Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2019 04:00 - БЛАГОВОЛЕНИЕТО КЪМ МОИСЕЙ
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Библейски прочит: Изход 1 и 2 глави  

    Тук имаме най-важното събитие, както за еврейския, така и за всичките народи. Това са събития, които дават отражение на човечеството и днес. Продължава спорът и омразата между еврейския и арабските народи.  Не се споменава името на Бога, но е явно, че Той води всичко. Това, което за нас е Паисий, Левски, Кирил и Методий, това е Мойсей за еврейския народ,  даже и за човечеството.

    Еврейският народ е много добре в Египет, в тази богата земя. Голямо плодородие, лек живот, бързо се умножаваше народа. Там живееше в благоденствие.

    Изведнъж положението се промени, както приятелите в този живот, лесно стават врагове.

    Новият фараон се уплаши от размножаването на евреите. Сега вече те стигат цифрата два милиона. И за да спре тяхното размножаване, той организирва целият египетски народ с решение, евреите да бъдат използвани в тежък и непосилен труд, да им се нанася побой. Но още по-страшно от всичко това бе заповедта, всяко мъжко дете, от еврейски род, трябва да бъде убито още при раждането му! Тогава не е имало лекари и акушерки, които да обслужват родилките и това вършели стари баби от израйлевия стан. Те трябвало да погубват децата.

    Египетският фараон бил много хитър, но Бог е по-умен. Много хора биха задали въпроса: „Как Бог може да допусне това – тази голяма жестокост и неправда и да търпи такова страшно поведение. Ние сме Божий народ, а ни мъчат. Тези, които правят това са езичници и те са  добре.“

    Но всяко събитие има две страни! Едната страна е видима за човека, а другата е невидима за неговите плътски очи. Видимата беше тормоз и убийство, а невидимата беше Бог, който трябваше да избави народа от убийствата.

    Убийството имаше добри страни за египетския народ. Той живее на едно място и като единна маса подтискаше и извършваше убийства. За еврейския народ нямаше никаква надежда от никъде. Тя беше само в Бога! Евреите се бяха научили на братолюбие. Т е х е н   у ч и т е л  б е ш е   с т р а д а н и е т о.

    І.Домът и семейството на Аврам и Йоховеда. Един щастлив брак, имаха две деца – Мариам и Аарон. Третото дете, което се роди, беше Мойсей. Родителите не позволяват детето да бъде хвърлено и го крият. Но след три месеца, в един момент това става невъзможно, трябва да го хвърлят, а майка му, като всяка майка, милее и обича своята рожба. И тя намира решение – поставя детето си в кошче и го оставя край реката, с голямо притеснение в душата, а вътре в нея – душевна борба.

    ІІ.С плач е занесен Мойсей! И как да не плаче тази майка - реката гъмжи от крокодили, хипопотами и други хищници. Тя оставя сестра му, за да го наблюдава. Но високо от Небесата, друг наблюдава малкото дете. Този наблюдател е Б о г.  Т о й   в и н а г и   в и ж д а   в с и ч к о   и   з н а е   в с и ч к о. Той знаеше, че при реката ще дойде дъщерята на фараона и затова подбуди майката на детето, да го занесе точно по това време.

    Фараоновата дъщеря съзря кошчето, отвори го и видя едно много хубаво дете. Тя веднага разбра причината за оставянето на това дете и още повече разбра, колко жестока и несправедлива е била заповедта на нейния баща.

    Детето е харесано и одобрено да стане син на принцесата. Но „Кой ще го кърми?”. Идва сестричката Мариам и казва, че тя може да намери жена, която да му бъде дойка. Предложението е прието и Мариам повика майка си, за да изхрани детето на фараоновата дъщеря, което, биологично, си е нейното.

    И майката се завръща със съвсем друго настроение. „Който сее сълзи, с радост ще пожъне!”

    Четох за една жена с осем деца. Съпругът й е работник във военна фабрика, но едва изкарва за прехраната. Един ден, обаче, го донасят мъртъв и жената изпада в ужас. Тя решава, че за нея ще бъде по-добре да се обеси. Така и децата ще бъдат приети от някои добри хора. Слага въжето на врата си, но в този момент вижда надпис: „Призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя, а ти ще Ме прославиш!” и слиза от стола. Минават тридесет години, всичките й деца са много добре, животът й минава през много трудности, но Бог никога не я изоставя и тя Му благодари.

    Друг пример: Едно дете пада от четвъртия етаж, но нищо не му се случва. Когато го запитали как стана така, то казало: „Ние бяхме двама, и моят другар ме държеше здраво.”

   III. Мойсей е в палата на фараона. Той е възпитан в светската мъдрост и знание за онова време. Той е получил последното образование при най-добрите преподаватели – той е син на дъщерята на фараона. Храни се на една и съща трапеза с фараона.

    Как стана така, че вместо да бъде убит от фараона, Мойсей седна на неговата трапеза? Принцесата знаеше, че това малко дете е от децата на еврейките. Неминуемо и фараонът трябваше да знае този факт. Но вместо да бъде изпълнена най-страшната присъда, имаше победа над злото.

    Когато има победа, победителите се радват, а победените скърбят. Но тук имаше радост и за двете страни:   

    – Радостна беше майката, защото нейната рожба беше попаднала на хубаво място, където щеше да бъде добре. Тя нямаше да има грижи. Но никой не може да разбере плана на Бога. Никой не може да се намеси, освен човек, чрез своята слаба молитва. И когато човек е най-слаб и не може да разчита на никой друг, тогава той се обръща към Бога. Бог вижда и чува всяка наша дума. Той беше послушал молитвите на майката на Мойсей. Затова тя беше много радостна. 

    - Радваше се и дъщерята на фараона, че си намери такова хубаво дете и го направи свое. Това беше радост за целия дом на фараона, защото неговата дъщеря имаше още един син, който беше много красив. С тази си красота, той придоби благоволението на втората си майка – дъщерята на фараона, принцесата.

    Съгласно древната история, Мойсей е станал по-късно генерал в Египет и е предвождал войските на фараона. Бил е определен за престолонаследник. Но как стана всичко това? Кой беше този, който даде такова благоволение на Мойсей? Защо фараонът не можа да разбере, че този човек, който яде на неговата трапеза, ще дойде време да застане лице в лице срещу него и ще иска да освободи евреите?...  Такава е историята на човечеството.

    ІV.Мойсей излиза на разходка и става убиец. Той беше наблюдавал своя народ. Не знаем кой му е казал, че той е евреин, но разбираме, че той зорко наблюдаваше народа си. Виждаше тежкото му робство и не можеше да понася укорите и побоите над неговите сънародници. Затова при тази своя разходка вижда как египтянин линчува евреина и Мойсей го убива. За това той беше изобличен и понеже очакваше възмездие от фараона, предпочете да избяга от двореца и да се скита из планината.     

    Никой не знае какви са Божийте пътища и какво е Божието благоволение към хората.

    Мойсей бягаше за живота си, но Господ го срещна и показа Своята благост още един път към него – при горящата къпина, на планината Хорив. Той побегна от фараона, а сега трябваше да се върне отново при него, но този път като пратеник на Бога. Мойсей отиде и ние знаем как Бог показваше Своето благоволение винаги към него и как го направи вожд на своя собствен народ.

    Бог направи така, че двама смъртни врагове да се срещнат и разговарят като равни, но без да имат някакви претенции от позиция на силата.

    Заключение: Тук ние виждаме една чудна и изобретателна любов – Божията промисъл и мъдрост.

    Така е и с нас. Бог ни приготвя тук на земята, за да можем да сме горе на Небето при Него.

    Тук ние, когато не следваме Неговата воля, се явяваме Негови врагове, но Той е готов да ни прости и да ни направи Негови съработници, Негови сънаследници на Небето.

    През време на втората световна война, едно цяло семейство било почти унищожено от германците. Те събираха евреи от всички страни, за да ги изпращат в крематориумите.

    Пасторско семейство в Холандия се стреми да помогне на тези онеправдани хора, като ги укрива. Германците разбрали за това и веднага арестували цялото семейство. В затвора умират бащата и майката, а в концентрационните лагери и едната дъщеря. Остава само едната. Като по чудо тя оцелява и се завръща в Холандия. Там продължава своята работа, от преди войната, като обикаля по евангелизаций във всички страни. Колкото и пъти да й се отварял път за Германия, обаче, нейното сърце било винаги свито, затворено, и не желаела да ходи там.

    Но веднъж тя се подчинила на Божия глас и отишла в Германия. След богослужение една жена отишла при нея и я помолила, ако желае, да отиде в нейния дом. Поканата е била приета и тя отива. Когато влиза в този дом, домакинята казала: „Имаме една молба. След като си отидете в Холандия, посетете нашия син в затвора. Там той изтърпява своята присъда – доживотен затвор, за злодеянията, които е извършвал през време на войната. Но ние получихме радостна новина от затвора, че там синът ни е приел Исус, като свой Спасител. Молим ви да го поздравите от нас!”

    Холандката приела поръчката и след като си отива, го намира и то в същия затвор, в същата килия, в която е била и тя. Щом го видяла, му казала: „Карл, нося ти добри известия от дома.” и предала думите на родителите му. След това неволно възкликнала: „През войната и аз лежах в тази килия.”, а той запитал: „Коя година беше?”, „През 1943г.”, „Тогава аз служех в този затвор и трябва да те познавам!”. Момичето замълчало, то си спомнило, че този човек е измъчвал нея и семейството й и той е станал причина щото семейството й да загине.

    Но в този момент затворникът се обърнал към нея с думите: „Но всичко това вече е минало, нали Кори?”, на което тя за момент възнегодувала, защото  много лесно е да се каже: „Всичко е вече минало!”. Веднага през ума й минала мисълта за загубените близки и роднини. Но всичко било само за миг, в нея надделели думите на вечното слово Божие и тя се обърнала и казала: „ Да, всичко вече е минало Карл“

    Излизайки от затвора, тя се застъпила за него и той бил освободен, да си отиде в Германия.

    К а к в а   е   т а з и   л ю б о в,  и кой друг може да накара двама смъртни и кръвни врагове, да разговарят заедно и то не като врагове, а като приятели и близки?

    Т о в а   е   с а м о   Б о ж и я т а   л ю б о в   и Неговото благоволение! Когато сме истински християни, тогава сме и плодоносни. Прощаваме и на най-големите си врагове. Това очаква Бог от нас!

    Тази благородна девойка е световно известната писателка Кори Тен Бум, авторка на:  „И все пак,“  „Много въпроси – само един отговор“,  „Ало, братко!“  „Победени врагове“ и др.

 

Пастор Симеон Попов
Шумен





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693072
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031