Постинг
12.07.2020 04:49 -
Книгата на пророк Данаил - глава 1
УВОД
Автор: Книгата на пророк Данаил разкрива като свой автор пророк Данаил (Данаил 9:2; 10:2). Исус също споменава Данаил като автор (Матей 24:15).
Дата на написване: Книгата на пророк Данаил вероятно била написана между 540 и 530 г.пр.Хр.
Цел на написване: През 605 г.пр.Хр. вавилонският цар Навуходоносор завладял Юда и отвел много от жителите ѝ във Вавилон, включително и Данаил. Данаил служел в царския двор на Навуходоносор, както и на следващите няколко царе, които наследили Навуходоносор. Книгата на пророк Данаил е записала дейностите, пророчествата и виденията на пророка.
Кратко резюме: Книгата на пророк Данаил може да бъде разделена на три части. Глава 1 описва завладяването на Йерусалим от вавилонците. Заедно с много други, Данаил и неговите трима приятели били отведени във Вавилон и поради куража им и очевидното Божие благословение над тях, те били „повишени в служба на царя“ (Данаил 1:17-20).
Глави 2-7 описват съня на Навуходоносор, който само Данаил можел правилно да разтълкува. В съня си Навуходоносор видял една огромна статуя, представяща царствата, които ще възникнат в бъдеще.
Царят издигнал огромна статуя на себе си и накарал всички да я боготворят. Седрах, Мисах, и Авденаго отказали и били спасени от Бог по чуден начин, въпреки че били хвърлени в горяща пещ. Навуходоносор е наказан от Бог за своята гордост, но по-късно бил спасен след като познал и признал върховенството на Бога.
Данаил глава 5 разказва за сина на Навуходоносор Валтасар, който злоупотребил със съдовете от храма в Йерусалим, и в резултат получил послание от Бог, написано на стената. Само Данаил успял да разтълкува написаното послание за идващото Божие наказание.
Данаил бил хвърлен в рова с лъвовете заради отказа си да се моли на императора, но живота му бил опазен по чуден начин.
Бог дал на Данаил видение за четири звяра. Четирите звяра представлявали царствата на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим.
Глави 8-12 съдържат видение, включващо овен, козел и няколко рога – също отнасящо се до бъдещи царства и техните управници. Данаил глава 9 разказва за пророчеството на Данаил за „седемдесет седмици“. Бог дава на Данаил точното време, когато ще дойде Месията и когато ще бъде отхвърлен. Пророчеството също споменава бъдещ владетел, който ще сключи седемгодишен завет с Израил и ще го развали след три години и половина, последван скоро от голямото наказание и краят на всичко. Данаил е посетен и подкрепен от ангел след това видение и то му е обяснено в големи подробности от ангела.
Пророчества: В тези истории за огнената пещ и хвърлянето на Данаил в рова с лъвовете виждаме пророчество за спасението, дадено ни от Христос. Тримата мъже уверено заявяват, че Бог е спасителен Бог, който може да намери начин за избавление от огнената пещ (Данаил 3:17). По същия начин чрез изпращането на Исус да умре за нашите грехове Бог е осигурил избавление от пламъците на ада (1 Петрово 3:18). В случая на Данаил Бог е осигурил ангел, който да затвори устите на лъвовете и да спаси Данаил от смърт. Исус Христос е нашата защита срещу опасностите на греха, който заплашва да ни погълне.
Видението на Данаил за последните времена описва Месията на Израил, чрез Който много ще бъдат очистени и осветени (Данаил 12:10). Той е нашата праведност (1 Петър 5:21), чрез Която нашите грехове, макар и кърваво червени, ще бъдат измити и ще станат по-бели от сняг (Исая 1:18).
Практическо приложение: Като Седрах, Мисах, и Авденаго трябва винаги да отстояваме това, което знаем, че е правилно. Бог е по-велик от всякакво наказание, което може да ни връхлети. Независимо дали Бог избира да ни спаси или не, Той винаги заслужава нашето доверие. Бог знае кое е най-доброто и Той награждава онези, които Му се доверяват и Му се подчиняват.
Бог има план и Неговият план е написан до най-дребния детайл. Бог знае и е в контрол на бъдещето. Всичко, което Бог е предсказал, се оказва вярно, точно както Той го е предвидил. Затова трябва да вярваме и да се доверяваме, че нещата, които Той е предвидил за бъдещето, един ден ще се сбъднат точно както Бог е казал. Източник: https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-book-Daniel.html ГЛАВА 1 Книгата е написана от пророк Данаил. Той започнал да пророкува след като бил отведен в плен във Вавилон, заедно с първите пленници, а вавилонските нашевственици разрушили Йерусалим на три етапа: в 605 пр. Хр., в 597 пр. Хр. и в 586 пр. Хр.
Данаил бил избран да научи езика на поробителя и да работи в двореца на царя. Заедно с още няколко младежи от видни еврейски семейства той бил изпратен да служи във Вавилонските царски палати.
Някои считат, че Данаил е бил евнух. От всички, които служели в двора на царя се изисквало да бъдат такива. В Писанията няма стих, който конкретно да посочва, че Данаил е бил евнух, но въпреки това приемаме твърдението, поради написаното от пророк Исая в 39:7, където се споменават младите мъже от Юда, които ще бъдат отведени в плен и направени „скопци в палата на вавилонския цар.“
Това пророчество било изпълнено, когато Данаил бил още много млад юноша (Дан.1:1). Той бил поверен на грижите на Асфеназ - „началника на скопците“. Фактът, че Данаил се изкачил до такава висока позиция на властта, по времето на царете Навуходоносор и Дарий, почти сигурно потвърждава, че Данаил е бил евнух ... бил е скопен - една широкоразпространена практика в библейските дни, за да не се раждат незаконни деца, които един ден могат да претендират за престола.
Пророчествата на Данаил били различни от тези на Исая и Йеремия. Прочествата на последните двама обикновено започвали с думите: „Така казва Господ“, но Данаил никога не използвал тези думи, когато пророкувал. Неговото служение най-вече било да тълкува сънища и загадки. Най-вероятно, едно от най-забележителните служения на всички времена са виденията, които той самият имал, разкриващи бъдещи събития, та дори чак до наши дни. Книгата Откровение и тази на Данаил имат много общо по между си. Някои събития, които трябва да се случат в бъдещето са описани и в двете. Данаил имал трима приятели, които заедно с него били държани в плен. Ние ще разгледаме как тези 4 мъже са стояли твърдо за Господа, въпреки че са били подложени на голям натиск от страна на вавилонците.
Книгата на Данаил трябва да бъде разбрана чрез духа, ако желаем наистина да разберем всичко, което тя ни казва. Както при много пророчества, така и тази книга ни разкрива времето през, което те са живели, а също и времена, които са бъдещи за нас. Тя открива пред очите ни суверенитетът или върховната власт на Бога.
Данаил 1:1: „В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади.“
Йоаким се възкачил на престола след Йосия. Йосия вършел добро пред очите на Бога, но Йоаким бил зъл и делата му нечестиви. Та това била обстановката в Израел, когато Навудоносор решил да атакува Йерусалим. Елиаким и Йоаким са един и същи човек.
„В третата година“: Това се случило през 606-605 пр. Хр. Това била третата година според Вавилонския календар, която не отчита първaта година на възкачването на престола на царя, но започва със следващата година. Така че „третата година“ е в пълна хармония със същата година, която според Юдейският календар е „четвъртата“. Йоаким е син на Йосия.
2 Лет. 36:5: „Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.“
Данаил 1:2: „И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.“
„Господ“, в стиха по-горе, означава Адонай - Господар (Битие 28:21, Захария 13:19, Марк 12:29, Йоан 20:28). ГОСПОД, означава Йехова - Аз Съм, който Съм (Изход 3:14, 6:3). Този пасаж не ни разказва за времето, когато Йерусалим бил разрушен. Тук се говори за свалянето на Йоаким. По това време, храмът не е напълно опустошен, но някои от съдовете на Божият дом са отмъкнати. Земята Сенаар е била част от Вавилонската империя. Божеството, за което се говори в този стих, е фалшивият Бог на Навуходоносор, наречен Бел или Мардук, още известен и като Меродах.
Тук ще вмъкна, че пленяването или завоюването на божествата на друг народ, доказва превъзходството на бога на победителя.
2 Лет. 36:6-7: „И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон. Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.“
Данаил 1:3: „И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, сиреч, от царския род и от благородните;“
От гореказаното разбираме, че тези млади мъже са били принцове и от царско потекло - евреи, които имали виден произход.
4 Царе 20:18: „И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар.“
Данаил 1:4: „юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учи учението и езика на халдейците.“
Тези млади мъже, които били избрани да бъдат отведени във Вавилон, за да работят в царския палат, трябвало да имат добро образование. Трябвало да бъдат достатъчно интелигентни, за да научат езика и да имат добри маниери. (Халдейците и вавилонците са едни и същи.) Младежите трябвало да изглеждат добре, за да могат да представят царя достойно. Той искал да бъде обграден само с най-доброто.
Данаил 1:5: „И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.“
Те били обучавани цели 3 години, за да се подготвят за бъдещата си работа в царския двор. Предоставяла им се храна и жилища, като част от тяхното обучение. Всъщност, те били хранени със същата храна, която ядял и царят, и пиели от виното, което сам той пиел. Това било време на подготовка. Царят ги пратил да бъдат обучавани, по начините, по които самите вавилонци били обучавани. Той искал те да знаят какво се изисква от тях и какви са техните задължения. Най-вероятно щял да ги използва и за преводачи, когато му се налагало да комуникира с пленниците-евреи. След като преминели обучението си, тези млади мъже лесно щели да служат като връзка между Вавилон и Юда, а може би дори и като заложници, за да държи юдейските царе в покорство.
Данаил 1:6: „А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария;“
Името Данаил означава „Бог мой съдия“. Анания - „Бог облагодетелства“; Мисаил означава „Кой е като Бога“ и Азария - „Бог ме укрепи“. От гореспоменатия стих ни става ясно, че тези четиримата са от племето на Юда.
Данаил 1:7: „които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго.“
Когато са посветени в служба на царя, те е трябвало да приемат вавилонски имена. Името на Данаил - Валтасасар много прилича на името на друг вавилонски цар - Валтасар.
Понякога се давали нови имена, за да се прекъснат връзките със стария живот - живота, който те са познавали преди. Друг път - пленниците били наименувани според фалшивите божества на завоевателите.
Тази промяна на имената била ключов фактор в процеса на промиване на мозъци, по време на обучението във Вавилон. Това трябвало да свърже новобранците с местните божества, а не да подкрепя предишната им религиозна лоялност.
Данаил 1:8: „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.“
Без съмнение, това била храна, забранена за евреите. Храната и виното на вавилонските езичници били посветени на идолите. Да се наслаждават на нея било равносилно да почетат техните божества. Данаил твърдо решил да не прави никакви компромиси, бъдейки неверен на Божият призив за посвещение. Да се храни с тези отбрани ястия си било чист компромис. От това разбираме, че вярата на Данаил в Бога, му дава уверението, че Бог ще го пази и закриля. Той помнел законите за начина на хранене на юдеите, описани в Левит. Той не искал да разгневи Бога, ядейки нечиста храна. Ако го направел, според закона, описан в Левит, той щял да се оскверни.
Левит 11:47: „за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.“
Данаил по-скоро би умрял, отколкото да наруши закона. Днес, това не ни засяга, защото Господ Исус Христос изпълни закона. Храната се очиства чрез молитвата.
1 Тим. 4:5: „понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.“
Прекият началник на Данаил бил самият началник на скопците. Това е една смела молба от страна на Данаил. Можела дори да му коства живота.
Данаил 1:9: „А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.“
В следващият стих ще видим, че същото нещо се случи и с Йосиф, когато беше продаден в робство в Египет. Бог почете и уважи доверието и верността на Данаил, като чрез Своята сила благосклонно работи за него сред наставниците-езичници. В този случай, Той предотврати гонението спрямо него и доведе до неговото уважение, въпреки че по-късно Бог разреши, допусна опозиция против Данаил, която обаче също го издигна. По един или друг начин, Бог почита тези, които почитат Него.
Битие 39:21: „Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.“
Виждате ли, Бог в крайна сметка има контрол над живота на всеки. Бог смекчи сърцето на началника на евнусите, за да обикне Данаил.
Данаил 1:10: „И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.“
Началника на Данаил е 100% сигурен, че той ще изглежда ужасно, ако спре да яде храната и пие виното, което царят изпраща. И ако младежът започне да изглежда лошо и да залинява, тогава началникът му ще си има много неприятности с царя, даже може да изгуби живота си. Евреите, които живеели извън двореца имали много малко храна и имали болнав вид, а царят искал неговите евнуси да са най-красивите хора в империята.
Данаил 1:11: „Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария“
„Надзирател“ в случая означава домакин, иконом или управител. От тук разбираме, че дори между евнусите е имало различни ранкове.
Данаил 1:12: „Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;“
От този стих ни става ясно, че Данаил се е опитвал да избегне яденето на нечисто животинско месо от царската трапеза. Числото 10 е известно като символ на властта на Бога и неговото управление на Земята. Това число също може да символизира отговорност, законност и пълнота. Всъщност числото 10 се смята за символ на подчинение и отговорност на хората към Божия закон. Това не е пълен пост, но Бог ще благослови Данаила, защото беше заел твърда позиция относно Бога и Неговият закон.
Данаил 1:13: „после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.“
Виждаме, че Данаил предоставя изходен път на надзирателя от тази ситуация. Той обяснява, че ако изглежда по-различно от тези, които ядат и пият от масата на царя, надзирателя може да го накаже. В стиха четем „слуги“ - множествено число, което най-вероятно означава, че той говори и от името на Седрах, Мисах и Авденаго.
Данаил 1:14: „И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дни.“
И понеже надзирателя нямало да си навлече неприятности, се съгласил на това.
Данаил 1:15: „И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.“
Бог се намесва и храни Данаил и неговите приятели - храна, за която управителят не знае. Това е храна от Бога. Успехът на плана на Данаил се дължи повече на Божията върховна сила, изявена в благословение на духовното му посвещение, отколкото на начина на хранене, постановен от закона. Определени видове месо не били забранени на евреите, но една вегетарианска диета в този случай, може би е била определено по-превъзходна отколкото царската.
Изход 23:25: „Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви.“
По-добре е да се подчиняваме на Бог, отколкото да се храним с нечиста храна. В края на 10-те дни те са в невероятна форма. Това е първото от великите Божии проявления, описани в Книгата на Данаил.
Данаил 1:16: „И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.“
Когато надзирателят видял, че те не изглеждали никак зле поради ограничената си диета, той им позволил да продължат да се хранят по този начин.
Данаил 1:17: „А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.“
Забележе от къде идват техните умения и знания - Бог им ги подари; Той им ги даде като дарби. Тяхната вярност към Бога беше поразителна. Бог им даде тези дарби, за да им помогне в това враждебно място. Дарбите на Данаил били дори повече. Той получил дарбата тълкувание, наред с разбиране и мъдрост. Бог общувал с Данаил и чрез сънища. Дарбите, които тези 4 младежа получили много приличат на дарбите на Святият Дух, които Християните получават.
1 Кор. 12:7-10: „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.“
Даниел 1:18: „И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.“
Те трябвало да бъдат подготвени и перфектно изглеждащи преди да бъдат представени на царя. Изглежда, че момента, в който царят трябвало да ги одобри, бил настъпил.
Данаил 1:19: „И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя.“
От тук виждаме, че е имало много повече младежи, а не само тези четирамата, но царят на тази велика империя останал най-впечатлен от Данаил, Анания, Мисаила и Азария. Той избрал точно тях, желаейки те да бъдат близо до него и да му служат.
Данаил 1:20: „И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.“
Магьосниците и астролозите имат малко сила, която обаче идва от друг източник, а не от истинският Бог. Тяхната мъдрост и знание не можели да се сравняват с тези на четиримата юноши. Данаил и неговите приятели получавали мъдрост и разум свише - от Бога на Израел. Виждаме от горепрочетения стих сравнението 10 към 1. Сатана има малко сила, сила, която Бог му позволява да има. Той няма неограничена сила и мощ. Бог контролира Сатана. Тези мъже, които отстояваха Бога, представяха този Бог в двореца на царя. Божията сила, появяваща се чрез тях беше неограничена.
Данаил 1:21: „И Даниил остана до първата година на цар Кира.“
Докато Вавилон съществува, Данаил остава там. Кир от Персия завладява Вавилон през 539 пр. Хр. Неговата трета година (10:1) е последната историческа година, която пророка споменава.
Данаил 6:28: „И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.“
Стих 21 не ни казва, че Данаил спрял да служи в двореца в първата година на Кир. Напротив, казва, че продължил да служи до времето на неговото царуване. Данаил живял и служил през периода на управление на няколко царе.
„В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението.“ (10:1) Целта на 1:21 е да ни представи една хронологична картина на служението на Данаил: неговото служение започнало от времето на цар Навуходоносор и завършило с това на Кир.
(следва)
Дата на написване: Книгата на пророк Данаил вероятно била написана между 540 и 530 г.пр.Хр.
Цел на написване: През 605 г.пр.Хр. вавилонският цар Навуходоносор завладял Юда и отвел много от жителите ѝ във Вавилон, включително и Данаил. Данаил служел в царския двор на Навуходоносор, както и на следващите няколко царе, които наследили Навуходоносор. Книгата на пророк Данаил е записала дейностите, пророчествата и виденията на пророка.
Кратко резюме: Книгата на пророк Данаил може да бъде разделена на три части. Глава 1 описва завладяването на Йерусалим от вавилонците. Заедно с много други, Данаил и неговите трима приятели били отведени във Вавилон и поради куража им и очевидното Божие благословение над тях, те били „повишени в служба на царя“ (Данаил 1:17-20).
Глави 2-7 описват съня на Навуходоносор, който само Данаил можел правилно да разтълкува. В съня си Навуходоносор видял една огромна статуя, представяща царствата, които ще възникнат в бъдеще.
Царят издигнал огромна статуя на себе си и накарал всички да я боготворят. Седрах, Мисах, и Авденаго отказали и били спасени от Бог по чуден начин, въпреки че били хвърлени в горяща пещ. Навуходоносор е наказан от Бог за своята гордост, но по-късно бил спасен след като познал и признал върховенството на Бога.
Данаил глава 5 разказва за сина на Навуходоносор Валтасар, който злоупотребил със съдовете от храма в Йерусалим, и в резултат получил послание от Бог, написано на стената. Само Данаил успял да разтълкува написаното послание за идващото Божие наказание.
Данаил бил хвърлен в рова с лъвовете заради отказа си да се моли на императора, но живота му бил опазен по чуден начин.
Бог дал на Данаил видение за четири звяра. Четирите звяра представлявали царствата на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим.
Глави 8-12 съдържат видение, включващо овен, козел и няколко рога – също отнасящо се до бъдещи царства и техните управници. Данаил глава 9 разказва за пророчеството на Данаил за „седемдесет седмици“. Бог дава на Данаил точното време, когато ще дойде Месията и когато ще бъде отхвърлен. Пророчеството също споменава бъдещ владетел, който ще сключи седемгодишен завет с Израил и ще го развали след три години и половина, последван скоро от голямото наказание и краят на всичко. Данаил е посетен и подкрепен от ангел след това видение и то му е обяснено в големи подробности от ангела.
Пророчества: В тези истории за огнената пещ и хвърлянето на Данаил в рова с лъвовете виждаме пророчество за спасението, дадено ни от Христос. Тримата мъже уверено заявяват, че Бог е спасителен Бог, който може да намери начин за избавление от огнената пещ (Данаил 3:17). По същия начин чрез изпращането на Исус да умре за нашите грехове Бог е осигурил избавление от пламъците на ада (1 Петрово 3:18). В случая на Данаил Бог е осигурил ангел, който да затвори устите на лъвовете и да спаси Данаил от смърт. Исус Христос е нашата защита срещу опасностите на греха, който заплашва да ни погълне.
Видението на Данаил за последните времена описва Месията на Израил, чрез Който много ще бъдат очистени и осветени (Данаил 12:10). Той е нашата праведност (1 Петър 5:21), чрез Която нашите грехове, макар и кърваво червени, ще бъдат измити и ще станат по-бели от сняг (Исая 1:18).
Практическо приложение: Като Седрах, Мисах, и Авденаго трябва винаги да отстояваме това, което знаем, че е правилно. Бог е по-велик от всякакво наказание, което може да ни връхлети. Независимо дали Бог избира да ни спаси или не, Той винаги заслужава нашето доверие. Бог знае кое е най-доброто и Той награждава онези, които Му се доверяват и Му се подчиняват.
Бог има план и Неговият план е написан до най-дребния детайл. Бог знае и е в контрол на бъдещето. Всичко, което Бог е предсказал, се оказва вярно, точно както Той го е предвидил. Затова трябва да вярваме и да се доверяваме, че нещата, които Той е предвидил за бъдещето, един ден ще се сбъднат точно както Бог е казал. Източник: https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-book-Daniel.html ГЛАВА 1 Книгата е написана от пророк Данаил. Той започнал да пророкува след като бил отведен в плен във Вавилон, заедно с първите пленници, а вавилонските нашевственици разрушили Йерусалим на три етапа: в 605 пр. Хр., в 597 пр. Хр. и в 586 пр. Хр.
Данаил бил избран да научи езика на поробителя и да работи в двореца на царя. Заедно с още няколко младежи от видни еврейски семейства той бил изпратен да служи във Вавилонските царски палати.
Някои считат, че Данаил е бил евнух. От всички, които служели в двора на царя се изисквало да бъдат такива. В Писанията няма стих, който конкретно да посочва, че Данаил е бил евнух, но въпреки това приемаме твърдението, поради написаното от пророк Исая в 39:7, където се споменават младите мъже от Юда, които ще бъдат отведени в плен и направени „скопци в палата на вавилонския цар.“
Това пророчество било изпълнено, когато Данаил бил още много млад юноша (Дан.1:1). Той бил поверен на грижите на Асфеназ - „началника на скопците“. Фактът, че Данаил се изкачил до такава висока позиция на властта, по времето на царете Навуходоносор и Дарий, почти сигурно потвърждава, че Данаил е бил евнух ... бил е скопен - една широкоразпространена практика в библейските дни, за да не се раждат незаконни деца, които един ден могат да претендират за престола.
Пророчествата на Данаил били различни от тези на Исая и Йеремия. Прочествата на последните двама обикновено започвали с думите: „Така казва Господ“, но Данаил никога не използвал тези думи, когато пророкувал. Неговото служение най-вече било да тълкува сънища и загадки. Най-вероятно, едно от най-забележителните служения на всички времена са виденията, които той самият имал, разкриващи бъдещи събития, та дори чак до наши дни. Книгата Откровение и тази на Данаил имат много общо по между си. Някои събития, които трябва да се случат в бъдещето са описани и в двете. Данаил имал трима приятели, които заедно с него били държани в плен. Ние ще разгледаме как тези 4 мъже са стояли твърдо за Господа, въпреки че са били подложени на голям натиск от страна на вавилонците.
Книгата на Данаил трябва да бъде разбрана чрез духа, ако желаем наистина да разберем всичко, което тя ни казва. Както при много пророчества, така и тази книга ни разкрива времето през, което те са живели, а също и времена, които са бъдещи за нас. Тя открива пред очите ни суверенитетът или върховната власт на Бога.
Данаил 1:1: „В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади.“
Йоаким се възкачил на престола след Йосия. Йосия вършел добро пред очите на Бога, но Йоаким бил зъл и делата му нечестиви. Та това била обстановката в Израел, когато Навудоносор решил да атакува Йерусалим. Елиаким и Йоаким са един и същи човек.
„В третата година“: Това се случило през 606-605 пр. Хр. Това била третата година според Вавилонския календар, която не отчита първaта година на възкачването на престола на царя, но започва със следващата година. Така че „третата година“ е в пълна хармония със същата година, която според Юдейският календар е „четвъртата“. Йоаким е син на Йосия.
2 Лет. 36:5: „Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог.“
Данаил 1:2: „И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.“
„Господ“, в стиха по-горе, означава Адонай - Господар (Битие 28:21, Захария 13:19, Марк 12:29, Йоан 20:28). ГОСПОД, означава Йехова - Аз Съм, който Съм (Изход 3:14, 6:3). Този пасаж не ни разказва за времето, когато Йерусалим бил разрушен. Тук се говори за свалянето на Йоаким. По това време, храмът не е напълно опустошен, но някои от съдовете на Божият дом са отмъкнати. Земята Сенаар е била част от Вавилонската империя. Божеството, за което се говори в този стих, е фалшивият Бог на Навуходоносор, наречен Бел или Мардук, още известен и като Меродах.
Тук ще вмъкна, че пленяването или завоюването на божествата на друг народ, доказва превъзходството на бога на победителя.
2 Лет. 36:6-7: „И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон. Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон.“
Данаил 1:3: „И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, сиреч, от царския род и от благородните;“
От гореказаното разбираме, че тези млади мъже са били принцове и от царско потекло - евреи, които имали виден произход.
4 Царе 20:18: „И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар.“
Данаил 1:4: „юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учи учението и езика на халдейците.“
Тези млади мъже, които били избрани да бъдат отведени във Вавилон, за да работят в царския палат, трябвало да имат добро образование. Трябвало да бъдат достатъчно интелигентни, за да научат езика и да имат добри маниери. (Халдейците и вавилонците са едни и същи.) Младежите трябвало да изглеждат добре, за да могат да представят царя достойно. Той искал да бъде обграден само с най-доброто.
Данаил 1:5: „И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.“
Те били обучавани цели 3 години, за да се подготвят за бъдещата си работа в царския двор. Предоставяла им се храна и жилища, като част от тяхното обучение. Всъщност, те били хранени със същата храна, която ядял и царят, и пиели от виното, което сам той пиел. Това било време на подготовка. Царят ги пратил да бъдат обучавани, по начините, по които самите вавилонци били обучавани. Той искал те да знаят какво се изисква от тях и какви са техните задължения. Най-вероятно щял да ги използва и за преводачи, когато му се налагало да комуникира с пленниците-евреи. След като преминели обучението си, тези млади мъже лесно щели да служат като връзка между Вавилон и Юда, а може би дори и като заложници, за да държи юдейските царе в покорство.
Данаил 1:6: „А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария;“
Името Данаил означава „Бог мой съдия“. Анания - „Бог облагодетелства“; Мисаил означава „Кой е като Бога“ и Азария - „Бог ме укрепи“. От гореспоменатия стих ни става ясно, че тези четиримата са от племето на Юда.
Данаил 1:7: „които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго.“
Когато са посветени в служба на царя, те е трябвало да приемат вавилонски имена. Името на Данаил - Валтасасар много прилича на името на друг вавилонски цар - Валтасар.
Понякога се давали нови имена, за да се прекъснат връзките със стария живот - живота, който те са познавали преди. Друг път - пленниците били наименувани според фалшивите божества на завоевателите.
Тази промяна на имената била ключов фактор в процеса на промиване на мозъци, по време на обучението във Вавилон. Това трябвало да свърже новобранците с местните божества, а не да подкрепя предишната им религиозна лоялност.
Данаил 1:8: „Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.“
Без съмнение, това била храна, забранена за евреите. Храната и виното на вавилонските езичници били посветени на идолите. Да се наслаждават на нея било равносилно да почетат техните божества. Данаил твърдо решил да не прави никакви компромиси, бъдейки неверен на Божият призив за посвещение. Да се храни с тези отбрани ястия си било чист компромис. От това разбираме, че вярата на Данаил в Бога, му дава уверението, че Бог ще го пази и закриля. Той помнел законите за начина на хранене на юдеите, описани в Левит. Той не искал да разгневи Бога, ядейки нечиста храна. Ако го направел, според закона, описан в Левит, той щял да се оскверни.
Левит 11:47: „за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.“
Данаил по-скоро би умрял, отколкото да наруши закона. Днес, това не ни засяга, защото Господ Исус Христос изпълни закона. Храната се очиства чрез молитвата.
1 Тим. 4:5: „понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.“
Прекият началник на Данаил бил самият началник на скопците. Това е една смела молба от страна на Данаил. Можела дори да му коства живота.
Данаил 1:9: „А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.“
В следващият стих ще видим, че същото нещо се случи и с Йосиф, когато беше продаден в робство в Египет. Бог почете и уважи доверието и верността на Данаил, като чрез Своята сила благосклонно работи за него сред наставниците-езичници. В този случай, Той предотврати гонението спрямо него и доведе до неговото уважение, въпреки че по-късно Бог разреши, допусна опозиция против Данаил, която обаче също го издигна. По един или друг начин, Бог почита тези, които почитат Него.
Битие 39:21: „Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.“
Виждате ли, Бог в крайна сметка има контрол над живота на всеки. Бог смекчи сърцето на началника на евнусите, за да обикне Данаил.
Данаил 1:10: „И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.“
Началника на Данаил е 100% сигурен, че той ще изглежда ужасно, ако спре да яде храната и пие виното, което царят изпраща. И ако младежът започне да изглежда лошо и да залинява, тогава началникът му ще си има много неприятности с царя, даже може да изгуби живота си. Евреите, които живеели извън двореца имали много малко храна и имали болнав вид, а царят искал неговите евнуси да са най-красивите хора в империята.
Данаил 1:11: „Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария“
„Надзирател“ в случая означава домакин, иконом или управител. От тук разбираме, че дори между евнусите е имало различни ранкове.
Данаил 1:12: „Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;“
От този стих ни става ясно, че Данаил се е опитвал да избегне яденето на нечисто животинско месо от царската трапеза. Числото 10 е известно като символ на властта на Бога и неговото управление на Земята. Това число също може да символизира отговорност, законност и пълнота. Всъщност числото 10 се смята за символ на подчинение и отговорност на хората към Божия закон. Това не е пълен пост, но Бог ще благослови Данаила, защото беше заел твърда позиция относно Бога и Неговият закон.
Данаил 1:13: „после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.“
Виждаме, че Данаил предоставя изходен път на надзирателя от тази ситуация. Той обяснява, че ако изглежда по-различно от тези, които ядат и пият от масата на царя, надзирателя може да го накаже. В стиха четем „слуги“ - множествено число, което най-вероятно означава, че той говори и от името на Седрах, Мисах и Авденаго.
Данаил 1:14: „И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дни.“
И понеже надзирателя нямало да си навлече неприятности, се съгласил на това.
Данаил 1:15: „И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.“
Бог се намесва и храни Данаил и неговите приятели - храна, за която управителят не знае. Това е храна от Бога. Успехът на плана на Данаил се дължи повече на Божията върховна сила, изявена в благословение на духовното му посвещение, отколкото на начина на хранене, постановен от закона. Определени видове месо не били забранени на евреите, но една вегетарианска диета в този случай, може би е била определено по-превъзходна отколкото царската.
Изход 23:25: „Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви.“
По-добре е да се подчиняваме на Бог, отколкото да се храним с нечиста храна. В края на 10-те дни те са в невероятна форма. Това е първото от великите Божии проявления, описани в Книгата на Данаил.
Данаил 1:16: „И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.“
Когато надзирателят видял, че те не изглеждали никак зле поради ограничената си диета, той им позволил да продължат да се хранят по този начин.
Данаил 1:17: „А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.“
Забележе от къде идват техните умения и знания - Бог им ги подари; Той им ги даде като дарби. Тяхната вярност към Бога беше поразителна. Бог им даде тези дарби, за да им помогне в това враждебно място. Дарбите на Данаил били дори повече. Той получил дарбата тълкувание, наред с разбиране и мъдрост. Бог общувал с Данаил и чрез сънища. Дарбите, които тези 4 младежа получили много приличат на дарбите на Святият Дух, които Християните получават.
1 Кор. 12:7-10: „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.“
Даниел 1:18: „И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.“
Те трябвало да бъдат подготвени и перфектно изглеждащи преди да бъдат представени на царя. Изглежда, че момента, в който царят трябвало да ги одобри, бил настъпил.
Данаил 1:19: „И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя.“
От тук виждаме, че е имало много повече младежи, а не само тези четирамата, но царят на тази велика империя останал най-впечатлен от Данаил, Анания, Мисаила и Азария. Той избрал точно тях, желаейки те да бъдат близо до него и да му служат.
Данаил 1:20: „И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.“
Магьосниците и астролозите имат малко сила, която обаче идва от друг източник, а не от истинският Бог. Тяхната мъдрост и знание не можели да се сравняват с тези на четиримата юноши. Данаил и неговите приятели получавали мъдрост и разум свише - от Бога на Израел. Виждаме от горепрочетения стих сравнението 10 към 1. Сатана има малко сила, сила, която Бог му позволява да има. Той няма неограничена сила и мощ. Бог контролира Сатана. Тези мъже, които отстояваха Бога, представяха този Бог в двореца на царя. Божията сила, появяваща се чрез тях беше неограничена.
Данаил 1:21: „И Даниил остана до първата година на цар Кира.“
Докато Вавилон съществува, Данаил остава там. Кир от Персия завладява Вавилон през 539 пр. Хр. Неговата трета година (10:1) е последната историческа година, която пророка споменава.
Данаил 6:28: „И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.“
Стих 21 не ни казва, че Данаил спрял да служи в двореца в първата година на Кир. Напротив, казва, че продължил да служи до времето на неговото царуване. Данаил живял и служил през периода на управление на няколко царе.
„В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението.“ (10:1) Целта на 1:21 е да ни представи една хронологична картина на служението на Данаил: неговото служение започнало от времето на цар Навуходоносор и завършило с това на Кир.
(следва)
Вълнообразно
РАЗУМНИТЕ ЩЕ РАЗБЕРАТ - 2 част. Пророчес...
11 Библейски пророчества, изобразяващи -...
Тайната на духовния Вавилон
11 Библейски пророчества, изобразяващи -...
Тайната на духовния Вавилон
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
