В АДА НЯМА ЛЮБОВ Ако можете да си представите, че всред всичките тези мъки и агонията, която преживявах, една друга по-голяма и ужасна болка облада душата ми. Тя беше емоционална, духовна, психическа и умствена. Тук, на това място, в тази яма с вряща и кипяща  слуз, наречена Ад, няма любов. То е напълно лишено от любов. Дори когато  бях грешник, аз бях обраден от Божията любов, от Неговата доброта, грижа и благословения. Възможно е нито да съм ги осъзнал, нито да съм ги разпознал. Но независимо от това дали съм  ги разбрал или не, Бог бдеше над мен. Той ме пазеше, помагаше и протягаше десницата Си към мен, въпреки, че аз не Му служех и не Го обичах. Винаги е имало ангел-хранител, макар че аз не можех да го видя. Исус казва:



„Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.“ (Mатей 18:10).


  Природата, птиците, животните и изобщо цялото творение разкриват неизмеримата любов на Бога. Сияещото слънце, зелените треви, напъпилите цветя, лазурно сините води на морето, светло синиото небе, ярката луна и блестящите звезди в нощното небе. Всички те изявяват  чудната Божия любов към Неговото творение. Нежните аромати, които вятърът носи и прекрасните песни на птичките изявяват Неговата любов. Бог ни е благословил и разкрил нам Себе Си чрез Своето чудно творение, според написаното в Библията за Неговата доброта.



„Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?“ (Римл. 2:4).


„за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.“ (Maтей 5:45).


  Трябва да разберем, че невярващият човек, непокаяният грешник е възприел и вярва в лъжите на теорията на еволюцията. Това учение е пълна лъжа, идваща право от сатанинското царство.



„за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.“ (2 Кор. 4:4).

  Защото Бог е Автора, Създателя, Твореца, Архитекта и Главният Дизайнер  на цялото творение. Бог ни вдъхна дъха, който дишаме; Той ни дава дрехите, които носим; храната, която ядем; тялото, в което живеем - всичко това идва от Бога. Той ни е дал и всички таланти и способности, които имаме, за да имаме всичко, което притежаваме. Всичко, което е красиво и добро, прекрасно и полезно, идва от Бога. То е Божието предложение за брак, една божествена романтика, защото Бог ни призовава, умолява, зове и кани да Го последваме във вечната светлина.



„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ (Откр. 3:20).



„Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас.“ (1 Йоан 4:19).


  Исус плати пълната цена, за да получи ръката на Своята невяста. Той ни изкупи с всяка капка от скъпоценната Си кръв. Той лелее да Го последваме по сватбената пътека до трона на Неговия Отец, за да бъдем едно с Него завинаги. Виждаш ли, приятелю, Бог се стреми да ни заведе до това място в живота ни, където ние ще обърнем гръб на егоистичния си живот; където ще разпънем и убием извратеното, тленно и пъклено семе на себелюбието, което е самата природа на дявола и неговите паднали ангели - демоничната орда. Трябва да уповаваме и да се доверим  на Господа Исуса Христа. Трябва да ходим в Неговата божествена същност, която е  любов, за да станем едно с Него завинаги.



„Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.“ (Яков 1:17).


  Лекомислено ли се отнасяш към Божията изобилна доброта, Неговата милост, търпението Му и това, че е страдал дълго време, очаквайте те? Не можеш ли да схванеш, че Неговата благост е предназначена да те отвърне от себелюбието?
Нашето най-първо желание би трябвало да бъде да Го обичаме с цялото си сърце. Истинското Християнство е просто да се стремиш да обичаш с цялото си сърце, дух, душа, ум и тяло Бога. Ние Го обичаме, защото Той първо обикна нас. Да обичаме нашите ближни, както обичаме себе си. Трябва да откликнем на Неговата невероятна, неизмерима любов. Цялото творение ще ни съди и ще ни обяви за виновни за най-скверното беззаконие и поквара, ако не го направим. Недопустимо е дори само да си помислим, че бихме могли да отхвърлим  такъв чудесен и прекрасен подарък от Бога. Истината е, че Исус ни предлага да бъдем едно с Него, като само трябва да признаем нашият грях и нечестие, и да оставим всичко, за да Го следваме; да се предадем на божествената благодат на Неговата същност в нас. Докато имаме тази възможност, ние трябва да откликнем на Неговата неизразима и невероятна любов.
Но в тази яма, пълна с горяща лава, наречена Ад, няма каквато и да е било любов. Добротата на Бога, дълготърпението Му, благостта, благословенията и милостите Му ги няма там; те са вечно изгубени, защото хората отказваха да чуят. Масите отказваха да се покорят. Множествата отхвърляха Неговата любов дори когато Той ги канеше да станат Негова невеста, Негова възлюбена другарка за цяла вечност.



Съвсем самичък в Ада
Връхлетяха ме една самота, една празнота, която не може да се опише. Дори и да се сблъсквах с други изгубени души между нас не се осъществяваше никаква комуникация. Не можеш да разпознеш нито приятели, нито членове на семейството си. В Ада има само демони и души, предадени на вечни мъки. Техните писъци и вопли са изпълнени с ужаса от жестокостта на техните болки. От тях се изтръгват чудовищни хули против Божията сила и справедливост, която ги  държи тук. Страданията, на които са подложени твоите състрадалци, с нищо не облекчават твоите лични мъки. Те дори ги усливат. Всяка душа, която си отвел със себе си в Ада, само ще увеличи твоите скърби. Бащи и майки, пастори и проповедници, учители и политици, може ли да живеете със самите себе си, знаейки, че ще вземете с вас  в Ада някого когото обичате?
Много хора си мислят, че Адът е място където ще има вечен купон. Те се присмиват, подиграват се и си правят  шеги с реалността на Ада. Те се смеят подигравателно на тези, които им казват, че има Ад. Те са виновни за собствената си погибел и там никога няма да  забравят този факт. През живота си на тази земя те са отказали да бъдат едно с Бога, за да могат да бъдат едно с този свят. Но в Ада, те са напълно сами. Ето, само тази мисъл би трябвало да ни накара да изоставим егоцентричният си начин на живот.



„Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22).



Моля те, послушай ме. Тази книга може да бъде отговора на молитвата на някой, който се е молил за теб, който те познава и който се е застъпвал за спасението на твоята душа. И ако ти отхвърлиш това послание, през вечността ще плачеш и викаш, ще умоляваш и просиш за капчица вода и всичко останало, което желаеш. Богаташът молеше за вода, но беше твърде късно. Във вечността ти ще бъдеш измъчван както с естествени  човешки, така и с греховни, неосъществени желания. Твоята естествена и духовна себична жажда никога няма да бъде заситена и удовлетворена. Жаждата ти никога няма да бъде утолена и агонията, причинена от нея никога няма да свърши.


   Нескончаеми страдания  в Ада
В ада няма облекчение, няма спасение  от болката. Човешкото тяло не става безчувствено; напротив - болката се усилва. Всяка част от душата, тялото, ума, емоциите и изобщо цялото ни същество е измъчвано едновременно. Човешкото тяло е чудно и удивително сътворено.



„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.“ (Псалом 139:14).



Интересно, но и душата на човека също има тяло. Естествените ни очи не могат да видят тялото на душата, но това не означава, че то не съществува. Твоята душа в този живот изглежда точно както физическото ти тяло. Но на Небето, ако починеш в Христос, ти ще получиш едно прославено тяло, тяло, което е славно и прекрасно. Във вените на новото ти тяло няма да тече кръв, но Духът на самият Бог. Там никога няма да имаме нужда от сън. Това ново тяло може да издържи на най-суровите атмосферни и природни условия. То ще бъде напълно неунищожимо, вечно и безсмъртно. Според Писанието, непокаяният грешник също ще получи ново тяло, но то ще бъде хвърлено в огненото езеро на Ада, заедно с дявола и неговите ангели (виж Йоан 5:28-29, 1 Сол. 4:16, and Дан. 12:2).



Бог трябва да сложи край на греховните, престъпни лъжи на Сатана. Болките, страданията, агонията и мъките на вечното осъждение ограничават и пречат на сатанинската природа. Но не могат да очистят човешкото сърце, душа, ум и емоции от семето на греха. Само чрез пожертвователното дело на Исус Христос и чрез си любовта си към него, нашите сърца се очистват от гибелното семе на греха.
Колко дълго съм бил в Ада, не зная. На мен ми се стори цяла вечност. Подсъзнателно виках от болка, агонизирайки, крещейки и виейки като останалата част от осъдените. Но моите викове бяха от съвсем различно естество. Техните крясъци бяха изпълнени с ругатни, сквернословия, богохулства, след което умоляваха и обещаваха да се покаят, ако им се даде още един шанс. Клетвите бяха следвани от още повече клетви. Царството на Ада е изпълнено с олелията и крясъците, които вдигат осъдените - плач, стенания и вопли. Те викаха, пищяха, ридаеха и стенеха в ужасните си непоносими страдания. И в същото време тези, които са в Ада осъзнават своето духовно състояние, че тяхното наказание е справедливо и правилно. Те разбират, че единствено те са виновни за сегашното си положение и вечното си осъждение.