„От двете страни на потока растеше дървото на живота, което дава дванадесет пъти плод и принася плод всеки месец.“  (Откр. 22:2)


Тук има една река, а не четири, както в Битие две, от които Тигър и Ефрат, се превърнаха по-късно в място за страдание на Божия народ. Новосъздадения рай има само една река с вода на живот, която извира от престола на Бога и радва Неговия град. Ще има е само едно дърво, което носи плод всеки месец. Няма да има есен, нито студена зима. Добивите от минали месеци няма да се трупат в склад. Чрез това дърво християните ще постигат все по-дълбоко и по-обхватно познание, защото чрез различните му плодове ще опознават не само едно, но  всички характерни качества на Бога. Реката и дървото, Исусовата пълнота и ежедневното разкриване на Неговото Божествено естество. Без тези две неща ние не можем да живеем. Където и да отиваме, ние трябва да носим в нас свръхестествения живот на Христос. Само така ще можем да занесем на народите светлина и спасение.