„Затова приемайте се един друг, както Христос прие и вас за Божия слава.“ (Римл. 15:7)

Пасажът от Словото Божие, който говори за различните възгледи по въпроса на живота на църквата, започва с думите: „Защото Бог го е приел“ (14:3) и завършва не по-малко категорично „както Христос прие и вас за Божия слава.“ (15:7). Това е простата основа на нашето общение. Тя се състои в обстоятелството, че другите принадлежат на Бога, на Когото принадлежим и ние. Това е достатъчно.
Когато се събереме, ти и аз, тогава за съжаление почти винаги започваме да спорем по въпроси, по които имаме различни възгледи. Вместо да се занимаваме с Господа, на Когото принадлежим, ние навлизаме в територията на нашите различни мнения и определяме кое е добре и кое - лошо. 
В горния пасаж има достатъчно различни мнения, но Павел не ни казва кое е правилно
 и кое не. Той се грижи за християнското общение, а то не зависи от това, дали възгледите на някого са правилни или неправилни. Не става дума за това, дали другият вярва точно така, както вярвам и аз или дали има същите опитности. 
Единстевният въпрос е: Приел ли го е Бог? Ако Той го е приел, тогава го приемам и аз.