„И уплаши се Давид от Господа в онзи ден.“ (2 Царе 6:9)

Всички ние считаме тази история, за трагичната смърт на Оза, като подтискаща. За пренасянето на Божия ковчег, „който беше наречен по името на Господа“, Давид нае кола и по този начин несъзнателно съгреши. По човешки, това беше много сигурен начин за транспортиране, но човешките намерения, колкото и добри да са те, се оказват винаги погрешни. Воловете се препънаха, ковчегът се заклати и Оза го хвана, за да не падне. Той извърши това с добро намерение, за Божия слава и ... умря на място. 
Не е чудно, че Давид се уплаши. Ковчегът пазеше Израел, а не Израел ковчега. Бог сам е в състояние да се пази. Много от онова, което Бог иска да направи, го правят хората. Често, когато ние гледаме към Него, за да ни говори, говорим самите ние. Вършим неща, които сам Бог трябва да върши. „Защо да не проповядвам?“ - протестираме ние и проповядваме. Това е грешката, която често вършим в нашата работа. Кой не е изпадал в този грях? Но слава на Бога! Когато изповядаме греховете си, Той е достоен, верен и праведен и ни прощава!