„О, гълъбице моя, в пукнатините на скалите, в скритите места на страмнините, нека видя лицето ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти е прекрасно.“ (Песен на песните 2:14)

Колко трудно ни е да се откъсваме от време на време от ежедневието и да пребъдваме в Божието присъствие. Ние се плашим от самотата, а когато все пак успеем да се освободим за малко от светските неща, мислите ни не рядко се връщат отново към тях. Мнозина обичат да работят с хора и това им създава радост, но колко от нас успяват сами да влязат в светилището, съвсем близо до Бога? Да коленичиш един час пред Него и да се наслаждаваш на присъствието Му: това обновява всички наши сили. 
За да постигнем този навик е необходимо в началото да се насилим. И все пак всеки, който служи на Господа, знае цената на тези часове. Той знае колко прекрасно е да се събудиш среднощ и да прекараш един час с Него или да станеш рано сутрин и да се вдълбочиш в молитва. Искам съвсем категорично да заявя: от разстояние не можем да служим на Бога. Само когато се научим да присъстваме близо до Него, можем да разберем, какво в действителност значи да служиш на Бога.