ГЛАВА 6 ПЪТЯТ НА СПАСЕНИЕТО

В този свят има само два вида хора: виновни и невиновни; спасени и погинали; грешници и светии. И ти, драги читателю, принадлежиш към една от тези групи. Ти или си християнин или не си.

  Има само два пътя: широкият път, който води към погибел и смърт, и тесният път, който води към Небето и вечния живот. И ти, драги съпътниче, вървиш или в тесния или в широкия път, защото не съществува трети - ти пътуваш или към Небето, или към Ада. Има само двама господари: Бог и Сатана и ти непременно служиш или на Единият, или на другият, защото никой не може да служи едновременно на двама господари: „Никой не може да служи на двама господари.“ Следователно, позволи да те запитам: към коя група ти принадлежиш? В кой път вървиш? На кой господар служиш?

  Едната група носи надпис „виновни“, а другата - „невинни“; трета група няма. Работата не е в това дали си бил много добър или много лош, дали считаш себе си за голям или малък грешник. Твоето име може да е записано в списъка на хиляди църкви, може да си най-активен църковен работник или може да си прекарал много години от живота си в затвора за голямо престъпление, но това няма никакво значение. Ако не си спасен, ти си виновен и принадлежиш към групата, която върви в широкия път към смъртта. Може да си високоинтелигентен и културен и да имаш много неща, които те препоръчват, но Бог те поставя в същата категория на най-развратните грешници на света с надписа „виновен“. „Защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римл. 3:22, 23)
    Големият потоп Помислим ли си за великият потоп, можем да си представим онази страховита картина, когато водите унищожиха целия човешки род с изключение на Ной и тези, които бяха с него в ковчега. Грешници, които бяха живели добър, морален живот и онези, които бяха най-деградирали и морално разложени, загинаха заедно под могъщите води на потопа и погинаха за всегда.

  Само две групи хора: тези в Ноевия ковчег и онези извън него! Нямаше значение дали техния грях беше малък или голям, дали техния живот, както казват хората, беше добър или лош; те не се вслушаха в Бога, те отказаха да приемат предупрежданието и не влязоха в ковчега на спасението. Нямаше трети избор! Или Ноевият ковчег или смъртта! За плачът и воплите на катерещите се по високите върхове, които разбраха, че молитвите и сълзите им дойдоха твърде късно, нямаше спасение. Всички загинаха по един и същи начин, защото бяха пренебрегнали предупреждението на Ной. Твоята присъда ще бъде заклеймена, не защото си убил и ръцете ти са оцапани с кръв, но защото си пренебрегнал единствената надежда за спасение, която ти се предлага. Не пренебрегваш ли въпроса: „То как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение?“ (Евр. 2:3). Чуйте! „Нечестивите ще се върнат в преизподнята и всички народи, които забравят Бога.“ (Пс. 9:17). Може би си живял добър живот външно и никога не си допускал голям, очебиещ грях, обаче си пренебрегнал Божието спасение  - Исуса Христа; пропуснал си да влезеш в ковчега на спасението. Следователно, ти си виновен и водите на Божият съд ще те погълнат.
    Всички виновни Във всички затвори по света ще намерите хора от най-различни категории - от убийци до ония, които са затворени заради вярност на своята съвест; от закоравели грешници с червени от кръв ръце до онези, които просто са отказали да вземат оръжие и да убиват себеподобните си, с което не са се подчинили на законите на своята страна - всички те са виновни и всички са под осъждение. 

  Не е необходимо човек да потъне една миля под нивото на водата, за да се удави. Една стъпка под водата ще бъде достатъчна. Конят, който е строшил оградата, с която е ограден, само на едно ясто излиза на свобода еднакво добре, както ако е повалил цялата ограда.

  Така също един грях ще прегради вашия път към Небето и ще ви заведе в Ада и то тъй сигурно, както ако сте съгрешили милиони пъти. Та нима не каза Господ: „... който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“  (Яков 2:10). Вярваш ли Словото Божие? Помисли - да сгрешиш само веднъж, да нарушиш само една заповед, да направиш само един грях и все пак - да си виновен за всичко.
 
Най-големият грях Ти ми казваш, че не си виновен. Казваш, че никога не се съгрешавал. Аз обаче, искам да ти кажа, че ти носиш вина за най-големият грях, който човешко същество може да извърши. Ти си отрекъл Господа Исуса Христа! Ти си презрял Неговата любов, пренебрегнал си Неговото ходатайство, потъпкал си Неговата скъпоценна кръв! Ти си отказал да приемеш милостта предложена ти от Бога; ти носиш греха на неверието  - най-големия грях, който Библията познава. Това е греха на неблагодарността. Господ ти предлага в дар Своя Син, а ти с презрение отказваш да приемеш този тъй скъп Божи дар. „И Той (Святият Дух) когато дойде“, казва Исус, „ще обвини света за грях.“ Какъв грях? Убийство? Прелюбодейство? Кражба? Не! Чуйте за какво: „За грях, защото не вярват в Мене!“ (Йоан 16:8-9). НЕВЕРИЕ - ТОВА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НЕПРОСТИМ ГРЯХ!

  Ти никога не би накърнил чувствата на земен приятел, като не приемеш неговият подарък. Но замисляш ли се, когато отхвърляш дара на Бога, от Когото зависи твоя вечен живот?

  И ако не си спасен, то в такъв случай си виновен за неверие - най-големият грях, който може да бъде извършен.
    Въпросът не е колко сте затънали в греха Не е въпрос колко дълбоко сте потънали в греха. Въпросът е: какво е вашето отношение към Исуса Христа? Имаш ли Го за свой Спасител или не? Няма по-важен въпрос от този, който зададе Пилат: „Какво да правя с тогова Исус, наричан Христос?“ Твоето отношение към Исуса Христа ще определи съдбата ти. Сега, признаваш ли се за виновен? Не си ли вече убеден в греха? И не знаете ли, че един грях ще те отлъчи завинаги от Небето? Ти казваш: това е несправедливо.  Но забравяш, че Небето  е приготвено място за приготвени хора. Не би било справедливо от Господна страна да те допусне да влезеш в него с греховете си, защото тогава ще бъдеш един от най-нещастните човеци там. Как би се чувствал между свети хора? Би ли се радвал? Не се ли чувстваш най-добре когато си сред грешници като самият теб? Трябва да се подготвиш, да се родиш отново, трябва да имаш ново естество, за да оже да се радваш на Божиите неща. Запомни: нищо несвято не може да влезе в Небето! „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога!“ (Мат. 5:8)
    Погрешни схващания за спасението Навсякъде където отида срещам хора с погрешен опит и представи. Те живеят с неправилната представа, че са спасени, без всъщност да са такива. Хиляди и хиляди членове на църкви, стотици, които изповядват християнството, не са в състояние да дадат отговор за надеждата си за Небето. Те мислят, че са добре, те вярват, че са готови да срещнат Бога, но когато човек им зададе най-прости въпроси, техните отговори разкриват факта, че те са така невежи по въпроса за Божия Път на спасение, както и езичниците в Африка. Дявола е заслепил техните очи, запушил ушите и и помрачил ума им, за да не могат да избягат от измамата му, та да се покаят. Техните души са заблудени в пълна тъмнина и това е дело на Сатана. Много от тях са активни дейци в Църквата, предани представители на различни секти и общества, морални и праведни в собствените си очи, но не спасени.

  Поради тази причина, като знам, че много души умират с вярата, че всичко е добре, аз искам да улесня твоя път към спасение и да те предпазя да не отидеш във вечната погибел. Помисли за това! Да бъдеш член на църква, да проповядваш християнството и преминавайки от този живот да очакваш да влезеш в Небето и вместо това да намериш мратата затворена. Какво горчиво, какво страшно разочарование! И за да бъда чист от кръвта ти, приятелю, позволи ми да ти посоча изхода. Подканвам те, независимо да ли си спасен или не, да чуеш това, което казвам, за да не бъдеш измамен.
    Човешката представа за спасение В човешкото сърце  евродена представата, че трябва да направи нещо, за да бъде спасен. Далеко там в Индия има хора, които, като не познават Божията милост, нито факта, че вечният живот е дар, те се опитват чрез дела и заслуги да постигнат спасение. Един лежи върху легло от пирони под палещите лъчи на слънцето, друг се люлее над нисък огън, трети се обрича на безмълвие или държи дълго време ръката си вдигната нагоре, докато тя стане неподвижна. Мнозина вървят или пълзят на далечни поклонения. Хиляди се къпят във водите на Ганг, търсейки по такъв начин да спечелят спасение. Така също и в Източно-православната църква, Юдаизма, в Римо-католическата църква - религии на делата, както и всички други. Върши, върши, върши! О, това страхотно робуване на човешко сътворената религия! Въпреки че Бог така ясно, подчертано и многократно зявява, че вечният живот е дар и следователно, не може да постигне с дела. Трябва да го приемете като дар, иначе не ще имате вечен живот.

  „Изработване“ вместо „заработване“ Библията ясно казва: „Изработвайте вашето спасение.“, но никъде не споменава: „Работи за твоето спасение.“ Библията също не казва: „Изработвайте вашето изкупление.“ Христос извърши това преди 2000 години. Какво безнадеждно усилие би било, ако аз започна да изработвам своето собствено изкупление. Това не може и не можа да стори никой, освен Богочовекът Исус Христос.

  Млад човек постъпва в университета. Той първо отива при секретаря и заплаща таксата, за да бъде записан в университета. През следващите четери или повече години той ще  изучава специалността, която е избрал и ще работи по нея. Ти също, приятелю мой, трябва да започнеш така - първо трябва да влезеш в спасението, преди да работиш за него. Тогава ти ще изработваш онова, което Бог иска от тебе, но ти никога, никога не можеш да работиш, за да получиш Божия дар.
    Фарисеят и бирникът „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника.“  (Лука 18:10-13)

  При фарисеят всичко се свеждаше до „аз“. Аз не съм като другите, аз постя, аз давам ... Това беше религия и себеправедност до възможния предел. И днес, ако запитате някои хора коя е основата на тяхното спасение, то хиляди ще ви отговорят: „Аз ходя на църква, аз давам десятък, аз съм учител в неделното училище, аз съм приел светото кръщение, аз съм активен деец в църквата и т.н.“ Всичко е „аз“, „аз“, „аз“ и пак „аз“, а Христовото име не се чува никъде. Не това, което Христос направи, а това, което аз върша. Колко различни са тези думи от тези на Апостол Павел, който нарича себе си „най-големия грешник“: „не аз, но Христос.“ Нека заемем нашето място като грешници, защото това е нашата вечна природа. Но нека се хвалим с онова, което Христос направи, като помним, че всичката наша праведност е като „мръсна дрипа“ и че „Исус плати за всичко.“
    С никаква работа, с никакви дела не може да се заслужи спасение Ти може да си един от най-активните членове на църквата, но пак да не си спасен, защото църковната дейност на никога не е донесла спасение. Доктрини и догми, заучени молитви, себеотрицание, десятък, сълзи и разкаяние, колкото и добри да са не ще ти спасят. Никой човек, пастир или свещеник не може да стори това: „... и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.“ (Деян. 4:11-12) ХРИСТОС И ЕДИНСТВЕН ХРИСТОС МОЖЕ ДА СПАСИ! Не съществува работа, било то физическа, морална или религиозна, която може да заслужи в каквато и да е степен Божието спасение. И най-чистият живот заедно с най-активна дейност в църквата не ме помогне, не ще приближи човека дори с една стъпка по-близо до Бога. Колкото и красота да има в морала, колкото и ценни да са делата на правдата, милостта, филантропията, жертвата за другите, те не могат да донесат спасение, нито да заслужат спасение, нито да придобият благоволението на Бога. Нека да започнем правилно, защото спасението се постига „не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефес. 2:9). И така, драги читателю, ако се облягаш на това, което си и това, което правиш, за да бъдеш спасен, то ти си изгубен. Сам себе си никой не може да спаси.
 
Божественият план за спасението Човек винаги планира своето спасение възоснова на заслугата. А Бог - върху благодатта. Господ казва: „По благодат сте спасени, чрез вяра.“ (Ефес. 2:8). Благодатта е точно противоположна на заслугата. Заслуга и благодат взаимно се изключват. Ако чрез благодат се постига спасение, то не може да се постигне чрез заслуга. А ако е по заслуга, то не може да бъде по благодат. Или е изцяло заслуга, или е изцяло благодат.

  „Благодат“ е една от най-великите думи в Библията. Евангелието на Божията благодат е Благата Вест за целия свят. Едни от най-чудесните думи, изречени някога за Божието спасение, намираме в Посланието до римляните 3:24: „оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса.“ Всяка дума  е наситена със значение. Да вземем апример голямата дума „изкупление“, която значи „купуване обратно“. Човечеството беше продадено от Адам на Сатана, на грях и на смърт. Исус Христос дойде и плати откуп, вземайки върху себе си греха и наказанието и изработи  изкуплението. Той ни откупи обратно от робството на Сатана. И цената, която Той плати беше Неговата собствена кръв. „като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос“ (1 Пет. 1:18-19). И сега, когато тази цена е заплатена, Бог е в състояни да оправдава „свободно“. Същата дума, която тук е преведена „свободно“ в Йоан 15:25 е преведена на гръцки „без причина.“ „Намразиха Ме без причина.“ , т.е. без никаква причина или основание за тяхната ненавист. Този е начина, по който Бог оправдава грешника. „Без причина“, „свободно“. Няма нищо добро у нас, с което да заслужим Неговото благоволение. Той напълно оправдава въз основа на изкупителното дело на Исуса Христа.

  И така, благодат е „незаслужена благосклонност“ и спасението е по-благодат, незаслужено дарение. То изцяло е от Бога. Човек нищо не може да направи, за да го заслужи или да е достоен за него; то не може да бъде припечелено или закупено. Има два начина, за да бъде удовлетворен закона. Първият - да го спазим. Вторият - да го нарушим и да понесем съответното наказание. Наказанието е смърт. „Защото заплатата на греха е смърт ... “ (Римл. 6:23). „... която душа греши, тя ще умре.“  (Езек. 18:4). Всяко нарушение на закона носи наказание. Но Бог, желаейки да спаси грешника и то справедливо, даде Христос да бъде откуп за човешкия грях. „за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.“  (Римл. 3:26). „Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата ...“ (Римл. 3:25). „и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.“ (1 Йоан 2:2). Така, понасяйки наказанието за греха, което беше смърт, направи щото Бог да постъпва към човека с благодат.

  Веднъж ние раздавахме наши брошури, предлагайки ги на всеки срещнат. Какво ли биха си помислили за нас хората, ако след нас, да предположим, пълзеше човек на ръце и колене и ни молеше да му дадем брошура? Вероятно биха казали: „Гледайте какви жестоки хора! Този беден човечец им се моли за една брошурка, а те не му обръщат никакво внимание!“ Но нашето поведение съвсем не беше такова. За нас беше истинска радост да раздаваме брошурките. Всеки можеше да получи.  Бог също не е обърнал гръб на човечеството. Не е необходимо хората да плачат, молят и придумват Бога, за да ги спаси. Той прости чака да стори това. Затова Той даде Своят Единороден Син. Бог стои с обърнато лице към падналото човечество, пълен с любов и милост, и вика: „Ела, вземи, вярвай, получи!“ И когато човек отправя молитви и прошения, вместо благодарност и хвала, той смята, че Бог няма желание да спасява и че трябва да измолва Неговото блаволение.  Докато неблаговолението не е у Бога, а у човека. Бог ни предлага дара - вечния живот - и чака ние да го приемем. Да, това е така. Ти приемаш с вяра и останалото е дело на Святият Дух.

Изкупителната Христова смърт е основата на спасението и вярата е връзката между грешника и Исуса. ВЯРАТА Е ДОВЕРИЕ В ТОВА, КОЕТО БОГ Е ИЗВЪРШИЛ. „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш.“ (Деян. 16:31). Ще направиш ли това? Стори го и то още СЕГА!