ГЛАВА 5
ДУХОВНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЦАРСТВОТО

Правилата и предписанията за ритуално богослужение на израилтяните се били оплели в дългия списък от граждански закони, натрупани през годините. За съжаление, хората с времето изгубили от поглед целта на гражданските закони и връзката им с възвишените морални закони. Религиозните лидери започнали да заместват практики като ритуалното измиване (измиване на ръцете и краката) например, с „омиване“ на сърцето. Те постепенно започнали да  поставят по-голям акцент върху онези ритуали, които разкривали само външните страни на религията, пренебрегвайки духовното. Тези религиозни водачи, особено фарисеите, започнали да оказват влияние върху масите. Спомняте ли си кои били фарисеите? Те били сепаратистите, легалистите, на които Савел от Тарс обеща пълната си подкрепа. Фарисеите са прибавили много и по-строги правила и наредби, твърдейки, че били стандарт за святост, за разлика от по-възвишения стандарт за святост на сърцето, който бил много по-трудно да се постигне. На хората им липсвало вътрешното желание и сила да живеят свято.

В резултат на това, истинската религия на Авраам се превърнала в религиозна система от ритуали, изпълнени с високомерие и лицемерие. Външно, религиозните лидери можело да се видят да мият ръцете си, да изпълняват молитвите си и да се разхождат в надиплени дрехи. Но вътрешно, сърцата им били болни, изпълнени с алчност, ревност и гордост. Те злоупотребявали с религиозния закон, за да се хвалят със своята собствена версия за святост. Те не успели да разпознаят една важна истина за закона: Да, законът трябвало да бъде стандарт за святост. Ефектът обаче бил да напомни на хората за тяхната постоянна неспособност да достигнат стандарта. Този провал... това поражение би трябвало да смири Божия народ и да го накара да осъзнае, че се нуждае от божествена милост. Вместо това, много от тях гледали на закона, не като на средство за смирение и покаяние, а като средство за показване на външно благочестие, очаквайки да получат похвала от хората. Поради тази причина, Исус Христос дава важни насоки, разкривайки по-чистите стандарти на Божието царство.

Някои от тях са записани както следва: „Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20);

„Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят“ (Матей 6:1,5,16).

„Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай; и който убие излага се на съд“. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл“ (Матей 5:21,22).

„Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай“, но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Mатей 5:27,28).

„Още било казано: „Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо.“ А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства“ (Mатей 5:31,32).

„Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“ Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят“ (Maтей 5: 43,44).

 ХРАМЪТ
В дните на цар Соломон израилтяните били изключително горди от красивия си храм в Ерусалим. Той символизирал за тях самото присъствие на Бога. Храмът бил техен център на поклонение и молитва. Още от разрушаването на Соломоновия храм еврейският народ мечтае за пълното му възстановяване, за да съживи славата и великолепието му. Обаче Исус Христос казал, че ще дойде денят, когато центърът на поклонението за Божия народ вече няма да бъде една сграда на Ерусалимската планина или на която и да е друга планина. „Иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца; но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:21,23,24).

В новия ред, важният аспект на поклонението не е в това хората да се покланят във физическа, материална сграда, а че се покланят в дух на искреност. Истинското поклонение не бива да е свързано с нещо външно, като планина, сграда или ритуал. То трябвало да бъде вътрешна опитност между Бога и човешкия дух. Но няма ли храм в новия ред? Няма ли да има място, където да обитава Божието присъствие? Да, има! Бог желае да живее в отдаденото Нему сърце. Ако човечеството е наистина най-доброто от творението, няма друго място, където Бог би предпочел да бъде, освен в храма на живота, който е напълно предаден на Него. „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии]“ (1 Кор. 6:19,20).

СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ
Преди идването на Исус Христос, Божият съвършен план беше, че израилтяните трябваше да останат отделна общност, свят народ, неопетнен от външно влияние, и различен в културата и религиозните си практики. Това трябвало да опази потомството на Авраам, Исаак и Яков. Не забравяйте, че това е родословието, от която е избрана Дева Мария сред жените, за да роди Божието чудо на благословение за човешката раса, Един Свят Син, наречен Исус, Чието име означава „Бог е спасение”. Сега, когато Исус Христос се появи и изпълни първата фаза на своята мисия, стената на разделяне между еврейските вярващи и всички други вярващи вече не трябва да съществува. Бог желае да живее не само в живота на отделния човек, но и в световната общност на вярващите от всички народи, които са станали членове на царството, като се обричат във вярност към Исус Христос като Спасител и Цар.

„Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата“ (Eфес. 2:14-16).

„Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свят на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище“ (Eфес. 2:19-22). Тъй като Исус Христос дойде да изкупи цялото човечество, очевидно е, че Божието царство ще включва хора от всички народи и племена. Правилата и предписанията, които били характерни за израилтяните, вече не се прилагат. Въпреки че е било необходимо израилтяните да поддържат чувство за външна идентичност, имайте предвид, че истинското Божие царство има различна природа - То не е от този свят. Това е духовно царство, което ще бъде разкрито чрез своите духовни характеристики.

ДУХОВНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Помнете, че в началото на човешкия род Сатана ограби... отне от човечеството дара на Духа, който Бог беше вдъхнал в човешкия живот. Когато Адам е бил изгонен от Святото присъствие на Бога заради непослушание, дарът на Духа на човечеството е бил загубен, така че вече нямало духовно общение с Бога. Именно тази специална способност на общуване с Бога, издига хората над всички други същества. Но Исус Христос е дошъл не само да възстанови царството, но да възстанови и дара. Писанието ни дава ясни инструкции как бихме могли да получим дара на Божия Дух:

„Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си“ (Деян. 2:38,39). Как се проявява Божият Дух в живота на човек и какъв е белега, който разкрива, че той е част от Божието царство? Свещените Писания показват, че Духът вътре в нас произвежда плод с благороден, чудесен характер.

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон“ (Галатяни 5:22,23). Очевидно е, че няма закон, който да забранява този вид плод, нито да го ограничават някакви културни, географски или екологични фактори. В действителност този „плод” са обикновените желания и  стремежи на човешкия дух, защото, подобно на него, те произхождат от един и същ Божествен източник. Сред този плод най-голяма е любовта. Веднъж Исус Христос заяви, че целият Моисеевият закон може да бъде обобщен с две основни потребности: любов към Бога и любов към ближните. Ние не сме изненадани, че голямото влияние, което привлича хората към царството и ги държи обединени, е силата на любовта.

Самите Писания заявяват: „Бог е любов” (1 Йоан 4:8). Любовта, която трябва да характеризира Божието царство, е описана по следния начин: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати“ (1 Кор. 13:4-8).

„И тъй, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с мило сърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството“ (Колосяни 3:1214).

Помнете, че Божието царство не отразява никаква земна, национална култура било то на Изтока, Запада, Севера или Юга. Нито пък налага някаква конкретна национална култура или идентичност на хора от различен произход. Вместо това, духовните сили, които работят в царството, се опитват само да трансформират културата, така че всяка различна култура да отразява духовните характеристики на царството, което трябва да бъде общо за всички Божии служители. Освен това, какви по-големи характеристики може да има в Божието царство, освен качествата на състрадание и милост! Не е чудно защо последователите на Царя на Царството са описани в Корана по следният начин: „Сетне проводихме по стъпките им Нашите пратеници, и проводихме след тях Иса (Исус), сина на Мариам, и му дадохме Инджила, и вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие...“ (Сура 57:27).

следва