Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2020 04:05 - Данаил - глава 9
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове:
1



 Данаил 9:1: „В първата година на Дария Асуировия син, от рода на мидяните, който се постави цар над Халдейската държава, -“

Дарий-медиецът, беше приятел на Данаил и го беше назначил на висока позиция в своето царство. Дарий управлявал Вавилон, след като Вавилон бил превзет от Мидо-Персийската империя.

  Това означава, че Дарий (Дарий не е лично име, а титла), се отнася до Кир, който станал цар с Божието позволение. Бог допуснал Кир да стане цар. Тъй като Кир бил първият монарх на Мидо-Персия тази връзка отбелязва, първата година след смъртта на Валтасар, когато Вавилон пада.

  Данаил 9:2: „в първата година от царуването му аз Даниил разбрах от свещените книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години.“


Бог беше открил на Йеремия, че еврейският народ ще бъде в пленничество 70 години. Пророкът записал това и явно Данаил е прочел неговото пророчество. Знаем, че Данаил е бил изключително начетен и образован човек.

  Данаил насочил вниманието си към изучаването на „свещените книги“ и най-вече към това, което Йеремия пророкувал в Йерусалим и към годините или продължителността, на тяхното пленничество. Тъй като краят на този период наближавал, Данаил се помолил на Бога от името на цял Израил, да му разкрие какъв да бъде следващият ход, който трябвало да предприемат, понеже в Писанията било посочено, че 70-те години изгнание били предназначени за възстановяване на Съботните почивки (Шабат), които евреите били пренебрегвали толкова дълги години.

  Хронологичният ред в този стих е важен. Събитието, описано в главата, се случило през 539 г.пр.Хр., когато Дарий-медиецът, поел управлението над Вавилон. Тази кардинална смяна на властта накарала Данаил да изследва Писанията, за да определи пророческата значимост, ако изобщо имало такава, на завладяването на Вавилон от персийците. Изучавайки пророк Йеремия, Данаил осъзнал, че пророкът е предсказал, че израилският народ ще бъде под пленничество 70 години. Този период почти свършвал. Всъщност, стиховете 4-19 в основата си са една молитва на изповед и молба: изповед на греха на целият еврейски народ и молба Бог да изпълни Своето Слово.

  Данаил 9:3: „Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към него молитва и молби с пост, вретище и пепел.“


Данаил бил много смирен човек, който знаел, че неговата истинска мъдрост е дар от Бога. Поста във вретище и пепел, ни разкрива колко сериозно и усилено се е молил той. Данаил се обръща към Бога със смирен и кротък дух, напълно уверен, че истината идва от Него.

  Стихове 4-19: „Когато се помолих“ - различните аспекти на пасажа ни дават богати напътствия относно молитвата. Истинската молитва е: в отговор на Словото (ст.2), характеризираща се с пламенност и себеотричане (ст.3); безкористно отъждествяване с Божиите люде (ст.5), укрепено от изповед; зависимост от Божият характер (Бога) (ст.4,7,9 и 15); а крайната цел е Божията слава, прославянето на Бога (ст. 16-19).

  Данаил 9:4: „Когато се помолих на Господа моя Бог и се изповядах, рекох: О Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди!“


Данаил започва молитвата си с думите, че съзнава ясно величието и могъществото на Бога. Неговата молитва прилича много на тази, на която Господ Исус научи учениците Си да се молят: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ И в двата случая е изразено признание към Бога и Неговата мощ. Данаил знае, че Бог не нарушава завета Си с човека. По-скоро обратното - човека нарушава завета с Бога. Исус каза: „Ако Ме обичате, пазете заповедите Ми.“ Данаил упази Божиите заповеди.

  Данаил 9:5: „Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби;“

  4 пъти в тази глава (ст.5,8,11,15), Данаил признава греха на людете си. Той включва и себе си в изповядването на греховете на своите събратя евреите. Първо, той признава вината на греховете им. Данаил знае, че това, което е пропуснато да се направи е грях, както и това, което е сторено. Както всички велики водачи, така и той се отъждествява с народа си.

  Осъзнаването, че сме съгрешили идва преди поканието пред Бога. Това прави и Данаил за своите събратя.

  Данаил 9:6: „и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята ни.“


Бог беше изпратил пророци като Йеремия и Исая да ги предупредят, но те не обърнаха внимание на думите им. Еврейският народ избра да послуша фалшивите пророци; предпочете техните „предсказания“ пред тези на Божиите пророци. Народът на Израил можеше да се покае преди всичко това да се случи, но не го направи.

  Данаил 9:7: „На Тебе Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето, както е и днес, на Юдовите мъже на ерусалимските жители и на целия Израил, както на ония, които са ближни, така и на ония, които са далечни по всички страни гдето си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе.“


Израел беше извършил духовно прелюбодействие, понеже се кланяше на фалшивите богове на езическите народи, които живееха в съседство с него. Бог е свят. Израел беше прокуден от земята си, защото съгреши много против своя Бог. „Срам на лицето“ означава, че те вече не знаят в какво вярват.

  Данаил 9:8: „Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото Ти съгрешихме,“


Всъщност, тяхната вярност не се изразяваше към никой бог. Те искаха да се покланят на Бога, но в същото време отдаваха слава на фалшиви божества. Объркването им и замъглението, в което живееха беше очевидно за всички, но не и за самите тях. 

  Римл. 6:21: „Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.“


Данаил 9:9: „На Господа нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него,“


Божиите люде се бунтуваха и бунтуваха, но Бог е милостив. Той никога не позволи те да бъдат унищожени. Той им прощаваше и им даваше ново начало.

  Псалом 130:7: „Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;“


Михей 7:18: „Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно да показва милост.“


Данаил 9:10: „и не послушахме гласа на Господа нашия Бог да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си пророците.“


Нещото, което прави евреите по-различни и ги отделя от останалите народи е, че те имаха Божият закон. Бог беше обещал да ги благослови изобилно и мощно, ако те спазваха закона Му. Ако не го правеха, тогава следваха проклятия. Бог беше изпращал при тях пророк след пророк, за да ги предупреди да се осъзнаят, понеже не спазваха закона Му. Данаил изповядва и признава пред Бога, че не са упазили закона Му.

  Данаил 9:11: „Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони та не послуша гласа Ти; за която причина се изля върху нас проклетията и клетвата написана в закона на Божия слуга Моисей; защото Му съгрешихме“


Този стих се отнася за наказанието, което Бог стовари върху евреите, така както беше обещал, тъй като Израел не се покоряваше в земята, която Бог му беше дал (Левит 26:21-42). 

  Евреите потъпкаха закона и тръгнаха след фалшиви богове. Данаил осъзна, че целта на пленничеството беше Израел да се покае за греховете си и да се върне при Бога. Бог им беше дал Словото Си. Той се беше заклел в Себе Си, че ще ги благославя, ако пазеха закона Му и че ще нанесе проклятия върху тях, ако го потъпчат.

  Данаил 9:12: „Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като докара върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това което стана на Ерусалим.“


На когото много е дадено, от него много ще се изисква.

  Захария 7:12: „Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.“


Бог прави точно това, което е казал, че ще направи. Той им даде предостатъчно време и ги предупреди да се покаят, но Израел не го направи. Те съгрешиха въпреки че познаваха закона напълно, за което Бог ги наказа много тежко.

  Данаил 9:13: „Всичкото това зло, както е писано в Моисеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа нашия Бог за да се върнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти.“


Те сами си докараха всички тези неприятности. Законът беше написан съвсем ясно и те  знаеха Божията воля. Израил пренебрегна Божият закон и вършеше това, което беше право в собствените му очи и което му беше приятно. Данаил говори за Израел като цяло, а не само лично за себе си. Той знаеше, че ако те се бяха покаяли във вретище и пепел, Бог щеше да им прости.

  Данаил 9:14: „затова Господ е бдял за това зло, и вече го е докарал върху нас; защото Господ нашият Бог е справедлив във всичките дела, които върши; и ние не послушахме гласа Му.“


Бог е любящ, добър, прощаващ и милостив Бог; но Той е и Справедливият Съдия. Той не може и няма да подмине тяхната невярност и нелоялност към Него. Те не се покориха на Бога и наказанието им е заслужено.

  Стихове 9:15-19: След като изповяда греховете на целият народ (ст.4-14), Данаил отправи молба. Той се моли Божият гняв спрямо евреите да се уталожи и Божията благодат, милост и прошка да бъдат изявени във възстановяването или завръщането на народа в земята му (ст.17-19).

  Данаил 9:15: „И сега, Господи Боже наш, Който си извел людете Си из Египетската земя с мощна ръка, и си спечелил за Себе Си име каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.“


Ние разбираме от останалите пророчески книги в Библията, че дори езичниците, които воювали против Израел, знаели, че това, което евреите преживяват е наказание от Бога. Когато Бог извел от Египет почти 3 милиона евреи, освобождавайки ги от потисничеството на фараона, всички съседни страни узнали това. Евреите били Божият избран народ. Но сега, греховете им ги докарали в положението, в което се намирали.

  Данаил 9:16: „Господи, според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас.“


Данаил се застъпва за Йерусалим и целият еврейски народ. Някога, те са били високо уважавани заради своя Бог, но днес са станали за присмех на всички народи. Данаил казва, че дори Йерусалим донякъде е взиман на подбив. Забележете: Данаил моли за прошка според Божията праведност, а не тази на хората. Пророка знаеше, че когато Бог престане да се гневи, Той ще се обърне и благослови людете Си. Данаил се моли за възстановяване в 3 области. Първо: той се молеше Бог да възстанови „Твоя град Йерусалим“ (ст. 16 и 18); Второ: „запустялото Си светилище“ (ст.17) и трето: „людете Ти“ (ст.19). Божият отговор обхвана и трите (ст.24).

  Данаил 9:17: „Сега, прочее, послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му, и заради Господа, осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище.“


Светилището в Йерусалим е било мястото, към което са гледали и са стичали всички вярващи на света. Сам Данаил, отваряше прозореца си, гледащ към Йерусалим, когато се молеше. Забележете: Данаил се нарича слуга на Бога. Но най-прекрасната част на тази молитва е причината: „заради Господа“.

Данаил 9:18: „Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни, и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости.“

Никой, било то тогава или сега, не иска да бъде съден според собствената си праведност. Ние не искаме справедливост, а милост. Данаил апелира към Божията милост за Неговия народ и Неговият град. Данаил извиква: „Боже мой“. Какъвто и да отговора на Бога, Бог все още е Богът на Данаил.

Данаил 9:19: „Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействувай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат града Ти и людете Ти.“

Данаил се застъпва в молитва пред Бога с всичката сила, която притежава. Забележете прогресията на молитвата. Чуй, прости, внимавай и подействай ... не го отлагай ... това е неговата гореща молба. Той знае, че Бог все още ги обича, затова и Данаил казва: „заради Себе Си“. Всички хора по света свързват евреите и Йерусалим с Бога.

Данаил 9:20-21: „И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред Господа моя Бог за светия хълм на моя Бог, дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва.“

Какъв чудесен начин да си уверен, че Бог е чул твоята молитва! Не знаем колко се е молил Данаил, но знаем, че молитвата му беше съпътствана с пост и обличане на вретище. Бог беше чул молбата още докато излизаше из устата му. Гавраил е архангел, който е свързан с Бог-Отец. Той е нещо като върховен генерал на Отца. Отец изпраща послания на земята чрез Гавраил. Този ангел е наречен „мъж“, защото се появява пред него в облик на човек. Той се появява и в 8:16.

Данаил 9:22: „И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш.“

Той му носи дарбата разбиране (още разум, интелигентност). Разбирането, което Данаил ще притежава ще бъде далеч над това, което има нормалният човек. Бог ще екипира Данаил да свърши работата,  за която го е избрал. Божият отговор на молитвата на Данаил дойде веднага чрез архангел Гавраил. Въпреки че молитвата му основно беше за Божията прошка и възстановяването на евреите в земята им, неговата първоначална загриженост за Божият план за Израел (ст.2), накара Господа да му открие в общи черти какво щеше да е бъдещето на Израел от тук нататък.


Данаил 9:23: „Когато ти почна да се молиш заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюблен; затова размисли за работата и разбери видението.“


Бог веднага чу молитвата му и изпрати Гавраил. Заповедта се свеждала до това, че Гавраил трябваше да занесе послание на Данаил от Бога. Едно от най-прекрасните неща, които всеки от нас може да чуе е, че сме възлюбени ... че Бог ни обича много. Сигурен съм, че това бяха най-славните думи, които Данаил се е надявал да чуе някога. Той трябвало внимателно да размисли върху видението и след това да го разбере.

Стихове 24-26: „Седемдесет седмици“: Това са седмици от години, докато седмиците от дни са описани по различен начин (10:2-3). Времето се простира от постановлението на персиецът Артаксеркс за възстановяването на Йерусалим (около 445 г. пр. Хр .; Не. 2: 1-8) до царството на Месията. Тази панорама включва: (1) 7 седмици или 49 години, евентуално краят на служението на Неемия при възстановяването на Йерусалим, както и края на служението на Малахия и завършването на Стария завет - 7 седмици или 49 години; (2) След това прибавете 62 седмици или още 434 години. И така получаваме  общо 483 години до първото идване на Месията. Това беше изпълнено при триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим (на 9 Нисан, А. Д. 30).


Така тази отделна диспенсация, която беше сред тайнствата на Бога в Стария Завет, но е мистерия, разкрита в Новия Завет, запълва тази празнина. 70-те седмици започнаха от единствения библейски указ, който разреши възстановяването на Йерусалим и така града беше възстановен. Той датира в еврейския месец Нисан (445 г. пр.н.е.). Използвайки 360-дневна година (дванадесет 30-дневни месеца; сър Робърт Андерсън изчислил края на 69-та седмица, която се пада на Цветница, точно преди разпъването на Господа).


Месията ще „бъде посечен“, този израз се отнасял за смърт. Тогава: (3) Последните 7 години (е Голямата скръб), или 70-та седмица от времето на Антихриста. Римляните, от които ще се издигне Антихриста ще унищожи Йерусалим и неговият храм през 70 пр. Хр. Точно така както събитията от първите 69 седмици буквално са били изпълнени, така ще стане и със събитията от последната седмица. Християните ще разберат, че Бог все още не си е свършил работата с Израел. Предстои още една седмица.


Данаил 9:24: „Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете, и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият.“


Тези 70 седмици всъщност са 490 години. Пресветият, Който ще дойде е Господ Исус Христос. Исус примирява Бог-Отец с падналото човечество. Христос изпълни закона и ни дарява благодат. Бог не само че прощава на грешника, но и предвижда неговото прощение да бъде законно. Исус стана заместник на цялото човечество. Чрез проливането на святата Си кръв, Той ни примири с Отца. Пророчеството за седемдесетте седмици е от решаващо значение за разбирането на Библейските пророчества.

Всяко твърдение в стихове 24-27 е важно и заслужава специално внимание. Първият проблем, на който се натъкваме при тълкуването е значението на израза „седемдесет седмици“. Думата „седмици“ е еврейската дума „shabua“, която може да се отнесе за всеки период от седем: седем дена, седем месеца, седем години и т.н. Само контекста на текста ни показва за какъв период от седем е предназначена тази дума.


Имаме 4 доста добри причини, поради които вярваме, че в този случай „седем“ се отнася за период от седем години:

(1)  Данаил се интересуваше от годините.

(2)  Не е възможно да се съберат събитията, описани в стихове 24-27 в 490 дена или седмици.

(3)  На единственото друго място, където Даниел използва думата седмица, той я квалифицира, като добавя думата дни.

Да обобщим накратко - стих 24 заявява, че Бог е определил период от 490 години, за да извърши шест ключови дейности от името на Израел. Всеки божествен акт е белязан от инфинитив: да постави край на престъпленията, да прекрати греховете и т.н. Първите три са отрицателни, а последните три са положителни. И накрая фактът, че стих 27 говори за нарушаване на завет по средата на 7-те години е в пълно съгласие с Данаил 7:25, 12:7 и Откр. 12:14. 


Данаил 9:25: „Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена.“


Храмът е бил построен за 49 години (7 седмици). От както Неемия е възстановил храма до идването на Месията - Господ Исус Христос, са 434 години или 62 седмици. Това били много усилни и трудни времена. Езра, също както Неемия, взел участие при възстановяването на храма.  Твърди се, че заповедта за възстановяване и изграждане на Йерусалим е началото на 490-годишния период.

Най-малко четири декрета, споменати в Писанието, са посочени от различни учени като изпълнение на това пророчество: 1. Указът на Кир (в 539 г.пр.Хр.; 2 Лет. 36;22-23; Езра 1:1-4); 2. Указът на Дарий Първи (в 519/518 г.пр. Хр.; Езра 6:1, 6-12); 3. Декретът на Артаксеркс I до Езра (през 457 г. пр. н. е.; Езра 7: 11-26) и 4. Декретът на Артаксеркс до Неемия (в 444 г. пр. Хр .; Нех. 2: 1-8). Само последният указ обаче можел да изпълни това твърдение, тъй като бил единственият от четирите, който се отнасял конкретно за възстановяването на града. Указът на Кир е бил с цел възстановяване на храма. Указът на Дарий просто потвърждава намерението на предишния указ на Кир. Указът на Артаксеркс към Езра се отнасял само до връщането на допълнителен брой изгнаници и украсяването на храма. Единствено указът на Артаксеркс към Неемия се отнася пряко за възраждането на града.


Според Неемия 2:1-8, този указ е издаден през двадесетата година на Артаксеркс (през месец Нисан, или март-април, 444 г. пр.н.е.). От тази дата до идването на Месията ще мине период от седем седмици и шестдесет и две седмици, или 483 години (вижте бележката към стих 24 за обяснението на седмицата като седем години). Причината първите 69 „седмици“ да бъдат разделени на два периода от 7 и 62 не е ясна, но е категорично, че 69-те седмици протичат последователно, без прекъсване, без да има промеждутък между тях.


Данаил 9:26: „И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.“

„И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен:“ Тази фраза предполага, че първите седем седмици вече са изтекли и по този начин служи за обобщаване на изминалите 69 седмици или 483 години. Това не означава, че Исус беше посечен веднага след 434-те години. Това просто означава, че след като изтекъл този период, тогава Той бил убит. Забележете, Той умря на кръста на Голгота не заради Себе Си. Той го направи за всички, които ще повярват и ще получат дара на спасението. Между 69-та и 70-та седмица има промеждутък от време.


Това става ясно от казаното, че Месията ще бъде убит след 69-та седмица. Данаил изчислил времето използвайки така наречената пророческа година, която има 360 дни, а не слънчевата година, която се състои от 365. Същото изчисление се използва в Книгата Откровение, където „време, времена и половин време“ (Откр. 12:14) е равно на 1260 дни или 42 месеца. И в двата случая изчислението се основава на 30-дневни месеци. „Месията ще бъде посечен“се отнася до разпъването  на Христос, което вероятно се е случило на 3 април, 33 г.н.е. 69-та седмица  свършила точно преди Неговото разпъване, по всяка вероятност при Неговото триумфално влизане в Йерусалим.


Времето от постановлението на Артаксеркс за възстановяването на града (през март 444 г. пр. Хр.), до Христовото разпятие (през април 33 г. н.е.), обхваща 483 пророчески години или 173 880 дни. Това изчисление съвпада напълно с нашия слънчев календар. Така Данаил предсказва, че 483 пророчески години ще изтекат от указа на Артаксеркс до смъртта на Месията. Последната седмица или 70-та седмица на Даниел не е обяснена, но  се приема, че е еквивалентна на седемте години на Голямата скръб, които са определени за Израел. Принцът, който ще дойде, е малкият рог от 7:8, който ще се издигне от четвъртата или Римската империя. Той е познат другаде в Писанието като Антихриста.


В настоящия стих обаче се казва, че хората на принца, а не самият той, ще унищожат града. Това пророчество било изпълнено през 70 г.н.е., когато Римският генерал Тит, унищожил Йерусалим и избил хиляди. Данаил 9:27: „И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.“ И ето стигаме до Антихриста: „И той ще потвърди завет с мнозина за една седмица“: Местоимението „той“ се отнася до неговият най-близък предшевственик „княза, който ще дойде“ или Антихриста в ст.26.


Началото на бъдещата 70-та седмица е когато Антихриста сключва завет с евреите за период от седем години. Очевидно това ще бъде договор, предназначен да осигури мир на Израел. Но в средата на този период, Сатана ще наруши договора и ще спре извършването на жертвоприношения.


Така, той ще постави край на поклонението на евреите към Бога и ще издигне себе си като обект на поклонение (2 Сол. 2:4; Откр. 13:8). Изразът „един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите“ се отнася за това, което Господ Исус нарече: „мерзостта, която докарва запустение“ (Мат. 24:15). Това предвещава акта на светотатство, на кощунство ... когато Антихриста ще постави край на организираната религия и ще изисква да се покланят на него, боготворейки го.


Тази последна 70-та седмица, за която се говори в Светото Писание е позната като Голямата скръб (Матей 24:21). Откровение, глави 4-19, е описание на всичко, което ще се случи през този период. Краят на 70–та седмица ще настъпи когато Христос се върне на земята, за да установи царството Си (Откр. 19:11-21). Антихриста ще прекрати и забрани поклонението на Единственият Истински Бог по средата на 7-те години на Голямата скръб. Той ще се представи така, сякаш иска да донесе мир на земята, но всъщност ще направи истинското Християнство да бъде преустановено. Той ще седне в храма в Йерусалим, желаейки да бъде прославян и възхваляван през последните 3 години и половина на Голямата скръб. Божият гняв ще се излее на земята през този период.  

(следва)



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692731
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031