„А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа и Който ни е помазал, е Бог.“ (2 Кор. 1:21)

Бог сам ни скрива в Христос. Поради това нашата съдба е свързана с Неговата. Един проповедник, който говори из китайските села, трябва често да си служи с прости примери. Спомням се как веднъж взех в ръка една малка книга и поставих в нея късче хартия. „Гледайте сега! - казах аз. - Вземам тази хартийка. Тя е предмет и е напълно независима от книгата. Но тъй като в момента не зная за какво да я употребя, аз я поставям в книгата. Какво ще стане с нея? Може ли книгата да замине за Шанхай, а листчето да остане тук? Може ли то да има по-различна съдба от книгата? Не, където отива книгата, с нея върви и хартийката. Ако хвърля книгата в реката и тя пада с нея във водата. Измъкна ли я бързо от там, получавам отново и листчето. Каквото се случва с книгата, това става и с хартийката, защото тя е все още в нея.“ 
Така е съдбата и на онзи, чийто живот е скрит в Христос.Това значи, че всичко, което Исус преживява се споделя и от нас. Той беше разпнат. Трябва ли сега да се моля на Бога да разпънат и мен? Не. Съдбата на моя Спасител е станала вече моя собствена съдба.