„Твоята помощ чакам, Господи!“  (Битие 49:18)

49-та глава на Битие представя Яков като пророк. Той можа да направи тези величествени предсказания, защото притежаваше поглед в мислите и сърцето на Бога. Но този стих, който се намила някъде в средата на главата, не е пророчество. Той е вик, лична, гореща молба на Яков. Пророчествата предсказваха не само добрини и мир, но и скръб и грях. На Яков предстоеше да нарисува мрачната картина на живота на Дан и неговите потомци. Той го беше видял като змия на пътя. Старецът издигна очите си към небето и пжкозо своето отношение към Бога.  Да проповядваш не е особено трудно, но когато някой говори, ние веднага разбираме дали Бог го държи за ръка или не. Старият Яков бързо би измислил нещо по-подходящо за Дан. Той винаги добре е знаел как да се справя с хората. Но сега го виждаме да действа пъ съвсем друг начин. Той се е научил да познава Бога. „Твоята помощ чакам, Господи!“