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.“
„Аз се подкрепих“: Това е третият път, който описва непосилното преживяване от божественото присъствие и откровение. Данаил трябва да бъде физически и душевно силен, за да върши делото на Господа. Сякаш ангелът му казва, приеми силата, която Господ ти дава и я използвай в своите действия. В началото на тази глава ни се казва, че Данаил е постел. Постенето, естествено, ни прави много слаби физически. Но в духа, Господ ни укрепва, когато постим. Очевидно, Данаил приема подкрепата и силата от Господа, защото казва: „аз се подкрепих“.
Данаил 10:20: „Тогава каза: Знаеш ли защо съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, ето, князът на Гърция ще дойде.“
Бог е, Който воюва за всички Свои деца.
Персийците били на власт, когато пророка получил това видение. „Княза на Персия“ е зъл, паднал ангел. Бог издига царства и ги разорява. И Персия, и Гърция ще бъдат унищожени, когато настъпи Божието време. Води се война и в духовният свят, както казахме по-рано.
Ефес. 6:12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“
Княза на Персия и княза на Гърция ни разкриват, че се води духовна война със Сатана и неговите демонични орди.
Данаил 10:21: „ Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тия князе, освен вашия княз Михаил.“
Михаил е архангелът, който свързваме с Този, Когото наричаме Исус. Този, който говори с Данаил е Гавраил. Виденията от 11 и 12 глава са открити на ума и на духа на пророка.
„Истинско писание“: това е Божият план за определени и действителни намерения за хората и нациите, които Той може да разкрие според Своята преценка. Ангелът с Михаил е имал намерение да се справи с демоните от Персия и Гърция. Това всъщност формира небесната основа за земното развитие на човешката история (в 11: 2-35).
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
