Понеже Аз живея и вие ще живеете
Йоан 14:19
„Христос възкресе!” Повече от две хилядолетия християните носят този небесен привет.
Така църквата представя живия Спасител и вярата в Неговото възкресение, като основа на своето съществуване и твърдата увереност, че Божието дело пребъдва.
Богочовекът е на път към Голгота. Само десет часа Го делят от жестоката Му смърт. Мъчителни инквизиции предстоят. Мнозина биха простенали: „О, аз никога няма да се върна! Всичко е свършено.” Но Той вижда празния гроб, величествения триумф над греха, ада, смъртта и сатана. И тържествено заявява:
1. Аз живея! Тази истина винаги е будила, както радостно ликуване, така и мрачно неверие. Още на първия Великден, позорно избягалата от Исусовия гроб, римска стража, подкупена от убийците на Христос, разпространява мълвата, че Спасителят не бил възкръснал. Учениците Му Го били откраднали. Това те видели, като спели на поста си!...
Какво жалко самооплюване! Мълвата, подета от предателите и фарисеите, стига и до днес. Апостолите, пророците и мъчениците, обаче твърдят, че Той възкръсна.
И чудно ли е, че човечеството винаги е вярвало не на предателите, а на апостолите. Не на убийците, а на пророците. Не на фарисеите, а на мъчениците за вярата си. Не на гузните съвести, а на доблестните борци за мир.
2. Живот! Какво славно, желано нещо си ти! Ние не знаем що е той, но много добре го разбираме и протягаме ръце към него. С него е започнала нова ера на планетата ни.
Всяка поява на живот, след тежка зима или в младо семейство, се посреща с дълбока затрогнатост и бурна радост.
Достоевски, в романа си „Престъпление и наказание”, твърди, че ако попитаме някой осъден на смърт, какво би предпочел, екзекуция или да остане жив, на висока площадка от 1кв.м., той ще избере площадката, но да живее, да живее...
Колкото и да живеем, ние не се насищаме на живота. Нещо повече. Все се надяваме, че тепърва ще започнем истински да живеем.
3. Отвращението ни от смъртта е толкова голямо, колкото е желан животът. Ние признаваме, че животът е най-несигурното нещо на земята, а смъртта е най-сигурното.
Запитваме се: „Защо има смърт?” О, как желаем тя да не съществува!
Но запитахте ли се някога, защо има живот?...
Такъв въпрос е въобще излишен. Ние инстинктивно съзнаваме, че смъртта няма право да съществува. Тя е узурпаторка. Първичното, основното е животът. Той е господарят. Смъртта се е появила по-късно. Тя е разбойник, когото търпим, поради нашето безсилие.
4. Има живот, който не е живот. Той не заслужава да се живее и мнозина доброволно го напускат.
Ставаме рано. Тичаме на работа. Връщаме се уморени. Почиваме си. Създаваме дом и потомство. Страдаме. Боледуваме. Ядем и пием. Умираме...
Нима това е всичко? Животните също така живеят, без нашите модни дрехи и меки легла. За нас няма ли нещо повече?
Приличаме на екипажа на подводница. Живеем в тежка атмосфера, трудно дишаме, лесно се уморяваме, често се нагрубяваме, бързо се разболяваме, многократно се отчайваме.
Мечтаем за друг живот, в чиста, свежа атмосфера.
Някои, обзети от бяс към плътски удоволствия, напразно се стараят да отклонят душата от копнежа по истинския живот в Христос. Чрез насилия, убиват в нея надеждата за Бога и стават палачи на себе си. З а р о в е н и в м а т е р и а л н и я с в я т, о с т а в а т с л е п и з а д у х о в н и т е ц е н н о с т и. О, колко много слепци има по света! Попитайте блудния син: „Какъв беше животът ти в бурния свят?” И той ще ви отговори: „Това не беше живот, а свинщина! И, когато бях богат, и, когато осиромашах, и когато ме обикаляха много приятелки, като пчели около мед, и когато гладувах със свинете, всичко това бе свинщина. Животът е само у дома, при моя мил баща.”
Преди години намерили сред океана лодка с трима мъртви моряка. От оставените книжа, разбрали, че лодката имала повече пътници, но щом свършила храната, убивали, по жребии, някого и го изяждали. И така, докато останали тримата, но те умрели от отравяне. Нима това е живот, когато хората се мразят, убиват и изяждат?
5. И вие ще живеете. Какво славно обещание! И с у с н е и с к а д а ж и в е е с а м. И нас прави участници на Своето тържество. Ако Той бе останал в гроба, там щяха да бъдат погребани не само Неговите кости, но и светлите надежди, радостната вяра, слънчевата любов на човечеството. Но Той възкръсна! Каква радост е това за наскърбените, сила за немощните, надежда за отчаяните, подкрепа за унилите!
Големият реформатор Мартин Лутер бил меланхолик. Често изпадал в мрачно настроение, поради ожесточената кампания против делото му. Тогава вземал тебешир и пишел с големи букви по пода и стените Et vivit (Той живее – лат.). Следователно църквата няма да пропадне. Злото няма да я надвие. Можем да минем през изпитание, но който иска да избегне страдание, ще си остане завинаги слаб.
6. Вярата ни води до вечния живот. „Висшата идея на земята е една, а именно идеята за безсмъртието на човешката душа. Всички останали висши идеи на живот, с които човек може да живее, произхождат от нея.” (Достоевски)
„Ние вярваме в безсмъртието, не защото сме го доказали (но винаги се стараем да го докажем), а защото вярваме в него.” (Мартенау)
Надеждата за вечния живот поставя край на безсмислицата на нашето съществуване. Затова християнското погребение трябва да се извършва не с плач, а с песни, не с отчаяние, а с високо развети знамена.
В една от последните си проповеди, великият проповедник Муди казал: „Ако вестниците скоро пишат, че Муди е мъртъв, не вярвайте!”. И тези думи, като електрически ток преминали през слушателите. След няколко седмици пресата наистина публикувала с големи букви веста: „Муди е мъртъв”, но един от почитателите му пише: „Аз не повярвах...”
Един студент пише: „Веднъж професор К. изнесе лекция на догматична тема: „Има ли възкресение и вечност?”, като отговорът му на този въпрос бе отрицателен. С тъжна усмивка той завърши: „Господа, съжалявам, че ограбвам от душите ви последната искра набожна, детска вяра. Но, ако твърдях, че има безсмъртие и възкресение, това би значело, отново да въведа мрачната, невероятна мистика, в нашия просветен век, доведен от факлоносците на модерната наука. А това няма да направя. Утешете се с мисълта, че всичко е било красива измама. Събудете се! Бъдете мъже! Мислете – това бе само един хубав сън! Разкъсайте немилостиво това съновидение! То е било само измама през всички векове. И така, науката ни казва: „Няма безсмъртие и вечен живот!”.
След няколко дни посетих мой приятел, студент по медицина, с когото споделих вътрешните си борби. А той ми каза: „Знаеш ли, че младата и красива съпруга на професора, починала след операция? Ще бъде интересно, да видим каква ще е следващата му лекция...”
След 14 дни професорът се яви и пак избра темата: „Има ли възкресение и вечност?”. Гробна тишина цареше в препълнената аудитория. Предчувствахме, че предстои нещо много важно. И професорът започна с дълбоко развълнуван, сподавен глас: „Господа, принуден съм още веднъж да говоря върху тази сериозна тема. Великият, Всемогъщ Бог, който обитава в небесата и съкрушените сърца, показа това на мен, бедния грешник, преди две седмици, в нощта, след миналата лекция, на смъртното легло на моята мила съпруга... Да, той ми показа по съкрушителен начин, че има и Бог, и възкресение, и вечност! Простете ми, както моля и Бог да ми прости, че твърдях противното. Сега си вземам думите назад. И какво бих сторил аз, бедният, къде бих намерил опора, ако нямаше безсмъртие и възкресение?”...
Той не можеше да говори повече. С вик на болка, силният, 40 годишен мъж, се строполи на катедрата в несвяст. Кой би могъл да опише вътрешните терзания, през които бе минал професорът през последните дни. Но Бог и истината, победиха и в него!”
7.Как сме ние? Живеем ли или само вегетираме? Който знае истината и не я следва, прилича на човек, който вечер пали лампа в дома си, но ходи със затворени очи. Даваме ли нещо на Бога? Може ли съвестта да бъде спокойна, когато всеки ден приемаме толкова много, и то незаслужено, а нищо не правим за Него? Той ни кани: „ Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя.“
Е т о п р о т е г н а т а т а Б о ж и я р ъ к а. П о е м и я! Не оставай с ръце в джобовете или със стиснати юмруци, т.е., в безразличие и студенина. С к о р о щ е б ъ д е к ъ с н о! Той ще те отмине. Който не иска да вярва, когато може, няма да може да вярва, щом поиска. „Не се копае кладенец, когато ожаднеем”, гласи една поговорка.
8.Христос възкресе. Тази велика истина, би трябвало, да се впише във всяко сърце, селище, семейство. Ликувайте братя, радвайте се сестри!
Х р и с т о с е ж и в! С Н е г о и н и е ж и в е е м. Вдигнете глави вие, унили, отчаяни, наскърбени души! В а ш е т о и з к у п л е н и е н а б л и ж и. Последната дума има не страданието, а утехата, не грехът, а прошката, не злобата, а любовта, не мракът, а светлината, не смъртта, а вечният живот. Той е жив! И днес Той е с нас, чрез Своя Си Дух. И д н е с с п а с я в а в с я к а д у ш а, к о я т о с е к а е. И днес освобождава от всяка верига на сатана. Победно се вее Неговото чисто знаме над злото и греха. Затова нека бодро и вярно да застанем под него. И на всеки братски привет, да отговорим с цяло сърце: Наистина възкресе!
Април 1971 г.
Това е едно от посланията, които Симеон Попов е изпращал в хиляди екземпляри през време на комунизма из цяла Българя, за да пробуди и насърчи тънещия в духовен мрак Български народ. (б.р.)
