Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2020 04:00 - Данаил - глава 6
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове:
1



 ГЛАВА 6


Данаил 6:1: „Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,“



Това беше едно голямо царство и тези мъже бяха назначени, за да поддържат реда и порядъка в страната. Тези „сатрапи“ или князе бяха споменати в предните глави. Всеки един от тях управлявал определена провинция и бил подчинен  на царя. Изтъкнатата позиция, на която Данаил бил назначен, била комисар или специален пълномощник, подпомагайки  царя като негов вице-регент.


  Данаил 6:2: „и над тях трима князе, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.“



Тези трима князе имали по-висок ранг от останалите 120 и били приближени на царя. Не било нещо обичайно евреин да заема по-висока позиция и да управлява над мидиянците. Тези „първенци“ били отговорни за предотвратяване на загуби от военни бунтове, укриване на данъци или измами. Може би до тях беше достигнало, че Данаил беше този, който беше разчел написаното на стената и бе изявил значението му. Тези тримата изпълняваха заповедите на царя. Изглежда, че всеки от тях управляваше 1–3 от царството.


  Данаил 6:3: „В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.“



Данаил получил благоволението на царя. Той искал да го постави над цялото си царство. Това определено предизвикало завист и ревност у другите. Трябва да помним, че духа на Данаил бил от Бога. Всички разрешения на проблемите, които той предлагал били правилни, защото те идвали от Бога. Затова не е чудно, че владетелят искал да го постави над всички останали свои служители. По това време, Данаил бил вече над 80 годишен. Той се бил радвал на Божиите благословения през целият си живот. Данаил бил любимецът на царя. Той бил опитен и мъдър; имал познания по история; бил прозорлив лидер с добра репутация; притежавал талант, имал позиция и откровение от Бога на небесата. Очевидно, Бог е искал той да заема такава влиятелна позиция, за да  помогне и насърчи  евреите да се върнат в Юдея, тъй като завръщането им станало през първата година от царуването на Кир, точно преди случая с рова и лъвовете. От писменните документи, които откриваме в Езра 1 и 6, се появяват всички основни елементи на завръщането: (1) Храмът  щял да бъде възстановен със средства, заплатени от съкровищницата на Кир; (2) Всички евреи, които посетяли Юда можело да се върнат, а тези, които решали да останат били насърчавани да подпомагат възстановяването на храма финансово. (3) Златните и сребърните съдове от храма, които били отмъкнати от Навуходоносор, трябвало да бъдат върнати. За да се обясни такава благосклонност към евреите е лесно да си помислим, че Данаил не само е повлиял на Кир да напише този указ, но дори го е формулирал самият той.


  Данаил 6:4: „Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.“



Няма нищо чудно, че ревността и завистта на останалите са ги настроили срещу него. Те са се опитвали по всякакъв начин да „хванат Данаил в крачка“, само и само, за да го наклеветят пред цар Дарий. Те не можели да открият и най-малката грешцита в работата и делата му, нито пък можели да го обвинят, че не бил верен на царя. Затова заедно скроили коварен план - да вкарат Данаил в беля. Този план не се различаваше от заговора срещу тримата другари на пророка (3:8). Не беше и по-различен от този, който братята на Йосиф скроиха против него (Битие 37:18-24).


  Данаил 6:5: „И тъй, тия човеци рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.“



Всеки, който познаваше Данаила знаеше, че той беше повече верен на своя Бог, отколкото на когото и да било друг. Те решиха да заложат капан пред него, залавяйки го на местопрестъплението, т.е. докато хвалеше Бога.


  Данаил 6:6: „Прочее, тия князе и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!“



Забележете, те започват речта си с ласкателство, отправено към царя. Не че на тях им пукало дали той щял да живее дълги години или не, но това угодничене щяло да им помогне да получат своето.


  Данаил 6:7: „Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.“



Царят бил особено горд с постиженията си и му се сторило добра идея, поданиците му да се допитват и съветват с него. Той обичал Данаил, но и през ум не му минавало, че всички тези наместници и сатрапи, крояли коварен план срещу пророка. Забележете, че в петицията си към царя, те гъделичкат неговата суета. Един измамен ход към егото на царя, обезпечил неговата заповед, която била предназначена да облагодетелства съслужителите на Данаил. Царете в древността били превъзнасяни и прославяни като богове. Езичниците имали толкова посредствена представа за своите божества, че подобно почитане не представлявало проблем. Обичаите на идолопоклонниците много често, не са същите като тези на Божиите люде. Тези сатрапи и управители знаели колко верен на своя Бог е Данаил. Те знаели, че това бил единственият начин да го уловят в „прегрешение“. Забележете - тези коварни и зли мъже дори избрали какво да бъде наказанието. Те си мислели, че ще се отърват скоро от Данаила.



  Данаил 6:8: „Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.“



Веднъж щом влезел в сила някой закон в Мидо-Персия, той не можел да бъде променен дори и от царя. Приемането на съвети от светски хора може да причини големи вреди. Царят трябвало да бъде по-внимателен с кого се съветва. Ласкателството им накарало царя да ги послуша. Те му напомнили, че веднъж щом подпише този документ, няма връщане назад. Закона в Мидо-Персия се прилагал веднага щом бил подписан.


  Данаил 6:9: „Затова цар Дарий подписа писмената забрана.“



Най-верятно е бил доста притискан от тях, поддава се и подписва указа.


  Данаил 6:10: „А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.“



Ето какво трябва да забележим  - Божият закон е над всички земни закони. Ако закона на дадена страна те кара да грешиш спрямо Бога, ти не трябва да се покоряваш и изпълняваш този закон, но да спазваш Божият. Това е единствената причината, поради която не трябва да се подчиняваш на даден закон в дадена страна. Безкомпромисният начин на молитва на Данаил, обърнат към Божият храм ни напомня молитвата на Соломон, че Божиите люде ще правят така. Той се молеше по три пъти на ден (Псалом 55:16-17). Ние трябва да бъдем като Данаил и да вършим правилните неща на всяка цена. Той беше решен да изтърпи каквито и последствия да дойдеха. Данаил не се криеше. Беше решил да се моли по 3 пъти на ден. А ти колко пъти се моли днес? Забележете и колко е смирен Данаил. Той падаше на колене пред своя Бог. Като отваряше прозореца, гледащ към Йерусалим, той казваше, че беше верен на Бога на Израил.


  Данаил 6:11: „Тогава ония човеци се събраха и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.“



Те знаеха, че той щеше да го направи и само дебнеха за подходящият момент да го уловят на местопрестъплението. Просбата е друг начин да молим Бога за благоволение или милост.


  Данаил 6:12: „Затова приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил просба до кой да било бог или човек освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.“



Това беше целта на указа на първо място. Те отчаяно искаха да се отърват от Данаил. Те правеха същото каквото правеше и един клюкар - клеветяха и сплетничаха.


  Данаил 6:13: „Тогава отговаряйки, те рекоха пред царя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.“



Царят не би приел това обвинение, ако то излизаше само от един човек. Няколко души се явиха пред него, за да свидетелстват, че Данаил не се подчинявал на неговият декрет. Те хитро подметнали факта, че Данаил е един от пленниците от Юда, сякаш това го правело човек втора ръка. Може би те използваха еврейският му произход, намеквайки, че неговата вярност е насочена към някой друг. Те обвиняват Данаил, че пренебрегвал царската заповед и то не веднъж, ами че цели три пъти на ден се молел на своя Бог. По това време, Данаил вече бил живял във Вавилон повече от 60 години. Неговата преданост към владелите била всеизвестна; неговата безкомпромисна вярност към Бога му докарала тази заплаха.


  Данаил 6:14: „Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.“



Цар Дарий обичал Данаил. Той се опитвал да намерил начин ... вратичка ... да не хвърли пророка в рова с лъвовете. Сега царят разбрал, че бил подмамен да подпише указа. За един ден той се превърнал от самотитуловано божество в глупак. Той се ядосал на себе си, че подписал тази заповед. Той не превел наказанието в изпълнение на момента, но се надявал, че ще успее да намери начин да избави Данаила. Бързите решения, които вземаме от време на време,  донасят на всеки от нас неприятности.


  Данаил 6:15: „Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.“



Тези зли, коварни, изпълнени с ревност мъже, отново застанали пред царя, настоявайки той да преведе закона в действие. Дарий нямал избор. Царят нямал нужда някой да му напомня, но въпреки това те го направили.


  Данаил 6:16: „Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.“



Много е интересен факта, че Дарий-мидиецът, казал на Данаил, че неговият Бог ще го избави. Аз вярвам, че това била почти една молитва, изречена от царя. Или може би, царят направо пророкувал, че Бог ще го избави. Той не искал да нарани Данаил. Просто бил изигран и хванат като в капан. Дарий хвърля Данаил в рова с лъвовете. Думата „ров“ е свързана с един еврейски термин, който означава „копая“, така че се отнася за подземна яма, която най-вероятно е имала: (1) дупка на тавана си, през която са хвърляли храната и (2) врата в долната част на някакъв полегат път или наклонена плосткост, по която да могат да влязат лъвовете.


  Данаил 6:17: „После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.“



Личният царски печат бил притиснат върху восък, за да се види отпечатъка му. Обикновено този печат бил инкрустиран на пръстен. Тук можем да направим аналогия с Господ Исус Христос - когато бил поставен в гроба, който запечатали с тежък камък. Данаил е в бърлогата на лъвовете. Няма начин да се измъкне от там.


  Данаил 6:18: „Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.“



Тук виждаме един силно обезпокоен и разтревожен цар. Неговото необмислено действие, изразяващо се в подписването на този указ, беше докарало тази ужасна неприятност. Дарий беше толкова смутен и неспокоен, че пости - той отказа да яде. Обикновено царете имат изискани храни и вина на свое разположение. Но тази вечер Дарий не пожелал нищо от това. Той не слушал и нежната, тиха музика, която го приспивала, както правел обикновено. Той изобщо не спал. Той искал Богът на Данаил да спаси Данаила.


  Данаил 6:19: „И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.“



Тук отново можем да сравним това, което прави Дарий с Евангелието - жените отиват на гроба на Исуса също много рано. Царят трябва да отиде и да се увери лично за себе си.


  Данаил 6:20: „И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?“



Дарий вярвал, че Богът на Данаил можел да спаси пророка, но  по човешки знаел, че това е невъзможно. Той ми напомня за бащата, който отиде при Христос с молбата да изцели сина му. Той каза: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!“ Така е и с Дарий. Той иска да вярва, но му е трудно да вярва при тези обстоятелства. Той крещи ... вика към Данаил, надявайки се, че пророка ще му отговори. Царят отново потвърждава вярата си в Бога на Данаил.


  Данаил 6:21: „Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!“



Това трябва да е бил най-сладкият звук, който Дарий някога е чувал. Данаил не беше ядосан на царя.


  Данаил 6:22: „Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.“



Данаил не беше виновен, извършвайки грях нито спрямо Бога, нито спрямо Дарий. Бог изпрати ангел да му помогне. Нищо чудно, това да е бил същият този ангел, който беше със Седрах, Месах и Авденаго в горящата пещ. Нека се замислим върху този стих. Колко от нас не биха били ядосани на царя за това, което направи? За нас, той ще бъде някой, който е искал умислено да ни нарани или да ни причини болка с думите си. Но Данаил не беше виновен. Той не съгреши спрямо Бога, нито пред човека, който му причини това. Колко от нас могат да кажат същото, докато се справят с ежедневните си проблеми? И преди съм казвал, но отново ще  повторя - Бог не спаси Данаил ОТ рова с лъвовете. Той го спаси В рова с лъвовете. Бог няма да премахне всички неприятности от живота ви, но Той ще бъде до вас, за да ви подкрепя и помага, докато се справяте с проблемите си.


  Данаил 6:23: „Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.“



В този стих най-важното е, че Данаил изобщо не е бил наранен - нито драскотина по него, нито най-малка раничка. ТОЙ ВЯРВАЛ В СВОЯ БОГ И УПОВАВАЛ НА НЕГО! Вярата в Бога спасила Данаил от устата на лъвовете. Най-големите изпитания изискват най-голямата вяра в Бога. Радостта на царя била неудържима. Това, което се случило помогнало и на неговата вяра. Накарал стражата да освободи Данаил от рова, когото Бог беше опазил. Бог открито почел вярата на Данаил, за да може да изяви Своята слава. Не винаги става така обаче. Бог може да избере да бъде прославен, като допусне  Негов верен служител да бъде измъчван или да умре с мъченическа смърт, както четем в Евреи 11:33-38.


  Данаил 6:24: „Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.“



Тук се разиграва една много мрачна сцена, описваща съдбата на тези, които бяха обвинили Данаил. Те бяха изядени от лъвовете още преди телата им да паднат на дъното на рова. Семействата им също били унищожени. Това може да ни се струва жестоко, но вероятно трябвало да бъде изпълнено, за да не се повтори никога повече. Те бяха произнесли собствената си присъда върху Данаил. Царят им даде същата възможност като на него. Но те нямаха Бог, към Който да извикат и призоват, затова и бяха разкъсани. Тези, които бяха обвинили Данаил несправедливо, нанесоха върху себе си и домовете си унищожение. Също както грехът на Ахан (Исус Навин 7:20-26) и техният грях против Бога, Данаил и Дарий, им коства собственият им живот и този на семействата им. Божието наказание е един важен детайл в чудото, за да не би някои критици да предположат, че лъвовете са били беззъби или опитомени или просто не са били гладни.


  Данаил 6:25: „Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!“



Тази опитност възпроизвела огромен ефект върху Дарий. Вече той иска мир с всички народи по земята.


  Данаил 6:26: „Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.“



Този декрет за мир, Дарий разпраща до всички народи. В него се казва, че Богът на Данаил е БОГ! Вярата в Бога не може да бъде узаконена, но пък царят иска точно това. Той вярва и иска всички негови поданици да вярват в Единият Истински Бог. Може би Дарий не познава Бога лично, затова говори за Него като за Бога на Данаил. Но Дарий изпълнява Писанията:


  Римл. 10:9: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.“



Поразен от Данаил и от Господа, той се изразява така, сякаш е стигнал до повратната точка в живота си, когато се доверява лично на Бога за своето спасение, както Навуходоносор. Данаил илюстрира евангелската сила на благочестивия, безкомпромисен живот. Царят беше повярвал в сърцето си и изповядал  с устата си Богът на Данаил. Той осъзна, че Този е Вечният Бог.


  Данаил 6:27: „Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.“



Дарий е силно впечатлен от Бога на Данаил, защото Той направи възможно това, което изглеждаше невъзможно -  спаси пророка от ямата с лъвовете.

  Псалом 46:1: „Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,“



Данаил 6:28: „И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.“



Нещо, което беше замислено като зло, се превърна в нещо наистина добро. Дарий издигна Данаил до най-високата позиция - той стана първият след него. Данаил преуспя много по време на неговото царуване.  Изглежда и Кир беше видял огромен потенциал в Данаила. Той просперира и по време на неговото управление. Помнете, че Мидийците и Персийците са били завоевателите, за които говорим.


следва  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1692900
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031