Източник: http://www1.cbn.com/700club/mother

„Колкото повече ми казваха: „Не можеш да правиш това! Няма да ти се размине!“, толкова повече аз отговарях: „Само гледай дали мога или не мога!“
За полицията, 18-годишният Ливай Блечфорд бил само „дребна риба“ - незначително наркодилърче, което искала да разкара от улиците на града. Но за Долорес Блечфорд, Ливай бил нейният скъпоценен първороден син, който отчаяно желаела да бъде спасен.
А колкото до Ливай, той искал да надхитри всички.
„Мислех си, че бях най-умният мъж на планетата“, разказва той.
Но какво се било случило с малкото невинно момченце на Долорес? Всичко започнало, когато той станал ученик в гимназията.
Ливай споделя: „Хората, които бяха популярни по онова време, бяха наркодилъри, така че аз се конкурирах с тях. Ако можех да правя същите пари, хората щяха да ме приемат и уважават. Щях да спечеля приятели. Момичетата щяха да се лепят по мен. Щях да правя пари.“
Хиляда долара - всеки три дни... ако се „трудел усилено”. Ливай също така се дрогирал, но знаел, че трябвало да внимава, за да остане жив. Имало такива, които му завиждали за спечелените пари. Имало и наркомани, които биха убили за безплатна дрога.
Но имало още една причина, разказва Ливай, която му пречела да стане важна клечка в организираната престъпност - неговата молеща се майка.
„Нямаше нещо, което да ме ядоса повече от думите, които чувах: „Аз се моля за теб!“ „Аз чувствах, че всеки път, когато тя се молеше за мен, се случваше нещо лошо.“
„Нещо лошо“ за Ливай означавало да го хванат. Първият път го уловили в гимназията за притежание на кокаин, струващ 600 долара. Бил изключен от училище, поставен в изпитателен срок и изправен пред съда. Но за него, това все още било просто игра.
„Просто исках да дразня хората. Виж се само... работиш по 40 чаcа на седмица и не можеш да си позволиш дори кола. Аз изобщо не работя, но имам три коли.“
Ливай продължавал да развива бизнеса си с продажбата на наркотици. А неговите родители продължавали да се молят.
Долорес си спомня: „Падах на колене пред дивана, плачех и се молех, казвайки: „Господи, моля Те, помогни му. Моля Те, не позволявай на сина ми да бъде нищо друго - освен християнин!“
Долорес и Кен имали помощници във войната за душата на техния син - войните на молитвата от CBN.
„Обадих се на Клуб 700“, разказва Долорес. „Хората там ми дадоха надежда. Те ме насочиха към Исус. Всичко е възможно чрез Него!“
Кен добавя: „Тя се молеше така: „Господи, направи го силен Божий човек!“
„Знаех, че когато майка ми се моли, Бог винаги отговаря на молитвите й и това беше моят най-голям страх“, казва Ливай.
Той наистина имал причина да бъде обезпокоен. Полицията го наблюдавала. От близо.
„Мисля, че част от мен сякаш искаше да ме уловят, но не поради факта, че бях небрежен. Исках да ме хванат, защото всъщност се чувствах нещастен и отвратителен.“
Но въпреки тези свои чувства, той не можел да спре да продава наркотици.
„Не можеш просто ей-така да се откажеш. Искам да кажа, че твоето сърце, емоциите ти, умът ти, твоите чувства тласкат волята ти до там, че казваш: „Искам повече. Искам да продам още повече наркотици...“
Родителите на Ливай не знаели за всичко, което се случва, но пък били уверени, че трябва да продължават да се молят. А той признава, че тогава настъпил и повратният момент в неговия живот...
„Бях изключително смазан, защото знаех, че нямаше друг изход, освен да ида в затвора или да умра. Плачех и казвах на Бога: „Господи, зная, че трябва да вярвам и да се покая, но не мога. Твърде силно обичам греха си. Ако Ти не направиш нещо по въпроса, никога няма да мога да се спася.“
Две седмици след тази отчаяна молитва, животът на Ливай Блечфорд се превърнал в хаос от пронизителни сирени и насочени към него пистолети...
Съответно го завели в полицейския участник, след което го напъхали в затворническа килия, но Ливай все още помнел молитвата, която изплакал преди две седмици. Чувствал някакво странно спокойствие, но въпреки това той трябвало да се изправи лице в лице с последиците от своите престъпления.
„Страхувах се от непознатото, от това, което ме очакваше. Страхувах се от затвора. Беше ме обладал някакъв абсолютен страх.“
Точно тогава Ливай чул двама затворници да разговарят за Библията. „Те споменаха нещо за Малахия и за един човек, който крадял от Бога“, продължава разказа си Ливай. „Почувствах, че този пасаж от Словото се отнасяше точно за мен, защото и аз, макар и по различен начин, бях крал от Бога през целия си живот. Казах им: „Не искам повече да крада от Него. Искам Бог да промени живота ми, защото това е краят. Ако трябва да прекарам остатъка от живота си в затвора, по-добре да има смисъл.“
Капеланът на църквата в затвора помогнал на Ливай в молитвата му.
Кен си припомня: „Бях поразен от промяната, която беше настъпила в него, защото за определен период от време не ми беше разрешено да се срещам с него. Погледът му беше различен, думите, които излизаха от устата му - различни... Той беше ново създание.“
Въпреки че неговата вечна съдба била осигурена, Ливай все още трябвало да бъде изправен пред човешкия съд. Прогнозите за изхода от делото никак не били благоприятни. Младият мъж трябвало да се признае за виновен за пет углавни престъпления.
„По закон трябваше да бъде осъден на 90 години затвор, но аз се молих и просех милост от Бога“, казва Долорес.
Божията милост към Ливай се състояла в присъда от 18 години. 9 от тях били условна присъда. Предшествали ги две години изпитателен срок, което намалило присъдата му на 7 години. Той се записал да участва в една невероятна програма, ръководена от църквата в затвора, която се казвала - Божието малко стадо. Ливай станал затворник за пример и отличен ученик.
„Изпитвах силен глад за Божието Слово“, разказва той. „Трябваше да тичам на предлежащото пред мен поприще. Да продължавам да тичам.“ И докато Ливай започвал своето тихо служение на Бога в затвора, Божията милост щяла да се прояви по друг невероятен начин.
Служителите в затвора разпознали „тихата служба“ на Ливай, като добро поведение и през август 2005 г. той бил освободен предсрочно, след като излежал само четири години от своята 7-годишна присъда.
Долорес споделя: „Виждам такава промяна в живота му; промяна, която Бог направи с него и за него. Иска ми се да плача, защото си мислех, че го бях изгубила, но Бог е верен! Не мога да Му благодаря достатъчно! Никой друг не може да направи такова чудо - само Господ!“
Днес Ливай, който е на 24, посещава библейско училище и работи на непълен работен ден. За полицията - той е бивш престъпник за пример. За Доролес - той все още е нейният скъпоценен първороден син. А какво да кажем за самия Ливай? Той е благодарен за родителите, които се молят за него и за това, което се случило зад решетките на затвора.
„Никога не съм бил толкова щастлив през живота си, освен когато ме заключиха в килията ми. Бях напълно сам, но имах всичко. Имах Господ Исус Христос.“