„ .... и къщата се изпълни с аромата на мирото.“  (Йоан 12:3)

Когато Мария, заради Господа, счупи алабастрения съд, къщата се изпълни с нежен аромат. Беше освободено нещо, което всички усетиха, което не можеше да остане незабелязано. Какъв е дълбокият смисъл на това събитие?
Срещал ли си някога човек, който е страдал дълго и чиито преживявания са го принудили да търси освобождение само у Господа? В подобен случай едно нещо веднага прави впечатление. Твоето духовно обоняние възприема някакъв аромат. В живота на този човек е настъпило някакво разчупване, прие което се е освободило и потекло онова у него, което е от Бога. Всички забелязват промяната.
Да, ароматът, който навремето изпълваше къщата във Витания, днес още изпълва Христовата църква.
Ароматът на Мария не изветрява!