„И тъй увещавам ви, мили чада, заради Божието милосърдие: Принасяйте телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като ваше разумно богослужение.“  (Римл. 12:1)

Тези думи ни извеждат от индивидуалното и ни говорят, че добре ръководените отделни случаи могат да се превърнат в едно хармонично цяло. „Принасянето“ е свързано с отделния човек, но богослужението е нещо общо. На Бога се принасят множество тела, но те са свързани в една единствена жива жертва. Всяка разумна и осъзната служба за Бога се ръководи от този принцип: съществува едно единствено богослужение, при което всеки има своето участие. Никой не трябва да мисли, че това, което той допринася е без стойност пред Бога, защото неговата жертва няма да се счита индивидуална и отделена от другите. Всеки принесен на Бога живот е необходим, за да се изгради онова съвършено цяло, за което се казва, че е угодно на Господа. И ако нещо е благоугодно на Бога не трябва ли и ние да сме доволни?