ГЛАВА 4

РЕДА В ЦАРСТВОТО

Жертвената смърт на Исус била изключително съществена. Тя отворила вратите на Божието Царство за всички хора. Освен това отваря и пътя за коронацията на неговият Цар. Бог възнаградил Исус Христос за Неговото пълно покорство, като Го възкресил от гроба и Го издигнал до Себе Си, като Му дал правото да седне от дясната Му страна. Коранът също говори за това, че Исус бил възкресен: „Когато Аллах рече: „О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие” Сура (3: 55).

Не само че Исус Христос бил издигнат, но бил и превъзвишен. Като Божият Помазаник, Той бил коронясан за Цар на царството и Владетел над всичко. „И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“ ( Филипяни 2:8-11).

Вече знаем кой е Царят на това Царство. Но кои ще са хората, обитаващи това Царство? Онези, които вярно са се предали на господството на Исус Христос, са били освободени от вината за своите грехове. „Иоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин“ (Откровение 1:4-6). В последните дни, по време на възкресението, Исус ще се върне в света като „Знамението на Часа”. Когато го направи, Той ще се върне в царственото си величие, за да установи Божието царство във видима форма тук на земята. Ето какво е записано в Свещените Писания:  „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син (Исус); и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30 ).
„А когато дойде Човешкият Син (Исус) в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава царят (Исус) ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света“ (Матей 25:31-34).

ПОБЕДАТА
Царството Божие и неговият Цар няма да бъдат напълно разкрити до края на времето. Въпреки това, служението, жертвената смърт и възкресението на Исус помогнаха да се установи реалността на царството и неговото продължаващо влияние и сила. Изцелителните чудеса на Христос, особено над демоничните страдания, бяха категорично потвърждение, че Божието царство е дошло да се изправи срещу царството на Сатана. Ето как Библията описва един такъв случай: „Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа. И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син? А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула. А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои. Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство? При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас“ (Матей 12:22-28). Чудотворното възкресение на Исус от гроба бе сигурен знак за неизбежното поражение на Сатана. Чрез жертвената смърт на Исус вратата на милостта, която води в Божието царство, беше отворена за всички хора на всички времена... за всички човеци в неспособността им да изкупят собственият си грях на бунт срещу светия Бог. Ако не беше Исус Христос, целият свят щеше да продължи да съществува в състояние на осъждане и страх от предстоящото осъждение. Но кръвта на изкупителната жертва освободи всички истински вярващи от такова осъждане; тя е премахнала нечистотата на греха и е отворила пътя към възстановеното общение с Бога. В действителност, Исус Христос е създал един нов ред, който има вечно, неизменно значение!

СТАРИЯТ РЕД
Под стария ред, особено от времето на Божия специален завет с Неговите хора - израилтяните, те се превърнаха в силно сплотена общност, създадена да бъде устойчива на езическите влияния. Това беше според Божието наставление, защото Той познаваше човешката слабост и уязвимост. Не забравяйте, че духовната връзка на човечеството с Бога е била нарушена от непокорството на Адам и въпреки това не е била възстановена. Следователно, без вътрешната духовна сила да устои на злото, трябвало да се вземат предпазни мерки, за да се защити общността от поквара и разтление. Важно беше израилтяните да се възприемат като свята нация, тъй като чрез тези хора Бог беше планирал да издигне Своя „Помазаник”, Исус Христос. За да запази това разграничение, Бог създаде религиозна система, която да държи сърцата на Своя народ целенасочени и единни. Най-забележителните черти на тази религиозна система бяха обрязването, жертвоприношението на животните, ритуалът на поклонение и храма в Йерусалим.

От дните на Авраам, Исаак и Яков, обредът на обрязването беше извършен върху всички мъже. Това трябваше да бъде отличителният белег, по който да бъдат разпознавани като поклонници на единствения и истински Бог на цялата вселена. Жертването на животните беше средство за изкупление и временно покриване на греховете. То също така сочеше към бъдещата съвършена жертва, която Бог щеше да осигури, за да донесе пълно очистване и възстановяване на сърцата на Своите хора. Ритуалите за поклонение включват изгаряне на тамян, ритуално умиване и тържествени молитви. По-късно във времето Йерусалимският храм служи като символично място за пребиваване на Бог и видимо напомняне, че Бог живее сред Своите хора. Светите писания се позовават на тези важни религиозни черти по следния начин: „която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание“ (Евреи 9:9,10) 

НОВИЯТ РЕД
Под новия ред външните практики на религиозната общност придобили нов смисъл. Когато Исус веднъж бил попитан дали е цар на евреите, Той отговорил: „Моето царство не е от този свят.” Божието царство не е физическо място, а духовна реалност. Така принципите на живота, които характеризират царството, са духовни по своята същност. Например, обръщайки се към религиозните особености на израилтяните, обрязването на плътта става символ на далеч по-дълбоко понятие - обрязването на сърцето. Премахването на всички земни желания бележи истинския вярващ в Бога и също така премахването на себе-славата (прославянето на себето), която ще попречи на потока на истинското поклонение от сърцето му към Бога. Но как може да се отсече тази грешна природа? Можем ли като хора да достигнем до сърцето, за да я отсечем? Дали ние като обикновени хора притежаваме силата да премахнем демоничните влияния на дявола?

Историята на човешката религия е доказала неспособността на човека да се справи ефективно със злото. Но помнете, че Бог изпрати Избавителя, Христос Исус, със сила и власт, за да ни освободи от това робство. Библията казва: „И вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт. В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло“ (Колосяни 2:10–11). Принасянето на животни в жертва изигра важна роля в религията на израилтяните, но то имаше дори подълбоко духовно значение. Ето как Писанията обясняват законите за жертвоприношенията на животните: „Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертват. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове“ (Евреи 10:1-4).

„Затова Христос, като влиза в света, казва: - „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло; всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мен), да изпълня Твоята воля, о Боже“ - Като казва първо: „Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни“, (които впрочем се принасят според закона), после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги“ (Евреи 10:5-10).

Сега, когато Христос Исус изпълни символиката на жертвената система, вече нямаше нужда да се жертват животни за изкупление. Това обаче не елиминира принципите на жертвоприношението. По собствения си пример Исус оставя на Своите последователи далеч по-благородно разбиране за идеята на жертвоприношението - не жертването на животните, но принасяне в жертва на Себе Си и собствените Му желания, за Божието служение. Свещените Писания говорят за този вид жертва, както следва: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“ (Римл. 12:1-2). Спомнете си, че Исус заяви, че Божието царство „не е от този свят“. Така че има нужда от искрена промяна на начина на мислене, която да отразява истинската трансформация на сърцето.

следва