ГЛАВА 5 КАКВО ЗНАЧИ ДА ВЯРВАМЕ   Беше време в живота ми, когато аз не знаех дали съм спасен или погинал. Веднъж, докато вървях из подземните коридори на фирмата, в която работех, аз си задодах въпроса: „Спасен ли съм или погинал?“

  Не след дълго аз напуснах тази фирма и бях изпратен от канадското Библейско дружество да продавам Библии в Мускока. Вървейки по прашния път, натоварен с Библии, не обръщах никакво внимание на хубавите езера, реки, красивите цветя и зеленината, нито пък чувах гласа на птичките. Аз все още си задавах същия въпрос: „Господи, спасенли съм или погинал? Ако съм погинал, направи да узная това, та да се спася. Ако ли пък съм спасен, кажи това, за да се радвам в спасението Ти!“ След като мина лятото, аз отново се върнах в Торонто, все още с неизвестното дали съм за Небето или за Ада.

  Първият неделен ден след омето завръщане аз отидох на църква и като седнах в източната част на галерията, наведох глава и се молих, щото пастора тази вечер да говори за спасението, та по такъв начин да се разреши и оят проблем. Най-после Д-р Марк Фърсан, пастирът, застана на амвона и службата започна. Проповедта тази вечер беше за вярата. Аз слушах с двете си уши и гледах с двете си очи, обаче, в края на събранието,заедно със стотици други, станах и излязох в тъмнината на нощта все още без да знам дали съм спасен или погинал. Защо? За това защото пастор Марк Фърсън не проповядва Евангелието ли? Повече от положително е, че не е за това. Той действително проповядва Евангелието. Непрестанно повтаряше: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш!“ Тогава коя беше причината? Нека ви кажа. Моят проблем се състоеше в това, че той никога не обясни какво разбира под думата „повярвай“. Аз знаех, че трябва да повярвам, обаче аз винаги бях вярвал. Още от детските си години вярвах толкова много, колкото вярвам и денс.И все пак, аз не знаех дали бях християнин или не.

  Както виждате, в нашето общество няма нито един атеист, атностик или скептик. Никога не съм чул, че някой е безверник. Всеки вярва. Някои са пияници, други псуват и са клеветници, мнозина са се предали на лъжа и кражба. Те нямат дори и претенцията, че са християни, но въпреки това всички те вярват. Не познавам нито един, който да се е усъмнил в достоверността на Словото Божие. Не се ли намират в такова положение милиони? Където и да съм бел такива е имало, в Русия, Испания, Италия и много други страни в Европа, а така също и в Америка. Има буквално милиони, които вярват и въпреки това не са спасени. Тогава, ако милионите, които вярват в Христа, не са християни, то какво значи да вярваме?

  Най-после, един ден ми попадна онова малко книжле, което беше много често употребявано от Кралица Мери в нейната лична работа - „Безопастност, увереност и удоволствие“ от Т. Кътинг и след като я прочетох, моите съмнения изчезнаха. Аз бях уверен в моето спасение; от онзи ден, та до днес никога повече не съм се съмнявал.

  Трите стъпки Има три стъпки в спасителната вяра. Те са като трите стъпала на стълба. Първите две, не могат да спасят, но третото спасява. Обаче, не можеш да стъпиш на третото, докато не стъпиш на първите две.

  Чуй Първото стъпало аз наричам „Чуй“. „Как ще повярват, ако не чуят?“ Необходимо е знание за Божието спасение, преди да вярваме. Ето защо изпращаме мисионери в Китай, Индия и Африка. Преди да могат да повярват, езичниците трябва да чуят. Но ние не трябва да се спираме на това първо стъпало.Аз съ сигурен, че всеки е чул проповедта за Божието спасение. Следователно, ти вече си стъпил на първото стъпало. Чул си.

  Вярвай Наричам второто стъпало с простичката дуча „вярвай“. Що значи „вярване“? То значи „даване“ умствено съгласие на една истина. Тълковният речник определя думата „вярване“ по следния начин - „да се съгласим с ума.“, ти си повярвал. Ти си стъпил на второто стъпало, но все още не си спасен.

  Както виждаш, думата „вярвай“ има отношение към главата, към интелекта. Тя е умствен процес. Обаче  може да вярваш колкото си щеш в Исуса Христа и все пак да не си спасен. Може да вярваш всичко, което аз вярвам за Библията и все пак да погинеш навеки. Тази вяра е демонска. Словото Божие заявява, че и демоните вярват и треперят (Яков 2:19). Те първи прогласиха Исуса като Божий Син, но никога не Му се подчиниха. Те вярват толкова, колкото и ти, а може би и повече от тебе относно Христа. Те нито за момент не се съмняват в Неговата божественост, но тяхната вяра е чисто интелектуална. Тя не променя живота им, затова и тяхната съдба е определена и те треперят.

  Един ден, случайно попаднах на събранието на една църква и имах желание да видя как тя приемаше нови членове в своите редици. Формалността се състоеше в задаването на един въпрос, който всъщност можеше да се раздели на две части, а именно: „Вярваш ли, че Бог те обича и че Исус Христос умря за теб?“ Ако кандидат.членът можеше да отговори положително на този въпрос, той ставаше член на църквата.

  Но кой не вярва в Божията любов? Всеки,който вярва в Библията, вярва и в Божията любов. И кой не вярва, че Исус Христос умря за човечеството? Библията казва това и ако ти вярваш в нея, то автоматично вярваш, че Той умря за теб. Това обаче, не те прави християнин. То не променя с нищо живота ти. То е чисто интелектуално. Хиляди вярват в любовта Божия и в смъртта на Христа, които не са християни. Второто стъпало не ще спаси никого, но въпреки това, там застават множествата. Те се изкачват на второто стъпало, но не и на третото.

  Какви въпроси обикновено се задават на човек, който иска да член на църквата? Ето такива например: „Вярваш ли, че Христос се е родил от девица, в смъртта и възкресението Му и във Второто Пришевствие на Христос?“  „Вярваш ли, че Христос умря за твоите грехове?“ Тези въпроси са достатъчни и могат да бъдат отговорени от всеки един интелектуалец. Но какви въпроси задавам аз: „Новороден ли си?“, „Спасен ли си?“, „Приел ли си Исуса Христа?“ Такива въпроси са във връзка с опитност. Ако на тях може да се отговори положително, тогава аз не се безпокоя за друго.

  Упование Третото стъпало и единственото, което спасява, аз наричам „упование“.   Когато тъмничарят в затвора във Филипи зададе на Павел и Сила въпроса: „Какво да сторя, за да се спася?“, отговорът беше: „Сложи упованието си в Господа Исуса Христа и ще се спасиш.“ (Деян. 17:30-31). В новият превод на Библията на английски вместо думата „повярвай“ стои „постави вярата си в ...“ или „сложи упованието си в Господа Исуса Христа.“ Това няма никакво отношение към ума; то има отношение към волята, изисква решение. Има множества, които „вярват“, но които никога не „уповават“. Когато сложиш упованието си в Господа - тогава си спасен!

  Нека видим какво е значението на думата „упование“.

  Изключено усилие Първо, то изключва всякакво усилие. Спомняш ли си когато са те учили да плуваш? Спомняш ли си как инструктора ти ти е казал: „водата ще държи твоята тежест. Трябва да направиш само едно - да се отпуснеш и да се довериш на водата.“ Ти смело се хвърляш и започваш да плуваш, но ... стигаш дъното. Тогава инструктора ти казва: „Защо си стегна мускулите? Защо спря и задържа дишането си? Не можеш ли да се довериш на водата? Щом тя държи всички плавателни съдове,  значи може да държи и твоето тяло много лесно.“ Тогава отново се хвърляш във водата и отново задържаш дишането си и стягаш мускулите си, и ето те пак на дъното. Твоят инструктор настоява да се довериш на водата и да уповаваш на нея. Този път, без каквото и да е усилие ти скачаш в нея, отпущаш се и за твое най-голямо удоволствие и радост започваш да плуваш.
  Аз бих желал тази вечер някой да започне да плува във великото спасение на Бога. Откажи се от своите собствени усилия. Спри да се бориш. Не се мъчи да си помогнеш чрез дела и религия. Просто започни да плуваш. Упованието, казвам аз, изключва всяко наше усилие. Докато продължаваш да полагаш усилия, няма да може да уповаваш.

  Изисква отдаване Второ, доверието изисква отдаване. Аз мисля, че за това най-хубавото сравнение е венчалната церемония. Млад момък се влюбва в млада девойка.За известно време те ходят заедно. Най-сетне идва най-важният въпрос и тя отговаря с „да“. Те се сгодяват.  Този млад момък обещава много неща и тя вярва, че това, което той казва, ще бъде така. Нейните приятелки ѝ задават въпроси, като следните: „Ние чухме, че този млад мъж ти е обещал дом.“ „Да, обеща ми.“, отговаря тя. „Той ти е обещал да ти купи дрехи и да те храни. Имаш ли вече свой дом?“ „О, не.“, отговаря девойката, „аз още нямам нов дом. Все още живея в дома на родителите си.“ „А как стои въпросът с храната?“, продължават да задават въпроси приятелките ѝ. „Дава ли ти ядене?“ „Разбира се, че не, освен когато отидем на ресторант. Но дори и тогава понякога аз плащам вечерята.“ „Ами купува ли ти нови дрехи?“ „Не, все още не. Родителите ми се грижат за моето облекло.“ Тогава приятелките очудено възкликват: „И въпреки това ти вярваш на този мъж?“ „Да, вярвам му. Вярвам на всяка негова дума. Не се съмнявам в нищо, което казва.“ Както виждате, тя е стъпила на второто стъпало; тя е повярвала. След което идва незабравимият ден, в който младата девойка застава в църквата пред свещеника. Тя върви начело на сватбената колона, водена под ръка от своя баща. Всички погледи са устремени към нея. Най-после стига до олтара и застава до младоженеца. Свещеника задава един или два много важни въпроса. И става нещо, което никога преди това не се е случвало. За пръв път в нейния живот тя отдава себе си, тя предава себе си, тя се доверява на младия човек. Хващайки го под ръка тя напуска църквата. Тя вече е под неговата грижа. Няма нужда повече да работи, защото той ще се грижи за нея. нейните нужди са негови обязаности. Той трябва да промисля за нея.

  По-късно отново я посещават приятелките ѝ. „Е, той даде ли ти дом?“, питат те. „О, да“, отговаря тя. „Сега живеем заедно в наш собствен дом.“ „А как стои въпросът с храната?“ „Той плаща всички разноски.“ „Ами дрехи? Купува ли ти нови дрехи?“ „Да, той ми купува дрехи. Не толкова много колкото искам, но всичко, от което имам нужда.“ Кога тя получи всичко това? Когато направи втората стъпка и повярва, или когато направи третата стъпка и се довери? Когато се довери. Тя вярваше, но не получи нищо. Когато се довери и отдаде, тя получи всичко. Точно така е и със спасението. Може да вярваш колкото си щеш, но няма да получиш нищо. Но от момента, в който предадеш себе си на Исуса Христа, от момента, в който положиш упованието си в  Него, ти си спасен, но не и преди това.

  Направил ли си някога това? Както виждаш то изисква себеотдаване, нещо, което ти трябва да сториш. Така както невястата трябваше да отиде до олтара и да отдаде себе си на младия мъж за цял живот, така и ти трябва да отдадеш себе си на Господа Исуса Христа, за да бъдеш спасен. Второто стъпало не може да те спаси. Третото е абсолютно необходимо. Трябва да довериш на Господа Исуса Христа. Ще направиш ли това, което направи младото момиче? Ще дойдеш ли пред олтара? Ще отдадеш ли себе си в обятията на Небесният Младоженец? Ако сториш това, ще бъдеш Негов завинаги, а Той ще поеме всичката грижа и отговорност за теб.

  Представи си един удавник, който отчаяно се бори с вълните, за да се спаси. Той потъва, а друг стои на брега на морето и го наблюдава безучастно със скръстени ръце. Удавникът, едва успял да поеме глътка въздух, отново потъва във вълните, водейки отчаяна борба за спасението си. Но онзи на брега, все още не прави нищо за него. Давещият се човек, престава да се бори. Изтощен, той отчаяно отпуска ръце и с последни сили надава вик: „Пооммоооощ!“ Внезапно, стоящият на брега се хвърля във водата и спасява давещият се. 

  Но защо не го направи по-рано? Защото мислеше, че удавника ще се спаси сам. Той трябваше да чака до момента, в който човека се предаде. И в момента, в който потъващия пожела да се довери за спасението си на някой друг, той беше спасен от своя избавител.

  Драги приятелю, тогава когато решиш да предадеш себе си на своя Избавител, възкръсналия, живия Христос,  ти ще бъдеш спасен. Няма де те спаси това, което вярваш, а доверието ти в Господа и себеотдаването си на Него. „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен.“ Това ли мислиш, че казвам, когато въпросът касае  спасението на душите? Разбира се, че не! Аз винаги поставям вместо думата „повярвай“, думата „уповай“, така както тя е употребена в Стария Завет. „Уповай на Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен.“

  Необходимо е действие На трето място упованието изисква действие. Ще обясня какво искам да кажа. Прекрасно утро! Бучаха водите на гигантския Ниагарски водопад в подножието на скалите. Четиристотин метра дълго въже беше опънато от единия до другия край на водопада. Керъл Блондин, най-великият световен майстор по ходене на въже, щеше да демонстрира таланта си. Специални влакове от торонто и Бъфалоу щяха да докарат множество зрители. Беше 30 юни 1858 г. Балансирайки с 20-килограмова върлина, Блондин стъпи на опънатото въже. Всички затаиха дъх, докато  той не стъпи триумфално на другия край на въжето. Внезапно тълпата зарева толкова силно, че заглуши грохота на водопада. Когато тълпата утихна, Блондин се обърна към зрителите с едно необикновено предложение.  Той се наемаше да премине по въжето, носейки на гърба си човек. Но имаше ли изобщо някой, който щеше да се реши на това? Завързаха се възбудени разговори. Тогава майсторът се обръща към едного и пита: „Вярваш ли, че мога да те пренеса на гърба си на отсрещния бряг?“ „Разбира се, че вярвам.“, незабавно отговаря запитания. „Ще ми позволиш ли да те взема на гърба си?“, запитва героят. „Да ти позволя да ме качиш на гърба си ли? Няма начин! Мислиш ли, че ще рискувам живота си и ще се съглася на такава лудост?“, обръща гръб той и изчезва в тълпата. „Ами ти какво ще кажеш?“, обръща се Блондин към своя мениджър Хенрик Колкорд. „Вярваш ли, че мога да те пренеса на другия бряг?“ „Да, вярвам и изобщо не се съмнявам в това.“, отговаря Колкорд. „Ще ми се довериш ли?“ „Да, ще ти се доверя!“ И той тръгва по въжето с човека на гърба си, балансирайки с 18 метрова върлина, докато дебелото въже започва да се огъва под тежестта. Стъпка след стъпка ... бавно, но сигурно, без каквото и да е колебание, двамата напредваха. Какво доверие! Стигнаха по средата над кипящата, бушуваща вода. Ето че вече са близо до канадската страна на въжето. Теснината над водопада е великолепна. Следва кратка пауза, но някой злосторник отрязва страничната връзка, която крепи въжето и то започва да се люлее опасно. Блондин казва на Колкорд веднага да слезе от гърба му. Той стъпва с единия си крак на въжето, а с двете си ръце се хваща здраво за раменете на Блондин. „Хари“, казва му Блондин, „сега ти вече не си Колкорд, сега ти си Блондин. Бъди част от мене. Ако се олюлея, олюлявай се и ти с мене. Не се опитвай да балансираш. В такъв случай и двамата ще умрем.“ Колкорд отново се качва на гърба му. Въжето започва да се люлее още по-силно и Блондин хуква да бяга. Как успяваше да запази равновесие, никой не знаеше, но той го правеше ... последната стъпка е направена и те стъпват на отсрещният бряг. Тълпата отново избухва във възторг и аплодисменти. 

  Мостът между временното и вечността е великото въже на спасението. То никога до сега не е прекъсвано. По него само Исус Христос може да те пренесе. Може би вече сте слушали доста за това и подобно на първия човек от тълпата  вярвате, че Господ Исус Христос може да ви пренесе, но не Му се доверявате. Докато не Му се доверите, няма да може да минете оттатък. Може да вярвате, но трябва да се доверите; да уповавате Нему.

  Затова сложи упованието си на Господа Исуса Христа и то още СЕГА, и ще бъдеш спасен!