„Знаем, че законът е духовен, аз обаче съм от плът и продаден под греха.“ (Римл. 7:14)

Да проедположим, че ти имаш един неспособен слуга. Липсата на способности у него не се проявява, докато седи и не въши нищо. Ако бездейства през целия ден, той не носи полза, но не причинява и вреда. Но ако му кажеш: „Хайде, не пропилавяй времето си в бездействие! Стани и направи нещо!“, веднага след твоята заповед на бял свят ще се покаже неговата неспособност. При ставането си ще събори стола; една направил две стъпки ще се спъне в пейката; ще счупи някоя скъпоструваща ваза, преди още да я е докоснал с ръка ... Колкото и да са правилни твоите нареждания, той продължава да греши. 
Така е и с нас, Изискванията са правилни, но ние сме грешници. Лошото е, че без закона ние не знаем това. Докато все още Бог не изисква нищо от нас ни се струва, че всичко върви добре. Едва когато ни се поставят задачи се разкрива нашето грешно естество, „защото грехът става явен чрез закона“.