„Но той ми рече: „Недей! Аз съм твой съслужител ... поклони се на Бога!“  (Откр. 19:10)

Какво се бе случило? Нима Йоан си беше изгубил ума, че искаше да се поклони на един ангел?! Възможно е и това, но във всеки случай важно е едно: Сърцето му беше развълнувано.
  Някои хора имат трезва мисъл и хладнокръвие. Те никога не вършат глупости. Йоан не беше от тях, защото той още веднъж повтори същата грешка (Откр. 22:8). В действителност той имаше добро сърце, а доброто сърце може понякога да се обърка и да допусне глупости. Неговото сърце беше поразено от удива, когато видя онази прекрасна църква, която слизаше от небето. Той беше поразен, че в страданията и  скръбта, която преживяваше, може да вземе участие, заедно с небесните жители в този най-велик и прекрасен шедьовър на Бога. Постъпката му без съмнение беше неправилна, но сърцето му беше чисто. Дори и в своята глупост той може да бъде за нас пример на подражание.