„Не с мъдра дума, за да не се лиши Христовия кръст от значението си.“  (1 Кор. 1:17)

Когато бях по-млад се стремях да проповядвям Божията истина по възможно най-съвършеният начин. Мъчех се да не допускам в проповедите си  неща, които биха могли да се разберат неправилно от слушателите. Полагах усилия да изключа всяка подобна опастност, но трябваше да призная, че проповедите ми имаха ниска духовна стойност. За програсяването на Благата Вест, Той използва не човешкото интелектуално съвършенство, но слаби и глупави в нашите очи неща. Той не иска от нас да даваме непоклатими тълкувания, но да осветяваме душата на човека. За тази цел Той си служи с малки порции, понякога с едно изречение, а понякога дори и само с една дума. Бог не очаква безпогрешно учение и съвършено разбиране. Аз дори мисля, че нашият стремеж за съвършенство може да стане пречка за Него, когато застане на пътя Му към главната цел: да даде живот на мъртвите души и небесна манна на гладните сърца - „Думите, които ви говорих на дух и живот.“