Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2020 04:00 - Данаил - глава 3
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
1



 ГЛАВА 3


Данаил 3:1: „Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.“


Статуята, която царят най-арогантно направил, всъщност била самият него. Тя била израз на неговото величие и слава, отразявайки съня, в който той бил златната глава. Така Навуходоносор бил издигнат в култ и се установило преклонението пред него. Всички народи, намиращи се под неговата власт, трябвало да се покланят пред него и да го обожествяват наред с останалите вавилонски идоли. Тази златна статуя била висока 90 фута (27.432 метра) и широка 9 фута (2.743 метра). Тя имала размера горе-долу на едно по-голямо дърво. Била направена от чисто злато и тежала изключително много. Най-вероятно златото е покривало някакъв друг метал или материал. Името на полето „Дура“ означава кръг или място за живеене, резиденция. Това означава, че то се намирало в границите на Вавилон. Както знаем, златото смволизира Бога, което означава, че в този случай Навуходоносор направил и издигнал фалшив бог.

  Данаил 3:2: „Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил.“



В предната глава видяхме, че Навуходоносор призна, че Богът на Данаил, е най-великият от всички богове. Въпреки това, той издига златната статуя на това фалшиво божество, защото все още вярва в лъжовните идоли на Вавилон, макар че признава Единственият Истински Бог. И след като този златен образ вече е издигнат, царят изпратил да съберат всички сановници в империята, които трябвало да присъстват на посвещението на измисленият бог. Той дори призовава управителите на близките провинции. Искам да спомена, че всичко, което можете да видите с физическите си очи, не е БОГ. Ако го виждате или пипате с ръце - това е фалшиво божество. Тези хора били сатрапи или управители на региони; префекти или военачалници; губернатори, коменданти или граждански арбитри; магистрати или още наречени съдии; управители или хора, заемащи ръководна позиция в обществото.


  Данаил 3:3: „Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведите и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор бе поставил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор бе поставил.“



Изглежда, че целият заобикалящ свят бил дошъл да се поклони на този фалшив бог. Човекът, през цялата си история, сякаш изпитва едно неутолимо желание да възхвалява и да се покланя на някакви си лъжливи божества, които може да види и пипне. Хората, които се стичат в полето Дура, не са по-различни. Нека видим какво ни казва апостол Павел точно за това нещо.


  Римл. 1:21-23: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.“


Данаил 3:4: „Тогава глашатай викаше със силен глас: Вам се заповядва, племена, народи и езици,“



Тези думи не изключват абсолютно никого. Те обхващат всички хора, които се намират достатъчно близо, за да чуят глашатая. Обърнете внимание - това, което той вика не е молба, а заповед!


  Данаил 3:5: „ щото когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете та да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;“



Децата на Израил отдали хвала на златното теле по пътя към Обетованата земя. Те пяли и танцували пред него. Библията ни казва, че те дори гуляли и пирували. Изглежда, че музиката съпътства поклонението и прославянето както на фалшивите божества, така и на Истинският Жив Бог. Музиката подготвя сърцето да приеме някакво послание. Казано ни е да прославяме Бога с песни на хвала. Няма нищо лошо в музиката по принцип. Но е възможно да има нещо, което да не е наред, в зависимост от това какъв вид музика слушаме. Да се поклоним и да прославим един лъжлив, фалшив бог, е върха на мерзостта.


  Данаил 3:6: „а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.“



Установено е, че някои древни пещи имали формата на вертикални тунели, отворени само в горната част, с купол поддържан от колони. Обикновено се използвали дървени въглища за гориво.  На друго място в Писанието намираме много подобно описание на горното:


  Откр. 13:15: „И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.“



Принудителното поклонение на този образ в описания случай или изобщо, която и да е религия наложена със сила, не е нещо добро. Християнството не е религия, но лични взаимоотношения с Господ Исус Христос. Бог иска ... желае сърцето на човека, а не едно формално, привидно поклонение. Много ще подвият коляно пред този образ, не толкова, за да го прославят, а колкото да спасят живота си.


  Данаил 3:7: „Затова, когато всичките племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор бе поставил.“



Страха от смъртта ги накарал да се покланят на това лъжливо божество. Мен ме притеснява факта, че дори и днес, някои славят Истинският Жив Бог само, за да избегнат ада. Истинското поклонение се състои в това да обичаш Бога с всичко, което е вътре в теб и съответно и Той да те обича. Всичко останало е далеч от истината. 


  Данаил 3:8: „Тогава някои халдейци се приближиха при царя та наклеветиха юдеите,“



Най-вероятно тук става въпрос за известна доза завист, защото Данаил и тримата му другари се били издигнали в царството. Халдейците явно са наблюдавали и следили много внимателно младите евреи, за да могат да намерят нещо, за което да ги обвинят. Най-вероятно това са били жреците на Бел-меродах, които се изяждали от злоба и им завиждали, желаейки тяхната смърт.


  Данаил 3:9: „като проговориха казвайки на цар Навуходоносора: Царю, да си жив до века!“




Тези думи са много подобни на „Да живее кралят!“. Първо, халдейците е трябвало да отдадат почести и слава на царя, след което да му открият истинската причина за своето посещение.  Тук става въпрос за ласкателство, което Книгата Притчи адресира многократно. Обикновено ласкаеш някого, от когото искаш да получиш нещо, което силно желаеш. Това не означава, че харесваш този човек.


  Данаил 3:10: „Ти царю, си издал указ, щото всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ“




Царят нямал нужда да му бъде напомнян указа, който самият той бил издал. Най-вероятно, халдейците деликатно са искали да му кажат, че няма начин тези евреи да се отърват без наказание.


  Данаил 3:11: „а който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред пламенната огнена пещ.“



За тези, които откажели да се поклонят на образа на фалшивото божество, наказанието било определено още от самото начало.


  Данаил 3:12: „Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.“




Тези обвинители се опитвали да кажат, че Седрах, Месах и Авденаго не почитали Навуходоносор или неговия образ. Престрували се, че са за Вавилон и че поддържат царя, а всъщност не били лоялни към него. Някой, който бил поставен от самият цар на такава висока позия, би трябвало да бъде пример и да води другите към изпълнение и задоволяване желанията на царя, а не да се бунтува срещу неговите заповеди. От думите им съвсем ясно прозира ревоността и омразата на халдейците към еврейските младежи. Първо, те ги наричат евреи, въпреки че използват вавилонските им имена. Това е чиста манипулация от тяхна страна. Те искат да накарат царя да вярват, че четиримата все още са предани на Йерусалим, а не на него. Халдейците, също така изтъкват, че царят ги бил поставил на високи постове. Сякаш намекват, че той не е трябвало да ги поставя над вавилонци. Тук обвиненията ескалират: 1. Те не зачитали Навуходоносор. 2. Те не се покланяли на неговите богове. и 3. Не се поклонили на образа.



  Данаил 3:13: „тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седраха, Мисаха и Авденаго. И докараха тия човеци пред царя.“




Навуходонодор се ядосал толкова много, че Библията описва възмущението му като „гняв и ярост.“ Интересен е факта, че те не обвинили Данаил, че не се покланял на образа. Ако Данаил се е намирал в двореца по онова време, той със сигурност би се присъединил към тримата си другари, изявявайки верността си към Бога. Пък и най-вероятно, понеже Данаил вече се бил доказал пред Навуходоносор, можело царя да се ядоса и да накаже тях вместо него. В следващият стих четем, че Седрах, Месах и Авденаго са изправени пред царя:



  Данаил 3:14: „Навуходоносор проговаряйки рече им: Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих?„




Царят постъпил почтено, като лично им задал върпоса  дали са виновни, понеже не са се подчинили на неговата заповед.


  Данаил 3:15: „Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?“


  Навуходоносор им дава още един шанс, тук, пред него, сега и веднага, те да се подчинят на неговата заповед. Той им напомня, че ако не го направят, тримата ще бъдат хвърлени в огнената пещ.  Предизвикателството на царя, като бумеранг се връща и се стоварва върху него, за да го посрами. Истинският Бог е способен да избави и спаси, така както беше способен да открие съня и значението му. По-рано, Навуходоноср го беше нарекъл „Бог на боговете“, но понеже спомена от преживяното започнал да избледнява, много скоро той щеше да бъде ужасен, посрамен и унижен, понеже Бог беше приел неговото предизвикателство. Той се подигра и присмя на Бога, изричайки думите: „и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?“  Всъщност царят казва, че няма бог, който да е по-силен от него.


  Данаил 3:16: „Седрах, Мисах и Авденаго рекоха в отговор на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо.“




Думите ми ясно показват, че на тях не им е нужно допълнително време да помислят как ще постъпят. Те вече са решили твърдо. Могат да му отговорят веднага. Тримата младежи не са имали за цел да демонстрират неуважение към царя. Те са нямали защита, нито пък са се нуждаели да преосмислят своето решение, защото отстояваха твърдо вярата си в своя Бог, Който е единствения истинен и жив Бог. Техният живот беше в ръцете Му, както самите те казват (стихове 17-18).


  Данаил 3:17: „Ако е така нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;“



Те не се страхуват от огнената пещ и от Навуходоносор. Те знаят, че Бог е тяхната изпитана помощ в изпитанията. Те не отговарят надуто и арогантно на царя. Тримата просто изразяват своето доверие в техния Бог. Ако това е така, те са по-склонни да влязат в пещта, отколкото да се поклонят на някакъв фалшив бог. Ето, такава трябва да бъде и нашата вяра! Светът ни примамва и зове. Но изборът е наш. Бихме ли последвали Бога дори, ако трябва да влезем в огъня? Дали ще се уплашим и преклоним глави пред фалшивите божества на този свят?


  Данаил 3:18: „но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме.“



Това е друг начин, по който те казват: „Ние ще служим на Бога и на никой друг“. Те няма да величаят идоли, направени от човешки ръце. Те бяха взели твърдото решение да следват Единственият Истински Бог и никой друг.


  Исус Навин 24:15: „Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.“




Всеки човек трябва сам да реши. Ние не можем да служим на Бога и на света. Ние също трябва да решим.



  Данаил 3:19: „Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго, та проговаряйки заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше.“




„Изглед“ означава лице. Това означава, че царят бил обладан от така силна злоба, че цялото му лице се променило. Дори, накладена както обикновено, пеща щяла да изгори всеки, който бил хвърлен в нея. Но неговият разгорещен гняв го накарал да каже „седем пъти повече отколкото обикновено се нагорещяваше.“ Яростта на царя от това, че са отказали да се подчинят на заповедта му и то право в лицето му, го накара да изкрещи да накладат пещта по-силно. Той не изискваше буквално огънят да бъде 7 пъти по-силен и по-горещ, както би отчел измервателният уред, или е пожелал да се изчака 7 пъти по-дълго време, за да се нажежи пещта добре, или да сложат 7 пъти повече въглища. Не - в гнева си царя заповядал пещта да бъде „прекомерно“ гореща. Той не искал да остане нито една кост от тия тримата, за които вярвал, че го били предали. „Седем“ символизира съвършенство, така че това може и да е идеята зад 7-те пъти.



  Данаил 3:20: „И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в пламенната огнена пещ.“




Най-силните мъже от царската армия ги завързали и хвърлили в огъня. Най-вероятно Навуходоносор е мислел, че тримата ще се опитат да избягат, ако той използва обикновени войници за целта. Също така, мъжете трябвало да бъдат и доста смели, за да се приближат толкова близко до огъня.



  Данаил 3:21: „Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и другите си дрехи, и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.“




Този стих ни показва, че те са били напълно облечени, дори са имали шапки на главите си. Тримата не са били голи.



  Данаил 3:22: „А понеже царската заповед бе настойчива, и пещта се нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха Седраха, Мисаха и Авденаго.“




Мъжете, които сложили младежите в пещта били погълнати от пламъците. Пламъкът, който горял в пещта ги обхванал и така могъщите мъже на Навуходоносор били убити от огъня. Те изпълнили заповедта на царя, но платили с живота си за това. В един от стиховете по-горе видяхме, че някои древни пещи са били оформяни като вертикален тунел, отворен само в горната част, с купол, поддържан от колони. В един друг превод на Библията, този стих  гласи: „Пламъкът на огъня уби онези мъже, които носеха Седрах, Месах и Авденаго.“ Най-вероятно те са носели завързаните младежите към отвора на пещта-тунел, вървейки по някаква рампа. Трябвало е да застанат достатъчно близо до отвора, за да могат да хвърлят осъдените на смърт. Но огънят бил толкова силен, палещ и нажежен, че убил силните войни на царя.



  Данаил 3:23: „А тия трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната огнена пещ.“




Един толкова силен огън, без каквото и да е съмнение, би ги овъглил до неузнаваемост за секунди. Забележете - те са били по средата на огъня! Тук ще ви напомня, че Бог спаси Ной по време на потопа, а не от самият потоп. Бог спаси Йосиф в Египет, а не го спаси от Египет. Бог опази Йосифа по време на сушата, а не от сушата. Бог спаси пророк Илия и вдовицата по време на сушата и глада, а не от сушата и глада (прочетете за това в 1 Царе 17).


  Бог не винаги ни щади от нашите проблеми, но винаги ни помага да ги разрешим.


  Данаил 3:24: „Тогава цар Навуходоносор ужасен, стана бърже, и като продума рече на съветниците си: Не хвърлихме ли всред огъня трима мъже вързани? Те отговаряйки рекоха на царя: Вярно е, царю.“




Нещо невероятно изведнъж беше уловило окото на царя. Някои по-стари версии на този стих казват, че тримата са прославяли и пеели песни на хвала всред огъня. Навуходоносор хукнал да се увери ... ако си спомнял правилно, те хвърлили трима в пещта. Съветниците му се съгласили с него.



  Данаил 3:25: „В отговор той рече: Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.“




Бог е винаги с тези, които Му се доверяват. Четвъртият мъж в огъня е Божият Син. В този случай  било изпълнено едно прекрасно обещание, което Бог дава на тези, които Го радват.



  Исая 43:2: „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали.“




Бог е пояждащ огън, така че огънят не представлява нищо за Него. Тримата младежи са положили вярата си в Господа и Той не ги разочарова. Той беше с тях в огъня, пазейки ги от пламъците му. Това божествено присъствие ще бъде с нас във всички наши изпитания, ако продължаваме да се доверяваме на Бога. Бог ни обещава свръхестествена закрила в бурни времена, в беди и нещастия, ако Му се доверим.


  Псалом 91:7: „Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, Но до тебе няма да се приближи.“


  От тази ситуация, можело да се извлекът няколко ползи. 1. Повече вяра за Седрах, Месах и Авденаго. 2. Светът  наблюдавал как те ще реагират в тази ситуация. Това било голямо свидетелство за всички, които виждали какво се случва. 3. Сърцето на царя щяло да се промени.



  Данаил 3:26: „Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламенната огнена пещ, и проговаряйки рече: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и дойдете тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.“




Царят признава и изповядва техният Бог. Той вижда, че те имат добри взаимоотношения с този Бог. Навуходоносор ще изпита дълбоко уважание към тях, когато те застанат пред него. Това са мъже, които имат велика вяра. Сам царят ги вика да излязат от огъня.



  Данаил 3:27: „И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън не бе преминала на тях.“



Когато Бог извърши чудо, Той по свръхестествен начин контролира всички детайли и подробности, така че Неговата сила да бъде ясно забележима и да няма никакво друго обяснение. Случилото се отворило очите на тези хора и ги отрезвило. Те видели и преживели могъществото и силата на Бога на Седрах, Мисах и Авденаго. Това било огромно свидетелство за тях. Тримата еврейски младежи бяха хвърлени в огъня, но Бог беше с тях и ги опази. Няма фалшиво божество, което да извърши такова чудо!


  Няма начин през този ден да е нямало обръщения към Единственият Истински Бог! Много от вавилонците видяха славата и силата на Бога на Израел! Тримата другари били толкова съвършено опазени, че дори не миришели на огън. Сякаш Бог ги беше държал в огненоупорна капсула. До известна степен, така и беше. Той ги беше покрил със Своята мантия. Кръвта на Христа, чудодейната и чудотворна свята кръв на Господ Исус Христос ни покрива и пази от атаките на Сатана.


  От 28 до 30 стих разбираме, че Навуходоносор бил убеден и изгарял от желание да прибави Богът на тези младежи към своята колекция от божества. Скоро обаче му станало ясно, че Бог не е просто един многото богове, но ЕДИНСТВЕНИЯТ.


  Данаил 3:28: „Навуходоносор продумайки рече: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, който изпрати ангела Си и избави слугите си, които, като уповаха на Него, не послушаха думата на царя, но предадоха телата си за да не служат, нито да се поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.“



Отново виждаме, че Навуходоносор разпознава Божията помощ. В началото той подигравателно беше казал, че техният Бог не може да ги опази от неговото наказание. Сега обаче изповядва, че Бог може да го стори. Няма друг бог, който да може да избавя, освобождава и спасява като техния Бог. Навуходоносор благославя Единственият Истински Бог. Царят беше прав - Синът на Бога ги беше спасил.


  Данаил 3:29: „Затова, издавам указ щото всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече, и къщата му да се обърне на бунище; защото друг бог няма, който може да избави така.“



Това че Навуходоносор е признал Бога на евреите не означава, че е приел тяхната религия и че се обърнал към Него. Той просто призна факта, че техният Бог е силен. Тъжното в цялата история е това, че царят не изповяда, че Той е Единственият Бог. Навуходоносор наистина казва, че няма друг, който да притежава силата и мощта на Бога. Признава, че Той е всемогъщият Бог и дори разрешава на всеки човек, който желае да се покланя на Бога, да го прави без да се страхува, че ще бъде преследван. Наказание обаче ще има наложено на всеки, който говори против Бога.

  Данаил 3:30: „Тогава царят повиши Седраха, Мисаха и Авденаго във Вавилонската област.“



Виждаме, че те били изобилно благословени за това, че отстояли своята вяра. Извода, който може да извлечем от тази история е, че дори и да преминаваме през тунел от огнени изпитания - Бог е с нас. Слънцето грее от другата страна на тунела, изпълнен с проблеми. Бъди и остани верен, и Господ ще те възнагради накрая.

следва  



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693294
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031