ГЛАВА 6

ЦАРСТВОТО И ТИ

Извода
Царството на Бог в момента съществува в тайнствена форма. То е духовно по естество и остава скрито в сърцата на всички онези, които изповядват, че Исус е Помазаника, Царят на царството и който очаква Неговото триумфално завръщане на земята. Тогава Божието царство ще се разкрие във видима форма, за да установи истинска религия по целия свят. Дотогава обаче живеещата в нас сила на царството остава активна и се разпространява в живота на хората по целия свят. Това не е нито политическо, нито военно царство. То не се разраства чрез насилие; Защото не е ли истина, че „в религията няма принуда?” Наистина Бог желае само неподправеното, искрено поклонение на готовото и любещо сърце. Той не намира удоволствие от принудителното изповядване на вяра, предизвикано от заплахата от меча! Неговият основен закон, законът на любовта към Бога и любовта към другите човешки същества, раздвижва разпространението на добрата вест, „евангелието” на царството.

Силата на любовта може да постигне много повече, отколкото силата на меча някога е могла! Човешкият меч носи разрушение и смърт. Той поражда страх и предизвиква реакция на гняв и отмъщение, което води до години, изпълнени с враждебност, подозрение и омраза. Той затваря вратата на надеждата за прошка, помирение и мир. Мечът е ефективно средство за поразяване на тялото, но в крайна сметка закоравява сърцето. От друга страна, любовта разтопява сърцето, така че истинското смирение да преодолее човешката гордост. В смирението, прошката може да доведе до помирение и мир. Но това е възможно само ако Божият Дух трансформира сърцата на хората - преживяване, което се случва, само когато хората станат граждани на Божието царство. Вярно е; ще дойде денят, когато Исус ще се върне като Цар и Воин, за да повали народите, чиито хора са последвали измамния шепот на Сатана. По това време ще има разрушение и смърт, но ще бъде чрез меча на Божията справедливост. Дотогава обаче ние като служители не трябва да се осмеляваме да заемаме Божието място, за да извършим съд. Отмъщението принадлежи единствено на Бога и неговата чаша ще бъде препълнена по време на страшния Съден ден. Междувременно, задачата на Божия народ е да провъзгласява добрата новина за царството и да илюстрира качествата на царството чрез дела на милост и власт над злото. Поради тази причина Исус Христос наставлява всички, които Го следват, с тези думи: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деян. 1:8). „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Maрк 16:15).

ЛЕКАРСТВОТО
Любовта, която се разкрива в Божието царство, е поток от състрадание и милост, които произхождат от Него. Тя се влива в сърцата на Божия народ и се прелива в живота на тези, които са по-малко щастливи. Този вид любов не е себична, нито е егоцентрична, а прелива. Тя прониква през найтрудните препятствия и достига до най-дълбоките бездни. Тя проявява истинска загриженост за безнадеждните и бедните, сърцесъкрушените и потиснатите. Тя призовава за живот на себеотрицание, период на „пост” - не като външен израз на благочестие, а за искрени действия на милосърдие, които отразяват Божията милост.

Защото Бог заявява: „Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред теб, и славата Господна ще ти бъде задна стража“ (Исая 58:6-8). По време на Своята земна мисия Исус Христос не пренебрегваше социалните проблеми на Своя ден. Той беше дълбоко обезпокоен от злото, породено от алчността и егоцентризма, което от своя страна водеше до бедност, религиозно лицемерие и отчаяние сред народа. Той беше изпълнен със състрадание към безпомощните жертви, които бяха експлоатирани от политическата и религиозната йерархия.

Така Исус ясно даде наставления на Своите последователи да показват загриженост към нуждаещите се. Той дори им каза, че грижата за бедните е същата като грижата за Него. Това показва колко близък стана Той на нуждите на другите. „Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мен сте го направили“ (Maтей 25:34-40).

Христос Исус знаеше, че социалните несправедливости не могат да бъдат елиминирани чрез насилствени протести и сваляне на правителството. Той разпознал източника на тези злини като духовен проблем, главно - покварата на сърцето. Докато Сатана угнетява човешката раса, това лошо влияние на поквара и пошлост ще продължи да замърсява и опетнява живота на човечеството. Само когато Исус се върне на земята, Сатана и неговите демонични последователи ще бъдат унищожени. Дотогава няма човешко насилие или меч, достатъчно силни, които да освободят световната общност от злото. Насилието може да предложи временно решение, но в крайна сметка то води до повече насилие и ожесточение, като отново  се появява покварата, за да стовари  непоносими изпитания и мъки върху невинните. Ето защо, Исус Христос никога не е препоръчвал прилагането на насилие.
Вместо това Той насърчаваше дела на милост и призова Своите последователи да включат посланието на Божието царство, което предлага единствената надежда за пълно възстановяване на правдата, мира и радостта.

 ВТОРОТО РАЖДАНЕ
Вътрешните белези на праведноста, мира и радостта са по същество духовни характеристики на Божието царство и могат да бъдат преживени сега, в рамките на общността, още преди Царството да слезе във видима форма. Тези видими белези обаче трябва първо да бъдат установени в живота на отделния човек, преди те да станат реалност в живота на една общност. Това може да се случи само когато индивидите станат членове на Божието царство и започват да възприемат с очите на духовното разбиране. Как човек става гражданин на царството? Светите Писания отговарят на този въпрос както следва: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. А на ония, които Го (Исус Христос) приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога“ (Йоан 3:3,6; 1:12,13). За да влезеш в Божието царство, ти трябва да се „новородиш!”

Ти вече си преживял физическо раждане, но сега трябва да преживееш духовното раждане. Това е така-нареченото „второ раждане”. Но как се случва това духовно раждане? То се случва в момента, в който лично повярваш и приемеш делото и господството на Исус Христос. Когато приемеш за собствения си живот изкупителната саможертва на Исус, твоите грехове биват простени и сърцето ти очистено. Завесата на греха е разкъсана и вече не е никаква пречка. Твоят човешки дух е свободен да се свърже с Божия Дух; и в това преживяване на духовното общение ти ставаш съработник на небесното семейство, чийто върховен авторитет е Бог Отец.

ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ
Приятелю, без съмнение, ти също желаеш да видиш установеното тук на земята царство Божие. Като истински търсещ праведноста, ти си ужасно смутен от настоящите тенденции в света. Виждаш провала на социалистическите и капиталистическите системи при задоволяването на основните човешки потребности. Виждаш корупция, поквара, лицемерие и липса на религиозна преданост и посвещение.

Свидетел си как безработицата и бедността водят до обществени вълнения и отчаяние. Забелязваш влиянието на западната философия и технологиите, които отклоняват децата ти от традиционните обичаи и религиозни убеждения. Виждаш слаби религиозни лидери, които компрометират позицията си в замяна на политически услуги. Виждаш всичко това и твърдиш, че единственото решение е въоръжена борба срещу съществуващия режим, за да се постигне пълно премахване, така че религиозният закон и традиция да могат да бъдат напълно осъществени и здраво утвърдени. Може дори да одобряваш безмилостни престъпни действия, стига да са извършени за Божията кауза. Ти твърдиш, че твоята крайна цел е да възстановиш истинската религия на света. Обаче, приятелю, не е ли истинската религия наистина „религията на Авраам?” Коранът не говори ли за Авраам по този начин? „Кажи: „Аллах казва истината! И следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! Той не бе от съдружаващите” Сура (3: 95). „Как се яви пред своя Господ с чисто сърце“ Сура (37: 84). Не е ли казано, че Авраам се е покланял на своя Господ „с чисто сърце?” Ето го отново - проблемът със сърцето! Каква полза има от насилието, ако то може да унищожи врага, но не успее да промени природата на сърцето?


Ако сърцето е непроменено, винаги ще има борба - ако не с други хора извън редиците, то тогава един с друг от редиците! Дори и един общ враг да бъде унищожен, ти знаеш, че злото око на алчността и желанието за власт в крайна сметка ще изплуват на повърхността, за да осуетят всички намерения, които първоначално са били благородни и искрени.

БОЖЕСТВЕНИЯТ РЕД
Ти твърдиш, че те са ориентирани, насочени са към човека и затова са обречени на определен провал, тъй като човекът е слаб, забравящ и склонен към грях. Ти твърдиш, че църквата и държавата трябва да са едно и че теократичната система е единственото надеждно разрешение, тъй като неговият център е Бога и подкрепя Божиите закони. Ти казваш, че възстановяването и стриктното прилагане на „Шариата” е единствения начин да се възстанови божествения ред. Но в днешния свят на сложни въпроси можем ли наистина да намерим чиста теокрация, която да съдържа конкретни и подробни правила и разпоредби, които да обхващат всяка ситуация? В светлината на променящите се времена никой не може да отрече нарастващата необходимост от интерпретация на религиозните закони и дори необходимостта от нови закони, основани на предишно законодателство и консенсус на религиозните лидери. Но ние знаем, че такова религиозно духовенство в днешния свят не е съставено от безгрешни пророци, а от човешки същества, подложени на човешка слабост и човешка грешка. Само когато Сатана е напълно победен, хората ще бъдат свободни от такава слабост.

Дотогава ние като хора не можем да установим божествен ред; нито пък можем да го изпълним изцяло. Няма организирана религия в целия свят, която може да претендира, че е божествения ред, защото хората са несъвършени. Никое дете на Адам в днешния свят не притежава моралното съвършенство, за да тълкува и да прилага божествения закон с пълна безпристрастност, обективност и справедливост. Поради тази причина, злоупотребата с божествения закон определено ще се появи, когато религията и държавата са едно. Наистина ли вярвате, че прилагането на по-строги религиозни закони ще излекува проблемите на света? Ако да, аз ви каня да помислите за тежкото положение на Адам и Ева, на които беше даден само един закон. Трагично, но те не се подчиниха на своя Господ и се казва, че са били изгонени! Беше необходим само един единствен закон... или едно правило, те да бъдат изгонени от Неговото прекрасно присъствие. Помните ли тяхното престъпление? Това не беше идолопоклонство или прелюбодеяние или някакъв друг гнусен акт. Това не беше убийство или богохулство, нито кражба. Те просто ядоха от забранения плод; и за това злодеяние претърпяха тежки последици. Приятелю, какви ще бъдат последствията за общността, която е подложена на маса правила и разпоредби, считани за „Шариат“? Ще бъдат ли те по-добри от съдбата на Адам и Ева?! Не, няма перфектна система на управление и никога няма да има, докато Исус Христос не се върне, за да установи Божествения ред по целия свят. Междувременно, най-доброто, което можем да направим, е да постоянстваме във вярата, да допринасяме за разпространението на качествата на царството и да помогнем за облекчаване на човешкото страдание с милосърдие. Нещо повече, ние можем да накараме другите да търсят Бог с цялото си сърце, така че в името на Исус Христос, те да получат опрощение на греховете си и вечен живот.


РЕШЕНИЕТО
Може да възразиш срещу всяко решение, което е свързано с Исус Христос. Може да гледаш на последователите на Исус като заплаха за твоята общност. Може да смяташ религията, която носи Неговото име, за пълен провал. Но помни - ние не се фокусираме върху никоя религия. Обсъждаме Божието царство и Царят на царството. Имаме работа с духовни закони и духовна съдба. Говорим за твоята душа и къде тя ще прекара вечността. Подобно на Савел от Тарс, твоята цел може да е да елиминираш всяко религиозно движение, което изглежда, че заплашва твоето. Може да си наистина искрен и добросъвестно ревностен. Може да си готов да дадеш живота си за Божието дело. Въпреки това, Бог разкри на Савел, че греши, без значение, че е бил искрен. Той се съпротивлявал на силата, която съвсем сама била способна да помогне за постигането на благородните цели на истинската религия.

Приятелю, дали и ти не преследваш и гониш погрешния път? Може би в този момент Исус Христос те пита, както попита и Савел: „Защо Ме гониш?“ Как ще отговориш? Трябваше да се случи чудо, за да бъде трансформиран живота на Савел. Може би трябва да се случи чудо и в твоя живот, за да се промени той веднъж за винаги. Бог желае и е напълно способен да направи всичко необходимо, за да те доведе до пълното разбиране на Неговото Царство и Неговия Помазаник - Христос. Може би чудото вече е започнало и ти усещаш раздвижване в сърцето си. Няма ли да позволиш на Бог да завърши Своето дело в живота ти? Подобре е да отговориш сега на Исуса, отколкото да чакаш до Съдния ден. Тогава Христос отново може да ти зададе въпроса: „Защо Ме преследваш?” Но ще бъде твърде късно; няма да има помилване за онези, които са Го отхвърлили в този живот. Този ден ще бъде ден на жалеене, ден, в който ще се открие Божият гняв.

Приятелю, моля, обърни внимание на ясното предупреждение на Писанието: „Който вярва в Сина (Исус Христос) има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ (Йоан 3:36). Савел от Тарс не съжали за решението, което беше взел. Да, той беше истински ревнител... истински фанатик. Но след своето чудно преживяване, ревността му за Бога се усили още повече. Той прекара остатъка от дните си, помагайки на другите да разберат истинското послание на Инджила и да разпознаят Исус Христос като Спасител и Цар.

Животът му бил в постоянна опасност, тъй като много евреи го смятали за отстъпник от еврейската религия. Обаче неговата ревност и смелост продължавали да засягат живота на много други ревнители, които са дълбоко загрижени за благочестието и покорството към Бога. Подобно на Савел от Тарс, сега и ти се срещна с Исус Христос по пътя на твоето духовно пътешествие. В Христос се намира духовно удовлетворение. Савел от Тарс знаеше, че е време да промени посоката; Бог предопредели това! Приятелю, а ти какво ще направиш? Като пристъпиш напред във вяра, Бог ще укрепи сърцето ти със Своя Дух и този Дух ще те води във всяка истина. Не позволявай на твоята ревност за Бог да бъде заблуждавана от човешки традиции и човешки обичаи. Вместо това нека белезите на Божието царство - праведност, мир и радост управляват в сърцето ти. Нека твоята ревност бъде вдъхновена от твоята любов към Бога и любов към другите. Отдай чест и слава на Царя на царството! По този начин, с пълното предаване на сърцето си, Бога на живота ти ще бъде прославян завинаги!

Край