Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2019 01:22 - Когато Бог ме изпрати в Ада 9та глава
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове:
1



  Това не е нашият кръст
Когато най-сетне успях да привлека вниманието на една от групите, те ме погледнаха така, сякаш бях луд. „Вижте, гледайте!“, казах аз, сочейки към широкия, пространен път. „Милиони по молиони мъже и жени, млади и стари, са само на едно кратко разстояние от вашата група и се носят към Ада. Трябва да направим нещо! Моля ви, моля ви, помогнете ми да достигнем до тях!“



Поклонението и хвалението секнаха. Никой от групата не се  помръдна. Сякаш  бяха потънали в някакъв унес. И понеже бях привлякъл вниманието им, аз продължих да ги убеждавам да ми помогнат, за да достигнем изгубените души. Най-накрая един от тях каза: „Извинявай братко, но Бог не ни е дал дух на осъждение. На нас ни се струва, че ти искаш да ни заробиш с този легализъм. Когото Сина е освободил, той наистина е свободен.



Ти стоварваш тази вина върху нас, а това определено не е от Бога. И за да бъда откровен с теб, Евангелизирането не е нашето служение.“ За момент онемях напълно. Със сигурност този брат в Христа трябва да се шегува! Няма начин някой да е толкова неграмотен по отношение на Божието Слово и Божието сърце. За около минута бях изпаднал в такъв шок, че не знаех какво да отговоря. Тогава Святият Дух в мен се надигна и от устните ми започнаха да се ронят стих след стих:



„И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.“ (Марко 1:17).



„Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.“ (Лука 19:10).



Продължавах да ги умолявам и призовавам да ми помогнат да издърпаме човечеството от пламъците на Ада. Но изглеждаше така, че каквото и да им казвах, те не го разбираха. Не можех да ги накарам дори да помръднат. Спомням си как стоях пред тях огорчен, плачейки и ридаейки неконтролируемо, не само заради онези, които погиваха, но и заради тези, които наричаха себе си вярващи.



Някак си врагът на нашите души е успял да заблуди по-голямата част от църквата, водейки я до място на тихо духовно самодоволство и пацифизъм. Не мога да открека, че има някаква малка доза на загриженост за изгубените, но я няма тази пламенна ревност и безгранична любов за душите, която трябва да имаме. Толкова е тъжно, че дори някои от тялото Христово не вярват в съществуването на Ада. Божията грижа номер едно е спасението на изгубените души.



„Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“ (Лука 9:23).

 
              На полето за жътва
Паднах  на колене под тежестта на огромната скръб и непосилния товар в сърцето ми, заобиколен от тези братя и сестри в Христос. Затворих очи, плачейки със  сърцераздирателни ридания, молейки се Бог да отовори очите на човечеството и Своята църква. Молих се Бог да ми прости липсата на загриженост и любов. Молих се и Господ на жътвата да изпрати работници на нивата Си. Не зная колко дълго съм се молил, но когато най-сетне отворих очи, аз се намирах в спалното отделение на казармата, паднал на колене.



Уили Виното също беше на колене отдясно на мен. Видях много странен  израз изписан на лицето му. За известно време останахме мълчаливи без да отроним нито дума. Забелязах, че не се чуваше нито музиката, нито глъчката от мъжете, които си бяха направили купон. Попитах го какво се беше случило. Той отговори, че ме чули да викам, крещя и плача по най-невъобразим, сърцераздирателен и ужасен начин; толкова се уплашили, че си плюли на петите. Уили на свой ред ме запита какво се беше случило. През всички тези часове, докато аз съм преживявал това свръхестествено посещение от Господ Исус, Уили се беше молил до мен. Опитах се да му опиша всичко, което се беше случило. И отчасти заради това преживяване в нашата военна база започна едно мини съживление.



От този момент нататък върху мен се стовари огромно бреме. Моята любов към Христос и към изгубените души надмина всичко, което бях преживявал преди. Отчаяно исках да достигам души за Христос. По улиците и магистралите, търговските центрове и магазините, обществените перални, баровете ... аз бях навсякъде, където можех да достигна човешки души.

    Състрадание към изгубените   След тази изключителна опитност, започнах да изпитвам една всеобхватна, завладяваща любов! Сърцето ми се изпълваше с огромна грижа за изгубените и неспасените. Постояно се оглеждах нагоре-надолу да хвана някого из коридорите и тунелите на военната база.


  Веднъж, когато свидетелствах на един човек за реалността на Рая и Ада, той буквално ми отговори, че не иска и да чуе за това. Божията любов вътре в мен беше толкова силна, че аз на мига се свлякох на колене и прегърнах краката му. Умолявах го да предаде сърцето си на Исус. Не исках да го видя да изгуби душата си и да прекара вечността в Ада.


  Арестуван за проповядване Състраданието и милостта на Бога течаха през мен като буйна река. Бяха толкова силни, толкова мощни, че ме обзе непреодолимото желание да достигна колкото се може повече хора наведнъж. Осени ме идеята, че мога да достигна повече мъже във военната база, ако се изправех на сцената на киносалона, който имахме на острова. Спомням си, че седнах на най-първия ред. Целият треперех и чаках, чудейки се  дали това, което правех беше правилно. Погледнах часовника си и видях, че филмът щеше да започне всеки момент. И точно преди да пуснат филма, аз се изправих на сцената.

 
Останах известно време безмълвен, треперейки целият, докато се опитвах да събера смелост да си отворя устата. Мъжете в салона започнаха да ми подвикват да сляза от сцената и да си седна на мястото. Но вместо това, аз отворих уста и започнах да проповядвам. Докато поучавах, успях да видя как Святият Дух започна да действа в сърцата на присъстващите.


  Не мина много време, когато се появи военна полиция, за да ме арестува. Невероятното беше, че те не ме отведоха насила, а изчакаха да приключа. Когато предадох това, което Бог искаше да кажа, полицаите ми казаха да сляза от сцената. Тогава вече ме сграбчиха за ръцете и ме извлякоха от киното. Арестуваха ме, натикаха ме в колата си и ме закараха в затвора. Разпитваха ме какво съм се опитвал да направя в салона. Възползвах се от възможността да споделя с тях колко радикално Исус беше променил живота ми, спасявайки душата ми. Казах им, че Христос иска да направи същото и за тях. Освободиха ме без да ми повдигнат обвинение.


 



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693581
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031