„Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е нужно.“ (Лука 10:41, 42)

Да бъдем честни. Работата за Господа си има своя чар. Тя може да вълнува дълбоко. Такова вълнение чувстваме в зала пълна с хора, дошли да слушат някой проповедник. Но, ако от сутрин до вечер стоим вкъщи, заети със светски занимания, лесно започваме да мислим: „Колко е безсмислен животът ми! Да можех да изляза навън и да работя за Господа! Да бях по-свободен, че да започна да обикалям и да проповядвам!“
Подобно състояние не може да бъде наречено духовно. Най-често зад него се крие само нашата собствена човешка ревност. Не е ли верно, че голяма част от тъй-наречената ни „работа за Господа“ е всъщност само следване на собствената ни склонност. Неспокойни, каквито сме в същност, ние не издържаме дълго у дома и затова започваме да вършим Божията работа за наше собствено удовлетворение. Можем да поставяме цялата си сила в служба на братята, може да изразходваме много усилия за спасяването на грешници, но ... едно е нужно - трябва да се научим преди всичко да служим на Него!