Постинг
25.10.2017 03:53 -
СЕДЕМ СТЪПКИ - част 2-ра
3. БОГ ТЕ ВОДИ В ЖИВОТ НА ЧУДЕСА
Трета стъпка: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата (Матей 14:28).
Третата стъпка е послушание на вярата в Словото Божие. Послушанието е практикуваща вяра. Ако искаме и ние да растем във вярата, трябва да се научим на това. Всред бурята и свирепите вълни Петър се осмели да слезе от клатушкащата се лодка и да тръгне по водата. Исус изговори само една дума: „Ела!“ Петър поиска и Христос му даде специално слово - рема. Можеш да слушаш и изучаваш Божието слово - логос, но само когато Святият Дух дойде, оживи и запали това слово, то става рема. „Господи, избави ме!“ Кой изрече тази молитва, къде и защо? Петър беше на едно необикновено място всред морето и потъваше. В живота ни са възможни грешки, съмнения, маловерие и означава ли това да бъдем пасивни и да останем цял живот бебета, без да практикуваме своята вяра? Бог иска да действаме и да бъдем смели в Неговото слово. Стъпките във вярата имат огромно въздействие върху живота ни. Хората много лесно се адаптират към негативните мисли и думи. Такива живеят в постоянна духовна бедност. Петър си каза: „Аз мога да ходя по водата чрез Бога.“ Йонги Чо ни насърчава да мислим така: „Аз съм още млад и способен. Мога да работя като младите независимо от възрастта си.“ Нервната и другите системи на такъв човек са здрави, бодри и той получава много свежест и сили от главния център. Преди да бъдеш променен напълно, необходимо е първо да промениш езика си и начина на мислене. Ако това не можеш да сториш, не се надявай на друга промяна. Овладей езика на Библията и говори думи на вяра: творчески, прогресивни, продуктивни и победоносни слова. Тогава ще бъдеш победител, ще ходиш по водата, ще срещаш средата и обстоятелствата с оптимизъм.
* * *
При едно внезапно затопляне на една река ледът се разчупил. Един човек се намирал на едно от парчетата и с ужас разбрал, че се отдалечава от брега. Той коленичил и започнал да се моли. От брега го забелязали. „Върви напред, викали му те, и когато доближиш до голямата ледена площ, скачай, преди да е станало късно.“ Бог укори Мойсей: „Защо викаш към Мен, върви напред.“ Има време за молитва, има време и за стъпки във вярата.
ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА
Учениците се качиха в една лодка и се отправиха към Капернаум. Те проявиха инициатива (Йоан 6:16-21) и това изглежда похвално. Всички си спомняме как през първите години на прехода посещавахме затвори, организирахме вероучение в училищата, посещавахме старчески домове, участвахме в интервюта по радиото и ТВ, провеждахме евангелизации, изнасяхме концерти... Но пропускахме най-важното, Христос да бъде не само сред нас, но и да има първото място в живота ни. Исус не беше при тях Божието слово констатира, че Исус не беше при тях. Бог може би имаше съвсем друг план за тях, но те не осъзнаха това. Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. „А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен” (Матей 14:24). Бяха изминали 30 стадии или около 5,5 км. Езерото е с размери 30 на 8 км. Би трябвало за 1-2 часа да преминат на отсрещната страна и да потърсят место за преспиване. Учениците гребяха повече от 8-10 часа без резултат и се намираха все още в средата на езерото. Когато Исус липсва, трудът ни може да бъде напразно. „И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине” (Марк 6:48). Исус ходи по езерото Интересното е, че учениците не можаха да Го разпознаят и бяха уплашени. Когато Христос липсва, може да полагаме неимоверни усилия за достигане на недостигнатите и резултатът да бъде малък. Аз съм; не се бойте! Божието име е: Йехова - Аз Съм. Създателят на Генисаретското езеро и Вселената казва: Не бойте се! Той управлява и природните закони. Бяха готови да Го вземат в лодката Колко е добре, Исус да бъде винаги с нас. Вятърът спира, вълните утихват, морето се успокоява. Той може да успокои и житейските бури, вълни и изпитания. И веднага лодката се оказа при сушата, към която отиваха Това е още едно чудо. Учениците не трябва повече да гребат. Изведнъж лодката се оказва на брега, към който отиваха. Докато учениците се бореха с вълните, Исус е сам на молитва. Това е една съвременна картина: Исус е отдясно на Отца и ходатайства за нас, докато ние се борим в житейското море, тласкани от вълните всред тъмнина. Но Исус ни вижда и скоро ще дойде, за да ни отведе на добрия пристан.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МАРИЯ
На едно от богослуженията ни в неделя, дойде от болницата непозната жена по зелен халат и чехли. Обясни ни, че я подготвят за операция на миома, но поради високата захар не могат да я оперират. Тя беше от мюсюлманско село близо до Доспат и някой й беше казал, че правим молитви за изцеление. Помоли ни да се молим за нея, но аз исках тя първо да чуе словото и тогава да пристъпим към молитва. В края на богослужението се помолихме Бог да нормализира захарта й, за да могат да й направят операция. Всички бяха си тръгнали, когато аз ги върнах обратно в салона. Казах си: „Ако Бог може да нормализира захарта, Той може и да стопи тази миома…” Имахме молитва втори път, в която простичко казах: „В името на Исус Христос, заповядвам тази миома да бъде стопена.” На другия ден сестрата проверява как е захарта. „Мария, захарта ти е нормална и още днес можем да направим операцията.” Последен я гледа рентгенолога. Преглежда снимките, после поглежда към рентгена и възкликва: „Тези снимки твои ли са?” „Да, мои са. Онзи ден ги правиха.” „Но ти нямаш нищо.” Държаха Мария доста време в болницата, за да разберат къде са бъркали лекарите. Изписаха я съвсем здрава. На десетия ден дойде за контролен преглед. Извършвахме строителни работи и бях напълнил две кофи с бетон. Докато разбера, Мария грабнала едната кофа и я носи на майстора. Тичам след нея: „До вчера беше в болницата, моля те, остави я.” А тя отговори: „Не мога да се нарадвам на силите, които Господ ми дава. Преди изцелението нямах сили да вдигна хляба от масата и да го преместя.” Пожела да вземе и водно кръщение. Времето беше студено и водата в реката ледена, но тя настояваше и ние извършихме ритуала. След това ни покани в тяхното село. Беше разказала и на други за изцелението, и почнахме да се събираме в нейния дом. За кратко време започнаха да идват повече от двадесет души. За да мога да общувам с местните хора, отивах 1-2 часа по-рано. Сядах при тях на пейките, докато те изчакваха добитъка да се върне от паша. Говорихме за политика, за трудните времена, после за Корана и Библията. Един от тях, на име Ислям, каза, че търси Библията. Ходел на джамия по пет пъти на ден. Казах му, че ще потърся Библия и когато един ден я донесох, той много се зарадва. Поканих го да дойде на богослужение. „При вас, както и при нас няма икони в Молитвения дом. Ако дойдеш, ще може да ми кажеш има ли разлика между служението в джамията и служението при нас.” Ислям отказа: „Трябва да изчакам козите и кравата.” Но после реши: „Ще дойда. Добитъкът може да изчака.” Нея вечер проповядвах само на Ислям, макар че имаше към 25 души. Когато водех молитвата на покаяние и хората повтаряха на глас, забелязах, че Ислям също повтаря след мен и лицето му светна. Един младеж се доближи до мен и ме попита, зная ли кой е този човек. Отговорих: „Не!” „Това е помощник ходжата.” Нямам думи, за да обясня, колко много бях изненадан.
4. . БОГ ИМА ДУМИ НА ВЕЧЕН ЖИВОТ ЗА ТЕБ
Четвърта стъпка: Господи, Ти имаш думи на вечен живот (Йоан 6:68)
В евангелие от Йоан, 6 глава, а също и в Матей, Марк и Лука се описва чудото с петте хляба и двете риби. Основният призив е: „Дайте им вие да ядат!“ Какво включва това и защо учениците не можаха да го изпълнят? Проблемът: „Господи, разпусни народа.“ Имаше три невъзможни неща: мястото, времето и задачата. Мястото беше уединено, времето беше късно и задачата - трудна за изпълнение. Но тези неща не бяха проблема. Проблемът, често пъти, сме ние самите. Проблемът е с нашето покорство към Бог. Той иска да ни употребява. Ако ние Му се доверим, с Бог всичко е възможно. Още, проблемът е в липсата на състрадание към нуждите на другите. Ако искаме да имаме истинско състрадание, ние трябва да виждаме хората през очите на Бог. „И като видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Исус ги виждаше отрудени, обременени и разпръснати като стадо без пастир. „Господи, разпусни народа!“, за да се погрижат те сами за себе си - не е отговорът на проблемите им. Задачата: „Дайте им вие да ядат!“ Състраданието донася болка. Ти виждаш нуждите на другите, както ги вижда Бог. Ти си готов да носиш бремето им, както го носи Исус. Кое направи Данаил, Мойсей и Павел толкова велики? Може би това, че те бяха добри организатори или добри говорители? Не, не! Те имаха истинско състрадание към множествата. Бяха готови сами да станат жертва за спасението на своя народ. Исус ни призовава: „Дайте им вие да ядат!“ Има толкова много болка около нас! Има толкова много разбити сърца и разбити семейства! Ние трябва да занесем от истинската храна - Божието Слово, и от истинското питие - Неговата драгоценна кръв, чрез която той ни умива от всичките грехове и донася изцеление за разбитите ни сърца. Благословението: „И всички ядоха и се наситиха.“ Когато донесоха петте хляба и двете риби при нозете на Исус, всички видяха чудото. Множествата бяха нахранени. Нашето поколение е отговорно за поколението, което не е познало Бог. Исус идва скоро! Нека опознаем нашия велик Бог, като прекарваме повече време в молитва с Него. Нека чувстваме нуждите на другите, както Бог ги чувства, и нека ги виждаме, както Той ги вижда. Бог иска да ни даде от Неговия огън, иска да ни даде от Неговото помазание и свидетелство. Той иска ние да се движим с вяра. „Дайте им вие да ядат!“ Множествата са гладни. Бог иска да ни употреби, за да се посрещнат техните нужди чрез нас. Бог е абсолютния авторитет. Който расте във вярата, ще бъде постоянно изпитван дали разпознава божествения авторитет. Исус изпита учениците Си: „Ако ядете от Моята плът и пиете от Моята кръв, ще имате вечен живот.“ Слушателите бяха шокирани. Невярващите си отидоха. Също и някои от учениците. Затова Исус рече на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ Бог трябва да стои на първо място. Как? Като познаем Бог, като източник за цялостно задоволяване на всички наши нужди и цялостно спасение на човека - дух, душа и тяло. Когато познаем авторитета на Исус Христос, тогава не ще се влияем от критики, изказвания или книги. Всичко, което невярващите казват, ще можем да преценяме в светлината на Божието слово. Когато растем във вярата, ще бъдем постоянно изпитвани дали разпознаваме Божия авторитет. Това ще бъде една мярка за нашето духовно развитие. Има трудни въпроси относно потопа, египтяните или ханаанците и ако поставим под въпрос Божиите решения, в действителност ние все още сме в стадия на едно духовно бебе. Бог не прави никога грешки и ако ние поставяме под въпрос Неговото слово, то ние поставяме под въпрос и Неговия авторитет. Ако избираме от Библията само това, което ни харесва, все още не сме наясно с Божия авторитет.
* * *
Малко, хубаво момиченце е на операционната маса. То е сляпо. Ножчето на очния хирург се насочват към невиждащите очи и ги докосват. Сръчната, лека ръка свлича сполучливо завесата на слепотата и детето проглежда. Постепенно очите му се пригаждат към светлината. И когато настъпва моментът да се изложат те на непосредствената слънчева светлина, детето не може да задържи възторга си от цялата красота на природата: - Колко е красив света! Но, мамо, защо не си ми казвала досега за това? Вълнение обзема майката. В очите й бликват сълзи. С трепетен глас тя отвръща на прогледналата си рожба: - Аз много пъти се мъчих да ти обясня красотата на света, детето ми, но ти не можеше да си я представиш... Същото преживява човек, на когото се отворят очите на сърцето: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ 5. БОГ ТИ ДАВА ОТКРОВЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ
Пета стъпка: Ти Си Христос, Син на живия Бог (Матей 16:16)
Исус има въпроси към нас, на които трябва да отговорим. Преди две хиляди години Той зададе въпроси и към дванадесетте Си ученика: „Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?“ Много често ние слушаме мнението на другите и съобразяваме живота си с това. Учениците имаха различни отговори: „Едни казват, че Си Йоан Кръстител, други пък – Илия, а други – Йеремия или един от пророците.“ Исус имаше конкретен въпрос към учениците: „А вие какво казвате: Кой съм Аз?“ Бог има конкретен въпрос и към нас: Какво мислиш и казваш лично ти… Учениците на Исус бяха навели глави и единствен Петър излезе напред и заяви: „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Духовната зрялост идва тогава, когато започнем да разбираме и да се покоряваме на Христос като Бог. Исус сигурно е бил развълнуван, когато е забелязал, че тези мъже най-сетне са започнали да разбират кой е Той. „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Само Святият Дух открива тази истина. Когато вярващият е сигурен кой е Христос в действителност и Му позволи като Господ да живее в него, тогава едно такова чудо променя напълно живота на човека. Петър беше благословен. Христос му даде обещание. „Ти си Петър, и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят“ (Мат.16:18). Каква невероятна сила Христос дава на Петър! Христос строи върху вярата на Петър своята църква. Истинската църква се гради върху човеци, които вярват, че Исус Христос е Божий Син. „Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ Картината с ключовете ни посочва три неща: привилегия, авторитет и отговорност и всичко това е свързано с характера ни... Привилегия Помисли, каква привилегия е да притежаваме ключа за небето. Говори с пълномощие! Говори за Исус, че е Божий Син, който променя живота ни и примирява човека с Бога! Авторитет Ние имаме и авторитет в името на Исус Христос. „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат.28:18). Тази власт и авторитет Бог я дава и на нас като Негови синове и дъщери. Бог ни е дал победа над врага. Той никога не е промислил дяволът да бъде върху нас. Има само едно място, където може да бъде дяволът и то е под нашите нозе. „Ще настъпвате змии и скорпии. В Мое име бесове ще изгонвате. На болни ще полагате ръце и те ще оздравяват.“ Отговорност Притежаването на ключа изисква и отговорност. Някои са отговорни като пастири, проповедници, дякони и учители. Святият Дух има сила за твоя живот и ти имаш правото да говориш в името и авторитета на Господ Исус Христос, но ти имаш и отговорност за това. Изграждане на характер За да познаваме по-добре Христос, трябва да изградим и характер. Той е в три посоки:
1. в отношението ни към Бога, в отношението ни към ближните и в отношението ни към самите нас.
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.” Нашата правда е Господ Исус Христос. Ако ние имаме глад и жажда за Него, ще изграждаме характер одобрен от Бог, без да има от какво да се срамуваме. Ще бъдем наситени чрез Словото, хлябът, изпратен от небето. Ние имаме крещяща нужда от праведност, затова Господ използва двете най-големи човешки потребности, глада и жаждата, за да илюстрира това. Когато сме несправедливо онеправдани, това тежи най-много. Йосиф изпита тази несправедливост на собствен гръб от братята си. Когато сме онеправдавани от най-близките си, това боли най-много. А когато сме обвинявани за нещо, което другите са направили, чашата вече прелива. Иска се истинско мъжество, за да не се подадеш на изкушението на една красива, но похотлива жена и след това търпеливо да страдаш, без да обвиняваш. Силата, Йосиф да устои, дойде от Господа, защото Господ имаше първото място в сърцето му. „Как да съгреша пред моя Господ.” Най-трудно е да бъдеш пророк в своя си дом и в своята си родина. „Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници и своя си дом” (Марк 6:4). Пред близките си не можеш да се преструваш. Те ни познават по-добре дори от самите нас. Знаем, че няма съвършени хора, но можем да живеем почтен и честен живот , без да се преструваме. Най-голямото свидетелство е нашият личен пример и живот в дома и в света. Това е възможно, когато преди всичко търсим Божията правда и гладуваме и жадуваме за нея повече от всичко друго. Най-много сме били разочаровани, когато сме издигали хора, пастори или учители в култ. В нашите усилия да работим за Господа, преди всичко се нуждаем от Неговата милост и подкрепа. Въпреки, че Йосиф беше и роб и затворник, несправедливо обвиняван, за него се казва в Битие 39:2,31: „Господ беше с Йосиф.”
2. Чрез отношението си към ближните:
„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.” Бог казва: „Милост искам, а не жертва.” Този свят се нуждае от милост и ние трябва да я показваме. Най-трудно можем да покажем милост към тези, които са ни онеправдали. Особено, ако те са в по-ниска позиция от нас. Колко често в себе си имаме видения как раздаваме „правда” към тези личности, ако можем да ги притиснем до стената. Когато Йосиф се справи с това в сърцето си и прости за несправедливостите, чак тогава Господ го издигна на най-високото място. Когато сме издигнати в позиция на власт, тогава можем да открием какво точно се крие в сърцето ни и дали сме готови да простим и на враговете си. Най-големи врагове на Йосиф бяха станали братята му, които искаха да го унищожат. При глада, който идваше, Йосиф разбра, че е много вероятно семейството му да потърси помощ в Египет. Как ще ги посрещне? Ще се върне ли старата болка и гняв от спомените, които имаше? Как ще реагира при срещата с тях? Ще успее ли да им прости и да ги обича отново? Всеки човек се нуждае от милост, дори и най-големия престъпник (Яков 2:13). Много светски филми лансират идеята за силния човек, който си отмъщава. Но ние знаем, че сърцето на човека е зло и няма праведен нито един. По-лесно е да търсиш начин да си отмъстиш. Иска се истинска сила и мъжество да победиш себе си. Най-трудното нещо е да превъзмогнеш омразата и болката от нараняването и да ги превърнеш в милост и любов. Доста години бяха необходими, за да може Йосиф да превъзмогне всички тези негативи в живота си и когато Господ го издигна, да може да управлява мъдро и справедливо, без да търси начин да отмъщава на Петефрий или братята си. Разбирането, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, му даде силата да живее над обстоятелствата. Бог е Този, Който допуска изпитите и трудностите в живота ни, за да може да израснем като истински Божии синове. Често пъти страданието, през което преминаваме, е найдобрия учител за нашето обучение. Исус на кръста ни даде пример, като прости на целия свят за болката, която Му бе причинена. Стефан беше първият последовател, който научи тайната на едностранната прошка, като се молеше за враговете си, които го убиваха. Това отвори врата за един от най-големите гонители на първите християни, Савел, за да го превърне Бог в най-великия служител през първия век.
3. Чрез отношението към себе си
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Ние трябва да пазим сърцето си чисто, а това включва чисти мисли, мотиви и живот. При новорождението, ние придобиваме съвсем ново естество. Когато бяхме в света, с нас ставаше това, което Библията казва, как окъпаната свиня се върна в тинята. Когато се новородихме, естеството ни се промени и сме както агнето, което се пази от локвите. Вече внимаваме, за да няма разлика между дела и думи, защото делата са тези, които най-вече говорят за промяната, настъпила в нас. Ако прозорците на сърцето ни са замърсени, не може да прониква слънцето на правдата. Затова е нужно покаяние и ежедневно почистване на сърцето ни, защото чистите по сърце ще видят Бога. Когато се вглеждаме в недостатъците на другите и коментираме делата на дявола в живота им, оказва се, че всъщност нашето сърце е замърсено. Когато сърцето ни е чисто, всъщност виждаме какво върши Бог в нас и чрез нас. Йосиф показа милост към братята си, но те не разбраха доброто, защото сърцата им бяха гузни, поради вината си към него. Дори, те си мислеха, че Бог ги наказва за злото, което са извършили. Ние трябва да изграждаме характер в отношението си към самите себе си, като пазим сърцето и съвестта си чисти пред Бога. Когато Господ е с нас, ще може ясно да виждаме голямата картина и Божия план за нас. Йосиф каза: „Не ме изпратихте вие тук, а Бог.” Когато сърцата ни са нечисти, ние лесно може да се фокусираме върху дребнавите и второстепенни неща в живота ни и в живота на другите. Нека се съсредоточим върху Божията голяма картина и да помним, че Божията благодат е, която ни донася прошка и спасение. Когато успеем да построим сградата върху Канарата Христос, ние ще бъдем съвършени като синове и дъщери, както е съвършен Отец. Това е и златният стих на Проповедта на планината: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Мат.5:48).
(Следва продължение) 3. БОГ ТЕ ВОДИ В ЖИВОТ НА ЧУДЕСА
Трета стъпка: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата (Матей 14:28).
Третата стъпка е послушание на вярата в Словото Божие. Послушанието е практикуваща вяра. Ако искаме и ние да растем във вярата, трябва да се научим на това. Всред бурята и свирепите вълни Петър се осмели да слезе от клатушкащата се лодка и да тръгне по водата. Исус изговори само една дума: „Ела!“ Петър поиска и Христос му даде специално слово - рема. Можеш да слушаш и изучаваш Божието слово - логос, но само когато Святият Дух дойде, оживи и запали това слово, то става рема. „Господи, избави ме!“ Кой изрече тази молитва, къде и защо? Петър беше на едно необикновено място всред морето и потъваше. В живота ни са възможни грешки, съмнения, маловерие и означава ли това да бъдем пасивни и да останем цял живот бебета, без да практикуваме своята вяра? Бог иска да действаме и да бъдем смели в Неговото слово. Стъпките във вярата имат огромно въздействие върху живота ни. Хората много лесно се адаптират към негативните мисли и думи. Такива живеят в постоянна духовна бедност. Петър си каза: „Аз мога да ходя по водата чрез Бога.“ Йонги Чо ни насърчава да мислим така: „Аз съм още млад и способен. Мога да работя като младите независимо от възрастта си.“ Нервната и другите системи на такъв човек са здрави, бодри и той получава много свежест и сили от главния център. Преди да бъдеш променен напълно, необходимо е първо да промениш езика си и начина на мислене. Ако това не можеш да сториш, не се надявай на друга промяна. Овладей езика на Библията и говори думи на вяра: творчески, прогресивни, продуктивни и победоносни слова. Тогава ще бъдеш победител, ще ходиш по водата, ще срещаш средата и обстоятелствата с оптимизъм.
* * *
При едно внезапно затопляне на една река ледът се разчупил. Един човек се намирал на едно от парчетата и с ужас разбрал, че се отдалечава от брега. Той коленичил и започнал да се моли. От брега го забелязали. „Върви напред, викали му те, и когато доближиш до голямата ледена площ, скачай, преди да е станало късно.“ Бог укори Мойсей: „Защо викаш към Мен, върви напред.“ Има време за молитва, има време и за стъпки във вярата.
ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА
Учениците се качиха в една лодка и се отправиха към Капернаум. Те проявиха инициатива (Йоан 6:16-21) и това изглежда похвално. Всички си спомняме как през първите години на прехода посещавахме затвори, организирахме вероучение в училищата, посещавахме старчески домове, участвахме в интервюта по радиото и ТВ, провеждахме евангелизации, изнасяхме концерти... Но пропускахме най-важното, Христос да бъде не само сред нас, но и да има първото място в живота ни. Исус не беше при тях Божието слово констатира, че Исус не беше при тях. Бог може би имаше съвсем друг план за тях, но те не осъзнаха това. Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. „А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен” (Матей 14:24). Бяха изминали 30 стадии или около 5,5 км. Езерото е с размери 30 на 8 км. Би трябвало за 1-2 часа да преминат на отсрещната страна и да потърсят место за преспиване. Учениците гребяха повече от 8-10 часа без резултат и се намираха все още в средата на езерото. Когато Исус липсва, трудът ни може да бъде напразно. „И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине” (Марк 6:48). Исус ходи по езерото Интересното е, че учениците не можаха да Го разпознаят и бяха уплашени. Когато Христос липсва, може да полагаме неимоверни усилия за достигане на недостигнатите и резултатът да бъде малък. Аз съм; не се бойте! Божието име е: Йехова - Аз Съм. Създателят на Генисаретското езеро и Вселената казва: Не бойте се! Той управлява и природните закони. Бяха готови да Го вземат в лодката Колко е добре, Исус да бъде винаги с нас. Вятърът спира, вълните утихват, морето се успокоява. Той може да успокои и житейските бури, вълни и изпитания. И веднага лодката се оказа при сушата, към която отиваха Това е още едно чудо. Учениците не трябва повече да гребат. Изведнъж лодката се оказва на брега, към който отиваха. Докато учениците се бореха с вълните, Исус е сам на молитва. Това е една съвременна картина: Исус е отдясно на Отца и ходатайства за нас, докато ние се борим в житейското море, тласкани от вълните всред тъмнина. Но Исус ни вижда и скоро ще дойде, за да ни отведе на добрия пристан.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МАРИЯ
На едно от богослуженията ни в неделя, дойде от болницата непозната жена по зелен халат и чехли. Обясни ни, че я подготвят за операция на миома, но поради високата захар не могат да я оперират. Тя беше от мюсюлманско село близо до Доспат и някой й беше казал, че правим молитви за изцеление. Помоли ни да се молим за нея, но аз исках тя първо да чуе словото и тогава да пристъпим към молитва. В края на богослужението се помолихме Бог да нормализира захарта й, за да могат да й направят операция. Всички бяха си тръгнали, когато аз ги върнах обратно в салона. Казах си: „Ако Бог може да нормализира захарта, Той може и да стопи тази миома…” Имахме молитва втори път, в която простичко казах: „В името на Исус Христос, заповядвам тази миома да бъде стопена.” На другия ден сестрата проверява как е захарта. „Мария, захарта ти е нормална и още днес можем да направим операцията.” Последен я гледа рентгенолога. Преглежда снимките, после поглежда към рентгена и възкликва: „Тези снимки твои ли са?” „Да, мои са. Онзи ден ги правиха.” „Но ти нямаш нищо.” Държаха Мария доста време в болницата, за да разберат къде са бъркали лекарите. Изписаха я съвсем здрава. На десетия ден дойде за контролен преглед. Извършвахме строителни работи и бях напълнил две кофи с бетон. Докато разбера, Мария грабнала едната кофа и я носи на майстора. Тичам след нея: „До вчера беше в болницата, моля те, остави я.” А тя отговори: „Не мога да се нарадвам на силите, които Господ ми дава. Преди изцелението нямах сили да вдигна хляба от масата и да го преместя.” Пожела да вземе и водно кръщение. Времето беше студено и водата в реката ледена, но тя настояваше и ние извършихме ритуала. След това ни покани в тяхното село. Беше разказала и на други за изцелението, и почнахме да се събираме в нейния дом. За кратко време започнаха да идват повече от двадесет души. За да мога да общувам с местните хора, отивах 1-2 часа по-рано. Сядах при тях на пейките, докато те изчакваха добитъка да се върне от паша. Говорихме за политика, за трудните времена, после за Корана и Библията. Един от тях, на име Ислям, каза, че търси Библията. Ходел на джамия по пет пъти на ден. Казах му, че ще потърся Библия и когато един ден я донесох, той много се зарадва. Поканих го да дойде на богослужение. „При вас, както и при нас няма икони в Молитвения дом. Ако дойдеш, ще може да ми кажеш има ли разлика между служението в джамията и служението при нас.” Ислям отказа: „Трябва да изчакам козите и кравата.” Но после реши: „Ще дойда. Добитъкът може да изчака.” Нея вечер проповядвах само на Ислям, макар че имаше към 25 души. Когато водех молитвата на покаяние и хората повтаряха на глас, забелязах, че Ислям също повтаря след мен и лицето му светна. Един младеж се доближи до мен и ме попита, зная ли кой е този човек. Отговорих: „Не!” „Това е помощник ходжата.” Нямам думи, за да обясня, колко много бях изненадан.
4. . БОГ ИМА ДУМИ НА ВЕЧЕН ЖИВОТ ЗА ТЕБ
Четвърта стъпка: Господи, Ти имаш думи на вечен живот (Йоан 6:68)
В евангелие от Йоан, 6 глава, а също и в Матей, Марк и Лука се описва чудото с петте хляба и двете риби. Основният призив е: „Дайте им вие да ядат!“ Какво включва това и защо учениците не можаха да го изпълнят? Проблемът: „Господи, разпусни народа.“ Имаше три невъзможни неща: мястото, времето и задачата. Мястото беше уединено, времето беше късно и задачата - трудна за изпълнение. Но тези неща не бяха проблема. Проблемът, често пъти, сме ние самите. Проблемът е с нашето покорство към Бог. Той иска да ни употребява. Ако ние Му се доверим, с Бог всичко е възможно. Още, проблемът е в липсата на състрадание към нуждите на другите. Ако искаме да имаме истинско състрадание, ние трябва да виждаме хората през очите на Бог. „И като видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Исус ги виждаше отрудени, обременени и разпръснати като стадо без пастир. „Господи, разпусни народа!“, за да се погрижат те сами за себе си - не е отговорът на проблемите им. Задачата: „Дайте им вие да ядат!“ Състраданието донася болка. Ти виждаш нуждите на другите, както ги вижда Бог. Ти си готов да носиш бремето им, както го носи Исус. Кое направи Данаил, Мойсей и Павел толкова велики? Може би това, че те бяха добри организатори или добри говорители? Не, не! Те имаха истинско състрадание към множествата. Бяха готови сами да станат жертва за спасението на своя народ. Исус ни призовава: „Дайте им вие да ядат!“ Има толкова много болка около нас! Има толкова много разбити сърца и разбити семейства! Ние трябва да занесем от истинската храна - Божието Слово, и от истинското питие - Неговата драгоценна кръв, чрез която той ни умива от всичките грехове и донася изцеление за разбитите ни сърца. Благословението: „И всички ядоха и се наситиха.“ Когато донесоха петте хляба и двете риби при нозете на Исус, всички видяха чудото. Множествата бяха нахранени. Нашето поколение е отговорно за поколението, което не е познало Бог. Исус идва скоро! Нека опознаем нашия велик Бог, като прекарваме повече време в молитва с Него. Нека чувстваме нуждите на другите, както Бог ги чувства, и нека ги виждаме, както Той ги вижда. Бог иска да ни даде от Неговия огън, иска да ни даде от Неговото помазание и свидетелство. Той иска ние да се движим с вяра. „Дайте им вие да ядат!“ Множествата са гладни. Бог иска да ни употреби, за да се посрещнат техните нужди чрез нас. Бог е абсолютния авторитет. Който расте във вярата, ще бъде постоянно изпитван дали разпознава божествения авторитет. Исус изпита учениците Си: „Ако ядете от Моята плът и пиете от Моята кръв, ще имате вечен живот.“ Слушателите бяха шокирани. Невярващите си отидоха. Също и някои от учениците. Затова Исус рече на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ Бог трябва да стои на първо място. Как? Като познаем Бог, като източник за цялостно задоволяване на всички наши нужди и цялостно спасение на човека - дух, душа и тяло. Когато познаем авторитета на Исус Христос, тогава не ще се влияем от критики, изказвания или книги. Всичко, което невярващите казват, ще можем да преценяме в светлината на Божието слово. Когато растем във вярата, ще бъдем постоянно изпитвани дали разпознаваме Божия авторитет. Това ще бъде една мярка за нашето духовно развитие. Има трудни въпроси относно потопа, египтяните или ханаанците и ако поставим под въпрос Божиите решения, в действителност ние все още сме в стадия на едно духовно бебе. Бог не прави никога грешки и ако ние поставяме под въпрос Неговото слово, то ние поставяме под въпрос и Неговия авторитет. Ако избираме от Библията само това, което ни харесва, все още не сме наясно с Божия авторитет.
* * *
Малко, хубаво момиченце е на операционната маса. То е сляпо. Ножчето на очния хирург се насочват към невиждащите очи и ги докосват. Сръчната, лека ръка свлича сполучливо завесата на слепотата и детето проглежда. Постепенно очите му се пригаждат към светлината. И когато настъпва моментът да се изложат те на непосредствената слънчева светлина, детето не може да задържи възторга си от цялата красота на природата: - Колко е красив света! Но, мамо, защо не си ми казвала досега за това? Вълнение обзема майката. В очите й бликват сълзи. С трепетен глас тя отвръща на прогледналата си рожба: - Аз много пъти се мъчих да ти обясня красотата на света, детето ми, но ти не можеше да си я представиш... Същото преживява човек, на когото се отворят очите на сърцето: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ 5. БОГ ТИ ДАВА ОТКРОВЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ
Пета стъпка: Ти Си Христос, Син на живия Бог (Матей 16:16)
Исус има въпроси към нас, на които трябва да отговорим. Преди две хиляди години Той зададе въпроси и към дванадесетте Си ученика: „Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?“ Много често ние слушаме мнението на другите и съобразяваме живота си с това. Учениците имаха различни отговори: „Едни казват, че Си Йоан Кръстител, други пък – Илия, а други – Йеремия или един от пророците.“ Исус имаше конкретен въпрос към учениците: „А вие какво казвате: Кой съм Аз?“ Бог има конкретен въпрос и към нас: Какво мислиш и казваш лично ти… Учениците на Исус бяха навели глави и единствен Петър излезе напред и заяви: „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Духовната зрялост идва тогава, когато започнем да разбираме и да се покоряваме на Христос като Бог. Исус сигурно е бил развълнуван, когато е забелязал, че тези мъже най-сетне са започнали да разбират кой е Той. „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Само Святият Дух открива тази истина. Когато вярващият е сигурен кой е Христос в действителност и Му позволи като Господ да живее в него, тогава едно такова чудо променя напълно живота на човека. Петър беше благословен. Христос му даде обещание. „Ти си Петър, и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят“ (Мат.16:18). Каква невероятна сила Христос дава на Петър! Христос строи върху вярата на Петър своята църква. Истинската църква се гради върху човеци, които вярват, че Исус Христос е Божий Син. „Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ Картината с ключовете ни посочва три неща: привилегия, авторитет и отговорност и всичко това е свързано с характера ни... Привилегия Помисли, каква привилегия е да притежаваме ключа за небето. Говори с пълномощие! Говори за Исус, че е Божий Син, който променя живота ни и примирява човека с Бога! Авторитет Ние имаме и авторитет в името на Исус Христос. „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат.28:18). Тази власт и авторитет Бог я дава и на нас като Негови синове и дъщери. Бог ни е дал победа над врага. Той никога не е промислил дяволът да бъде върху нас. Има само едно място, където може да бъде дяволът и то е под нашите нозе. „Ще настъпвате змии и скорпии. В Мое име бесове ще изгонвате. На болни ще полагате ръце и те ще оздравяват.“ Отговорност Притежаването на ключа изисква и отговорност. Някои са отговорни като пастири, проповедници, дякони и учители. Святият Дух има сила за твоя живот и ти имаш правото да говориш в името и авторитета на Господ Исус Христос, но ти имаш и отговорност за това. Изграждане на характер За да познаваме по-добре Христос, трябва да изградим и характер. Той е в три посоки:
1. в отношението ни към Бога, в отношението ни към ближните и в отношението ни към самите нас.
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.” Нашата правда е Господ Исус Христос. Ако ние имаме глад и жажда за Него, ще изграждаме характер одобрен от Бог, без да има от какво да се срамуваме. Ще бъдем наситени чрез Словото, хлябът, изпратен от небето. Ние имаме крещяща нужда от праведност, затова Господ използва двете най-големи човешки потребности, глада и жаждата, за да илюстрира това. Когато сме несправедливо онеправдани, това тежи най-много. Йосиф изпита тази несправедливост на собствен гръб от братята си. Когато сме онеправдавани от най-близките си, това боли най-много. А когато сме обвинявани за нещо, което другите са направили, чашата вече прелива. Иска се истинско мъжество, за да не се подадеш на изкушението на една красива, но похотлива жена и след това търпеливо да страдаш, без да обвиняваш. Силата, Йосиф да устои, дойде от Господа, защото Господ имаше първото място в сърцето му. „Как да съгреша пред моя Господ.” Най-трудно е да бъдеш пророк в своя си дом и в своята си родина. „Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници и своя си дом” (Марк 6:4). Пред близките си не можеш да се преструваш. Те ни познават по-добре дори от самите нас. Знаем, че няма съвършени хора, но можем да живеем почтен и честен живот , без да се преструваме. Най-голямото свидетелство е нашият личен пример и живот в дома и в света. Това е възможно, когато преди всичко търсим Божията правда и гладуваме и жадуваме за нея повече от всичко друго. Най-много сме били разочаровани, когато сме издигали хора, пастори или учители в култ. В нашите усилия да работим за Господа, преди всичко се нуждаем от Неговата милост и подкрепа. Въпреки, че Йосиф беше и роб и затворник, несправедливо обвиняван, за него се казва в Битие 39:2,31: „Господ беше с Йосиф.”
2. Чрез отношението си към ближните:
„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.” Бог казва: „Милост искам, а не жертва.” Този свят се нуждае от милост и ние трябва да я показваме. Най-трудно можем да покажем милост към тези, които са ни онеправдали. Особено, ако те са в по-ниска позиция от нас. Колко често в себе си имаме видения как раздаваме „правда” към тези личности, ако можем да ги притиснем до стената. Когато Йосиф се справи с това в сърцето си и прости за несправедливостите, чак тогава Господ го издигна на най-високото място. Когато сме издигнати в позиция на власт, тогава можем да открием какво точно се крие в сърцето ни и дали сме готови да простим и на враговете си. Най-големи врагове на Йосиф бяха станали братята му, които искаха да го унищожат. При глада, който идваше, Йосиф разбра, че е много вероятно семейството му да потърси помощ в Египет. Как ще ги посрещне? Ще се върне ли старата болка и гняв от спомените, които имаше? Как ще реагира при срещата с тях? Ще успее ли да им прости и да ги обича отново? Всеки човек се нуждае от милост, дори и най-големия престъпник (Яков 2:13). Много светски филми лансират идеята за силния човек, който си отмъщава. Но ние знаем, че сърцето на човека е зло и няма праведен нито един. По-лесно е да търсиш начин да си отмъстиш. Иска се истинска сила и мъжество да победиш себе си. Най-трудното нещо е да превъзмогнеш омразата и болката от нараняването и да ги превърнеш в милост и любов. Доста години бяха необходими, за да може Йосиф да превъзмогне всички тези негативи в живота си и когато Господ го издигна, да може да управлява мъдро и справедливо, без да търси начин да отмъщава на Петефрий или братята си. Разбирането, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, му даде силата да живее над обстоятелствата. Бог е Този, Който допуска изпитите и трудностите в живота ни, за да може да израснем като истински Божии синове. Често пъти страданието, през което преминаваме, е найдобрия учител за нашето обучение. Исус на кръста ни даде пример, като прости на целия свят за болката, която Му бе причинена. Стефан беше първият последовател, който научи тайната на едностранната прошка, като се молеше за враговете си, които го убиваха. Това отвори врата за един от най-големите гонители на първите християни, Савел, за да го превърне Бог в най-великия служител през първия век.
3. Чрез отношението към себе си
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Ние трябва да пазим сърцето си чисто, а това включва чисти мисли, мотиви и живот. При новорождението, ние придобиваме съвсем ново естество. Когато бяхме в света, с нас ставаше това, което Библията казва, как окъпаната свиня се върна в тинята. Когато се новородихме, естеството ни се промени и сме както агнето, което се пази от локвите. Вече внимаваме, за да няма разлика между дела и думи, защото делата са тези, които най-вече говорят за промяната, настъпила в нас. Ако прозорците на сърцето ни са замърсени, не може да прониква слънцето на правдата. Затова е нужно покаяние и ежедневно почистване на сърцето ни, защото чистите по сърце ще видят Бога. Когато се вглеждаме в недостатъците на другите и коментираме делата на дявола в живота им, оказва се, че всъщност нашето сърце е замърсено. Когато сърцето ни е чисто, всъщност виждаме какво върши Бог в нас и чрез нас. Йосиф показа милост към братята си, но те не разбраха доброто, защото сърцата им бяха гузни, поради вината си към него. Дори, те си мислеха, че Бог ги наказва за злото, което са извършили. Ние трябва да изграждаме характер в отношението си към самите себе си, като пазим сърцето и съвестта си чисти пред Бога. Когато Господ е с нас, ще може ясно да виждаме голямата картина и Божия план за нас. Йосиф каза: „Не ме изпратихте вие тук, а Бог.” Когато сърцата ни са нечисти, ние лесно може да се фокусираме върху дребнавите и второстепенни неща в живота ни и в живота на другите. Нека се съсредоточим върху Божията голяма картина и да помним, че Божията благодат е, която ни донася прошка и спасение. Когато успеем да построим сградата върху Канарата Христос, ние ще бъдем съвършени като синове и дъщери, както е съвършен Отец. Това е и златният стих на Проповедта на планината: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Мат.5:48).
(Следва продължение) http://monbon245.blog.bg/drugi/2017/10/ ... ra.1573955
Трета стъпка: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата (Матей 14:28).
Третата стъпка е послушание на вярата в Словото Божие. Послушанието е практикуваща вяра. Ако искаме и ние да растем във вярата, трябва да се научим на това. Всред бурята и свирепите вълни Петър се осмели да слезе от клатушкащата се лодка и да тръгне по водата. Исус изговори само една дума: „Ела!“ Петър поиска и Христос му даде специално слово - рема. Можеш да слушаш и изучаваш Божието слово - логос, но само когато Святият Дух дойде, оживи и запали това слово, то става рема. „Господи, избави ме!“ Кой изрече тази молитва, къде и защо? Петър беше на едно необикновено място всред морето и потъваше. В живота ни са възможни грешки, съмнения, маловерие и означава ли това да бъдем пасивни и да останем цял живот бебета, без да практикуваме своята вяра? Бог иска да действаме и да бъдем смели в Неговото слово. Стъпките във вярата имат огромно въздействие върху живота ни. Хората много лесно се адаптират към негативните мисли и думи. Такива живеят в постоянна духовна бедност. Петър си каза: „Аз мога да ходя по водата чрез Бога.“ Йонги Чо ни насърчава да мислим така: „Аз съм още млад и способен. Мога да работя като младите независимо от възрастта си.“ Нервната и другите системи на такъв човек са здрави, бодри и той получава много свежест и сили от главния център. Преди да бъдеш променен напълно, необходимо е първо да промениш езика си и начина на мислене. Ако това не можеш да сториш, не се надявай на друга промяна. Овладей езика на Библията и говори думи на вяра: творчески, прогресивни, продуктивни и победоносни слова. Тогава ще бъдеш победител, ще ходиш по водата, ще срещаш средата и обстоятелствата с оптимизъм.
* * *
При едно внезапно затопляне на една река ледът се разчупил. Един човек се намирал на едно от парчетата и с ужас разбрал, че се отдалечава от брега. Той коленичил и започнал да се моли. От брега го забелязали. „Върви напред, викали му те, и когато доближиш до голямата ледена площ, скачай, преди да е станало късно.“ Бог укори Мойсей: „Защо викаш към Мен, върви напред.“ Има време за молитва, има време и за стъпки във вярата.
ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА
Учениците се качиха в една лодка и се отправиха към Капернаум. Те проявиха инициатива (Йоан 6:16-21) и това изглежда похвално. Всички си спомняме как през първите години на прехода посещавахме затвори, организирахме вероучение в училищата, посещавахме старчески домове, участвахме в интервюта по радиото и ТВ, провеждахме евангелизации, изнасяхме концерти... Но пропускахме най-важното, Христос да бъде не само сред нас, но и да има първото място в живота ни. Исус не беше при тях Божието слово констатира, че Исус не беше при тях. Бог може би имаше съвсем друг план за тях, но те не осъзнаха това. Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. „А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен” (Матей 14:24). Бяха изминали 30 стадии или около 5,5 км. Езерото е с размери 30 на 8 км. Би трябвало за 1-2 часа да преминат на отсрещната страна и да потърсят место за преспиване. Учениците гребяха повече от 8-10 часа без резултат и се намираха все още в средата на езерото. Когато Исус липсва, трудът ни може да бъде напразно. „И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине” (Марк 6:48). Исус ходи по езерото Интересното е, че учениците не можаха да Го разпознаят и бяха уплашени. Когато Христос липсва, може да полагаме неимоверни усилия за достигане на недостигнатите и резултатът да бъде малък. Аз съм; не се бойте! Божието име е: Йехова - Аз Съм. Създателят на Генисаретското езеро и Вселената казва: Не бойте се! Той управлява и природните закони. Бяха готови да Го вземат в лодката Колко е добре, Исус да бъде винаги с нас. Вятърът спира, вълните утихват, морето се успокоява. Той може да успокои и житейските бури, вълни и изпитания. И веднага лодката се оказа при сушата, към която отиваха Това е още едно чудо. Учениците не трябва повече да гребат. Изведнъж лодката се оказва на брега, към който отиваха. Докато учениците се бореха с вълните, Исус е сам на молитва. Това е една съвременна картина: Исус е отдясно на Отца и ходатайства за нас, докато ние се борим в житейското море, тласкани от вълните всред тъмнина. Но Исус ни вижда и скоро ще дойде, за да ни отведе на добрия пристан.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МАРИЯ
На едно от богослуженията ни в неделя, дойде от болницата непозната жена по зелен халат и чехли. Обясни ни, че я подготвят за операция на миома, но поради високата захар не могат да я оперират. Тя беше от мюсюлманско село близо до Доспат и някой й беше казал, че правим молитви за изцеление. Помоли ни да се молим за нея, но аз исках тя първо да чуе словото и тогава да пристъпим към молитва. В края на богослужението се помолихме Бог да нормализира захарта й, за да могат да й направят операция. Всички бяха си тръгнали, когато аз ги върнах обратно в салона. Казах си: „Ако Бог може да нормализира захарта, Той може и да стопи тази миома…” Имахме молитва втори път, в която простичко казах: „В името на Исус Христос, заповядвам тази миома да бъде стопена.” На другия ден сестрата проверява как е захарта. „Мария, захарта ти е нормална и още днес можем да направим операцията.” Последен я гледа рентгенолога. Преглежда снимките, после поглежда към рентгена и възкликва: „Тези снимки твои ли са?” „Да, мои са. Онзи ден ги правиха.” „Но ти нямаш нищо.” Държаха Мария доста време в болницата, за да разберат къде са бъркали лекарите. Изписаха я съвсем здрава. На десетия ден дойде за контролен преглед. Извършвахме строителни работи и бях напълнил две кофи с бетон. Докато разбера, Мария грабнала едната кофа и я носи на майстора. Тичам след нея: „До вчера беше в болницата, моля те, остави я.” А тя отговори: „Не мога да се нарадвам на силите, които Господ ми дава. Преди изцелението нямах сили да вдигна хляба от масата и да го преместя.” Пожела да вземе и водно кръщение. Времето беше студено и водата в реката ледена, но тя настояваше и ние извършихме ритуала. След това ни покани в тяхното село. Беше разказала и на други за изцелението, и почнахме да се събираме в нейния дом. За кратко време започнаха да идват повече от двадесет души. За да мога да общувам с местните хора, отивах 1-2 часа по-рано. Сядах при тях на пейките, докато те изчакваха добитъка да се върне от паша. Говорихме за политика, за трудните времена, после за Корана и Библията. Един от тях, на име Ислям, каза, че търси Библията. Ходел на джамия по пет пъти на ден. Казах му, че ще потърся Библия и когато един ден я донесох, той много се зарадва. Поканих го да дойде на богослужение. „При вас, както и при нас няма икони в Молитвения дом. Ако дойдеш, ще може да ми кажеш има ли разлика между служението в джамията и служението при нас.” Ислям отказа: „Трябва да изчакам козите и кравата.” Но после реши: „Ще дойда. Добитъкът може да изчака.” Нея вечер проповядвах само на Ислям, макар че имаше към 25 души. Когато водех молитвата на покаяние и хората повтаряха на глас, забелязах, че Ислям също повтаря след мен и лицето му светна. Един младеж се доближи до мен и ме попита, зная ли кой е този човек. Отговорих: „Не!” „Това е помощник ходжата.” Нямам думи, за да обясня, колко много бях изненадан.
4. . БОГ ИМА ДУМИ НА ВЕЧЕН ЖИВОТ ЗА ТЕБ
Четвърта стъпка: Господи, Ти имаш думи на вечен живот (Йоан 6:68)
В евангелие от Йоан, 6 глава, а също и в Матей, Марк и Лука се описва чудото с петте хляба и двете риби. Основният призив е: „Дайте им вие да ядат!“ Какво включва това и защо учениците не можаха да го изпълнят? Проблемът: „Господи, разпусни народа.“ Имаше три невъзможни неща: мястото, времето и задачата. Мястото беше уединено, времето беше късно и задачата - трудна за изпълнение. Но тези неща не бяха проблема. Проблемът, често пъти, сме ние самите. Проблемът е с нашето покорство към Бог. Той иска да ни употребява. Ако ние Му се доверим, с Бог всичко е възможно. Още, проблемът е в липсата на състрадание към нуждите на другите. Ако искаме да имаме истинско състрадание, ние трябва да виждаме хората през очите на Бог. „И като видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Исус ги виждаше отрудени, обременени и разпръснати като стадо без пастир. „Господи, разпусни народа!“, за да се погрижат те сами за себе си - не е отговорът на проблемите им. Задачата: „Дайте им вие да ядат!“ Състраданието донася болка. Ти виждаш нуждите на другите, както ги вижда Бог. Ти си готов да носиш бремето им, както го носи Исус. Кое направи Данаил, Мойсей и Павел толкова велики? Може би това, че те бяха добри организатори или добри говорители? Не, не! Те имаха истинско състрадание към множествата. Бяха готови сами да станат жертва за спасението на своя народ. Исус ни призовава: „Дайте им вие да ядат!“ Има толкова много болка около нас! Има толкова много разбити сърца и разбити семейства! Ние трябва да занесем от истинската храна - Божието Слово, и от истинското питие - Неговата драгоценна кръв, чрез която той ни умива от всичките грехове и донася изцеление за разбитите ни сърца. Благословението: „И всички ядоха и се наситиха.“ Когато донесоха петте хляба и двете риби при нозете на Исус, всички видяха чудото. Множествата бяха нахранени. Нашето поколение е отговорно за поколението, което не е познало Бог. Исус идва скоро! Нека опознаем нашия велик Бог, като прекарваме повече време в молитва с Него. Нека чувстваме нуждите на другите, както Бог ги чувства, и нека ги виждаме, както Той ги вижда. Бог иска да ни даде от Неговия огън, иска да ни даде от Неговото помазание и свидетелство. Той иска ние да се движим с вяра. „Дайте им вие да ядат!“ Множествата са гладни. Бог иска да ни употреби, за да се посрещнат техните нужди чрез нас. Бог е абсолютния авторитет. Който расте във вярата, ще бъде постоянно изпитван дали разпознава божествения авторитет. Исус изпита учениците Си: „Ако ядете от Моята плът и пиете от Моята кръв, ще имате вечен живот.“ Слушателите бяха шокирани. Невярващите си отидоха. Също и някои от учениците. Затова Исус рече на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ Бог трябва да стои на първо място. Как? Като познаем Бог, като източник за цялостно задоволяване на всички наши нужди и цялостно спасение на човека - дух, душа и тяло. Когато познаем авторитета на Исус Христос, тогава не ще се влияем от критики, изказвания или книги. Всичко, което невярващите казват, ще можем да преценяме в светлината на Божието слово. Когато растем във вярата, ще бъдем постоянно изпитвани дали разпознаваме Божия авторитет. Това ще бъде една мярка за нашето духовно развитие. Има трудни въпроси относно потопа, египтяните или ханаанците и ако поставим под въпрос Божиите решения, в действителност ние все още сме в стадия на едно духовно бебе. Бог не прави никога грешки и ако ние поставяме под въпрос Неговото слово, то ние поставяме под въпрос и Неговия авторитет. Ако избираме от Библията само това, което ни харесва, все още не сме наясно с Божия авторитет.
* * *
Малко, хубаво момиченце е на операционната маса. То е сляпо. Ножчето на очния хирург се насочват към невиждащите очи и ги докосват. Сръчната, лека ръка свлича сполучливо завесата на слепотата и детето проглежда. Постепенно очите му се пригаждат към светлината. И когато настъпва моментът да се изложат те на непосредствената слънчева светлина, детето не може да задържи възторга си от цялата красота на природата: - Колко е красив света! Но, мамо, защо не си ми казвала досега за това? Вълнение обзема майката. В очите й бликват сълзи. С трепетен глас тя отвръща на прогледналата си рожба: - Аз много пъти се мъчих да ти обясня красотата на света, детето ми, но ти не можеше да си я представиш... Същото преживява човек, на когото се отворят очите на сърцето: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ 5. БОГ ТИ ДАВА ОТКРОВЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ
Пета стъпка: Ти Си Христос, Син на живия Бог (Матей 16:16)
Исус има въпроси към нас, на които трябва да отговорим. Преди две хиляди години Той зададе въпроси и към дванадесетте Си ученика: „Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?“ Много често ние слушаме мнението на другите и съобразяваме живота си с това. Учениците имаха различни отговори: „Едни казват, че Си Йоан Кръстител, други пък – Илия, а други – Йеремия или един от пророците.“ Исус имаше конкретен въпрос към учениците: „А вие какво казвате: Кой съм Аз?“ Бог има конкретен въпрос и към нас: Какво мислиш и казваш лично ти… Учениците на Исус бяха навели глави и единствен Петър излезе напред и заяви: „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Духовната зрялост идва тогава, когато започнем да разбираме и да се покоряваме на Христос като Бог. Исус сигурно е бил развълнуван, когато е забелязал, че тези мъже най-сетне са започнали да разбират кой е Той. „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Само Святият Дух открива тази истина. Когато вярващият е сигурен кой е Христос в действителност и Му позволи като Господ да живее в него, тогава едно такова чудо променя напълно живота на човека. Петър беше благословен. Христос му даде обещание. „Ти си Петър, и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят“ (Мат.16:18). Каква невероятна сила Христос дава на Петър! Христос строи върху вярата на Петър своята църква. Истинската църква се гради върху човеци, които вярват, че Исус Христос е Божий Син. „Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ Картината с ключовете ни посочва три неща: привилегия, авторитет и отговорност и всичко това е свързано с характера ни... Привилегия Помисли, каква привилегия е да притежаваме ключа за небето. Говори с пълномощие! Говори за Исус, че е Божий Син, който променя живота ни и примирява човека с Бога! Авторитет Ние имаме и авторитет в името на Исус Христос. „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат.28:18). Тази власт и авторитет Бог я дава и на нас като Негови синове и дъщери. Бог ни е дал победа над врага. Той никога не е промислил дяволът да бъде върху нас. Има само едно място, където може да бъде дяволът и то е под нашите нозе. „Ще настъпвате змии и скорпии. В Мое име бесове ще изгонвате. На болни ще полагате ръце и те ще оздравяват.“ Отговорност Притежаването на ключа изисква и отговорност. Някои са отговорни като пастири, проповедници, дякони и учители. Святият Дух има сила за твоя живот и ти имаш правото да говориш в името и авторитета на Господ Исус Христос, но ти имаш и отговорност за това. Изграждане на характер За да познаваме по-добре Христос, трябва да изградим и характер. Той е в три посоки:
1. в отношението ни към Бога, в отношението ни към ближните и в отношението ни към самите нас.
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.” Нашата правда е Господ Исус Христос. Ако ние имаме глад и жажда за Него, ще изграждаме характер одобрен от Бог, без да има от какво да се срамуваме. Ще бъдем наситени чрез Словото, хлябът, изпратен от небето. Ние имаме крещяща нужда от праведност, затова Господ използва двете най-големи човешки потребности, глада и жаждата, за да илюстрира това. Когато сме несправедливо онеправдани, това тежи най-много. Йосиф изпита тази несправедливост на собствен гръб от братята си. Когато сме онеправдавани от най-близките си, това боли най-много. А когато сме обвинявани за нещо, което другите са направили, чашата вече прелива. Иска се истинско мъжество, за да не се подадеш на изкушението на една красива, но похотлива жена и след това търпеливо да страдаш, без да обвиняваш. Силата, Йосиф да устои, дойде от Господа, защото Господ имаше първото място в сърцето му. „Как да съгреша пред моя Господ.” Най-трудно е да бъдеш пророк в своя си дом и в своята си родина. „Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници и своя си дом” (Марк 6:4). Пред близките си не можеш да се преструваш. Те ни познават по-добре дори от самите нас. Знаем, че няма съвършени хора, но можем да живеем почтен и честен живот , без да се преструваме. Най-голямото свидетелство е нашият личен пример и живот в дома и в света. Това е възможно, когато преди всичко търсим Божията правда и гладуваме и жадуваме за нея повече от всичко друго. Най-много сме били разочаровани, когато сме издигали хора, пастори или учители в култ. В нашите усилия да работим за Господа, преди всичко се нуждаем от Неговата милост и подкрепа. Въпреки, че Йосиф беше и роб и затворник, несправедливо обвиняван, за него се казва в Битие 39:2,31: „Господ беше с Йосиф.”
2. Чрез отношението си към ближните:
„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.” Бог казва: „Милост искам, а не жертва.” Този свят се нуждае от милост и ние трябва да я показваме. Най-трудно можем да покажем милост към тези, които са ни онеправдали. Особено, ако те са в по-ниска позиция от нас. Колко често в себе си имаме видения как раздаваме „правда” към тези личности, ако можем да ги притиснем до стената. Когато Йосиф се справи с това в сърцето си и прости за несправедливостите, чак тогава Господ го издигна на най-високото място. Когато сме издигнати в позиция на власт, тогава можем да открием какво точно се крие в сърцето ни и дали сме готови да простим и на враговете си. Най-големи врагове на Йосиф бяха станали братята му, които искаха да го унищожат. При глада, който идваше, Йосиф разбра, че е много вероятно семейството му да потърси помощ в Египет. Как ще ги посрещне? Ще се върне ли старата болка и гняв от спомените, които имаше? Как ще реагира при срещата с тях? Ще успее ли да им прости и да ги обича отново? Всеки човек се нуждае от милост, дори и най-големия престъпник (Яков 2:13). Много светски филми лансират идеята за силния човек, който си отмъщава. Но ние знаем, че сърцето на човека е зло и няма праведен нито един. По-лесно е да търсиш начин да си отмъстиш. Иска се истинска сила и мъжество да победиш себе си. Най-трудното нещо е да превъзмогнеш омразата и болката от нараняването и да ги превърнеш в милост и любов. Доста години бяха необходими, за да може Йосиф да превъзмогне всички тези негативи в живота си и когато Господ го издигна, да може да управлява мъдро и справедливо, без да търси начин да отмъщава на Петефрий или братята си. Разбирането, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, му даде силата да живее над обстоятелствата. Бог е Този, Който допуска изпитите и трудностите в живота ни, за да може да израснем като истински Божии синове. Често пъти страданието, през което преминаваме, е найдобрия учител за нашето обучение. Исус на кръста ни даде пример, като прости на целия свят за болката, която Му бе причинена. Стефан беше първият последовател, който научи тайната на едностранната прошка, като се молеше за враговете си, които го убиваха. Това отвори врата за един от най-големите гонители на първите християни, Савел, за да го превърне Бог в най-великия служител през първия век.
3. Чрез отношението към себе си
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Ние трябва да пазим сърцето си чисто, а това включва чисти мисли, мотиви и живот. При новорождението, ние придобиваме съвсем ново естество. Когато бяхме в света, с нас ставаше това, което Библията казва, как окъпаната свиня се върна в тинята. Когато се новородихме, естеството ни се промени и сме както агнето, което се пази от локвите. Вече внимаваме, за да няма разлика между дела и думи, защото делата са тези, които най-вече говорят за промяната, настъпила в нас. Ако прозорците на сърцето ни са замърсени, не може да прониква слънцето на правдата. Затова е нужно покаяние и ежедневно почистване на сърцето ни, защото чистите по сърце ще видят Бога. Когато се вглеждаме в недостатъците на другите и коментираме делата на дявола в живота им, оказва се, че всъщност нашето сърце е замърсено. Когато сърцето ни е чисто, всъщност виждаме какво върши Бог в нас и чрез нас. Йосиф показа милост към братята си, но те не разбраха доброто, защото сърцата им бяха гузни, поради вината си към него. Дори, те си мислеха, че Бог ги наказва за злото, което са извършили. Ние трябва да изграждаме характер в отношението си към самите себе си, като пазим сърцето и съвестта си чисти пред Бога. Когато Господ е с нас, ще може ясно да виждаме голямата картина и Божия план за нас. Йосиф каза: „Не ме изпратихте вие тук, а Бог.” Когато сърцата ни са нечисти, ние лесно може да се фокусираме върху дребнавите и второстепенни неща в живота ни и в живота на другите. Нека се съсредоточим върху Божията голяма картина и да помним, че Божията благодат е, която ни донася прошка и спасение. Когато успеем да построим сградата върху Канарата Христос, ние ще бъдем съвършени като синове и дъщери, както е съвършен Отец. Това е и златният стих на Проповедта на планината: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Мат.5:48).
(Следва продължение) 3. БОГ ТЕ ВОДИ В ЖИВОТ НА ЧУДЕСА
Трета стъпка: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата (Матей 14:28).
Третата стъпка е послушание на вярата в Словото Божие. Послушанието е практикуваща вяра. Ако искаме и ние да растем във вярата, трябва да се научим на това. Всред бурята и свирепите вълни Петър се осмели да слезе от клатушкащата се лодка и да тръгне по водата. Исус изговори само една дума: „Ела!“ Петър поиска и Христос му даде специално слово - рема. Можеш да слушаш и изучаваш Божието слово - логос, но само когато Святият Дух дойде, оживи и запали това слово, то става рема. „Господи, избави ме!“ Кой изрече тази молитва, къде и защо? Петър беше на едно необикновено място всред морето и потъваше. В живота ни са възможни грешки, съмнения, маловерие и означава ли това да бъдем пасивни и да останем цял живот бебета, без да практикуваме своята вяра? Бог иска да действаме и да бъдем смели в Неговото слово. Стъпките във вярата имат огромно въздействие върху живота ни. Хората много лесно се адаптират към негативните мисли и думи. Такива живеят в постоянна духовна бедност. Петър си каза: „Аз мога да ходя по водата чрез Бога.“ Йонги Чо ни насърчава да мислим така: „Аз съм още млад и способен. Мога да работя като младите независимо от възрастта си.“ Нервната и другите системи на такъв човек са здрави, бодри и той получава много свежест и сили от главния център. Преди да бъдеш променен напълно, необходимо е първо да промениш езика си и начина на мислене. Ако това не можеш да сториш, не се надявай на друга промяна. Овладей езика на Библията и говори думи на вяра: творчески, прогресивни, продуктивни и победоносни слова. Тогава ще бъдеш победител, ще ходиш по водата, ще срещаш средата и обстоятелствата с оптимизъм.
* * *
При едно внезапно затопляне на една река ледът се разчупил. Един човек се намирал на едно от парчетата и с ужас разбрал, че се отдалечава от брега. Той коленичил и започнал да се моли. От брега го забелязали. „Върви напред, викали му те, и когато доближиш до голямата ледена площ, скачай, преди да е станало късно.“ Бог укори Мойсей: „Защо викаш към Мен, върви напред.“ Има време за молитва, има време и за стъпки във вярата.
ИСУС ХОДИ ПО ВОДАТА
Учениците се качиха в една лодка и се отправиха към Капернаум. Те проявиха инициатива (Йоан 6:16-21) и това изглежда похвално. Всички си спомняме как през първите години на прехода посещавахме затвори, организирахме вероучение в училищата, посещавахме старчески домове, участвахме в интервюта по радиото и ТВ, провеждахме евангелизации, изнасяхме концерти... Но пропускахме най-важното, Христос да бъде не само сред нас, но и да има първото място в живота ни. Исус не беше при тях Божието слово констатира, че Исус не беше при тях. Бог може би имаше съвсем друг план за тях, но те не осъзнаха това. Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. „А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен” (Матей 14:24). Бяха изминали 30 стадии или около 5,5 км. Езерото е с размери 30 на 8 км. Би трябвало за 1-2 часа да преминат на отсрещната страна и да потърсят место за преспиване. Учениците гребяха повече от 8-10 часа без резултат и се намираха все още в средата на езерото. Когато Исус липсва, трудът ни може да бъде напразно. „И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине” (Марк 6:48). Исус ходи по езерото Интересното е, че учениците не можаха да Го разпознаят и бяха уплашени. Когато Христос липсва, може да полагаме неимоверни усилия за достигане на недостигнатите и резултатът да бъде малък. Аз съм; не се бойте! Божието име е: Йехова - Аз Съм. Създателят на Генисаретското езеро и Вселената казва: Не бойте се! Той управлява и природните закони. Бяха готови да Го вземат в лодката Колко е добре, Исус да бъде винаги с нас. Вятърът спира, вълните утихват, морето се успокоява. Той може да успокои и житейските бури, вълни и изпитания. И веднага лодката се оказа при сушата, към която отиваха Това е още едно чудо. Учениците не трябва повече да гребат. Изведнъж лодката се оказва на брега, към който отиваха. Докато учениците се бореха с вълните, Исус е сам на молитва. Това е една съвременна картина: Исус е отдясно на Отца и ходатайства за нас, докато ние се борим в житейското море, тласкани от вълните всред тъмнина. Но Исус ни вижда и скоро ще дойде, за да ни отведе на добрия пристан.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МАРИЯ
На едно от богослуженията ни в неделя, дойде от болницата непозната жена по зелен халат и чехли. Обясни ни, че я подготвят за операция на миома, но поради високата захар не могат да я оперират. Тя беше от мюсюлманско село близо до Доспат и някой й беше казал, че правим молитви за изцеление. Помоли ни да се молим за нея, но аз исках тя първо да чуе словото и тогава да пристъпим към молитва. В края на богослужението се помолихме Бог да нормализира захарта й, за да могат да й направят операция. Всички бяха си тръгнали, когато аз ги върнах обратно в салона. Казах си: „Ако Бог може да нормализира захарта, Той може и да стопи тази миома…” Имахме молитва втори път, в която простичко казах: „В името на Исус Христос, заповядвам тази миома да бъде стопена.” На другия ден сестрата проверява как е захарта. „Мария, захарта ти е нормална и още днес можем да направим операцията.” Последен я гледа рентгенолога. Преглежда снимките, после поглежда към рентгена и възкликва: „Тези снимки твои ли са?” „Да, мои са. Онзи ден ги правиха.” „Но ти нямаш нищо.” Държаха Мария доста време в болницата, за да разберат къде са бъркали лекарите. Изписаха я съвсем здрава. На десетия ден дойде за контролен преглед. Извършвахме строителни работи и бях напълнил две кофи с бетон. Докато разбера, Мария грабнала едната кофа и я носи на майстора. Тичам след нея: „До вчера беше в болницата, моля те, остави я.” А тя отговори: „Не мога да се нарадвам на силите, които Господ ми дава. Преди изцелението нямах сили да вдигна хляба от масата и да го преместя.” Пожела да вземе и водно кръщение. Времето беше студено и водата в реката ледена, но тя настояваше и ние извършихме ритуала. След това ни покани в тяхното село. Беше разказала и на други за изцелението, и почнахме да се събираме в нейния дом. За кратко време започнаха да идват повече от двадесет души. За да мога да общувам с местните хора, отивах 1-2 часа по-рано. Сядах при тях на пейките, докато те изчакваха добитъка да се върне от паша. Говорихме за политика, за трудните времена, после за Корана и Библията. Един от тях, на име Ислям, каза, че търси Библията. Ходел на джамия по пет пъти на ден. Казах му, че ще потърся Библия и когато един ден я донесох, той много се зарадва. Поканих го да дойде на богослужение. „При вас, както и при нас няма икони в Молитвения дом. Ако дойдеш, ще може да ми кажеш има ли разлика между служението в джамията и служението при нас.” Ислям отказа: „Трябва да изчакам козите и кравата.” Но после реши: „Ще дойда. Добитъкът може да изчака.” Нея вечер проповядвах само на Ислям, макар че имаше към 25 души. Когато водех молитвата на покаяние и хората повтаряха на глас, забелязах, че Ислям също повтаря след мен и лицето му светна. Един младеж се доближи до мен и ме попита, зная ли кой е този човек. Отговорих: „Не!” „Това е помощник ходжата.” Нямам думи, за да обясня, колко много бях изненадан.
4. . БОГ ИМА ДУМИ НА ВЕЧЕН ЖИВОТ ЗА ТЕБ
Четвърта стъпка: Господи, Ти имаш думи на вечен живот (Йоан 6:68)
В евангелие от Йоан, 6 глава, а също и в Матей, Марк и Лука се описва чудото с петте хляба и двете риби. Основният призив е: „Дайте им вие да ядат!“ Какво включва това и защо учениците не можаха да го изпълнят? Проблемът: „Господи, разпусни народа.“ Имаше три невъзможни неща: мястото, времето и задачата. Мястото беше уединено, времето беше късно и задачата - трудна за изпълнение. Но тези неща не бяха проблема. Проблемът, често пъти, сме ние самите. Проблемът е с нашето покорство към Бог. Той иска да ни употребява. Ако ние Му се доверим, с Бог всичко е възможно. Още, проблемът е в липсата на състрадание към нуждите на другите. Ако искаме да имаме истинско състрадание, ние трябва да виждаме хората през очите на Бог. „И като видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Исус ги виждаше отрудени, обременени и разпръснати като стадо без пастир. „Господи, разпусни народа!“, за да се погрижат те сами за себе си - не е отговорът на проблемите им. Задачата: „Дайте им вие да ядат!“ Състраданието донася болка. Ти виждаш нуждите на другите, както ги вижда Бог. Ти си готов да носиш бремето им, както го носи Исус. Кое направи Данаил, Мойсей и Павел толкова велики? Може би това, че те бяха добри организатори или добри говорители? Не, не! Те имаха истинско състрадание към множествата. Бяха готови сами да станат жертва за спасението на своя народ. Исус ни призовава: „Дайте им вие да ядат!“ Има толкова много болка около нас! Има толкова много разбити сърца и разбити семейства! Ние трябва да занесем от истинската храна - Божието Слово, и от истинското питие - Неговата драгоценна кръв, чрез която той ни умива от всичките грехове и донася изцеление за разбитите ни сърца. Благословението: „И всички ядоха и се наситиха.“ Когато донесоха петте хляба и двете риби при нозете на Исус, всички видяха чудото. Множествата бяха нахранени. Нашето поколение е отговорно за поколението, което не е познало Бог. Исус идва скоро! Нека опознаем нашия велик Бог, като прекарваме повече време в молитва с Него. Нека чувстваме нуждите на другите, както Бог ги чувства, и нека ги виждаме, както Той ги вижда. Бог иска да ни даде от Неговия огън, иска да ни даде от Неговото помазание и свидетелство. Той иска ние да се движим с вяра. „Дайте им вие да ядат!“ Множествата са гладни. Бог иска да ни употреби, за да се посрещнат техните нужди чрез нас. Бог е абсолютния авторитет. Който расте във вярата, ще бъде постоянно изпитван дали разпознава божествения авторитет. Исус изпита учениците Си: „Ако ядете от Моята плът и пиете от Моята кръв, ще имате вечен живот.“ Слушателите бяха шокирани. Невярващите си отидоха. Също и някои от учениците. Затова Исус рече на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ Бог трябва да стои на първо място. Как? Като познаем Бог, като източник за цялостно задоволяване на всички наши нужди и цялостно спасение на човека - дух, душа и тяло. Когато познаем авторитета на Исус Христос, тогава не ще се влияем от критики, изказвания или книги. Всичко, което невярващите казват, ще можем да преценяме в светлината на Божието слово. Когато растем във вярата, ще бъдем постоянно изпитвани дали разпознаваме Божия авторитет. Това ще бъде една мярка за нашето духовно развитие. Има трудни въпроси относно потопа, египтяните или ханаанците и ако поставим под въпрос Божиите решения, в действителност ние все още сме в стадия на едно духовно бебе. Бог не прави никога грешки и ако ние поставяме под въпрос Неговото слово, то ние поставяме под въпрос и Неговия авторитет. Ако избираме от Библията само това, което ни харесва, все още не сме наясно с Божия авторитет.
* * *
Малко, хубаво момиченце е на операционната маса. То е сляпо. Ножчето на очния хирург се насочват към невиждащите очи и ги докосват. Сръчната, лека ръка свлича сполучливо завесата на слепотата и детето проглежда. Постепенно очите му се пригаждат към светлината. И когато настъпва моментът да се изложат те на непосредствената слънчева светлина, детето не може да задържи възторга си от цялата красота на природата: - Колко е красив света! Но, мамо, защо не си ми казвала досега за това? Вълнение обзема майката. В очите й бликват сълзи. С трепетен глас тя отвръща на прогледналата си рожба: - Аз много пъти се мъчих да ти обясня красотата на света, детето ми, но ти не можеше да си я представиш... Същото преживява човек, на когото се отворят очите на сърцето: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ 5. БОГ ТИ ДАВА ОТКРОВЕНИЕ ЗА СЕБЕ СИ
Пета стъпка: Ти Си Христос, Син на живия Бог (Матей 16:16)
Исус има въпроси към нас, на които трябва да отговорим. Преди две хиляди години Той зададе въпроси и към дванадесетте Си ученика: „Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?“ Много често ние слушаме мнението на другите и съобразяваме живота си с това. Учениците имаха различни отговори: „Едни казват, че Си Йоан Кръстител, други пък – Илия, а други – Йеремия или един от пророците.“ Исус имаше конкретен въпрос към учениците: „А вие какво казвате: Кой съм Аз?“ Бог има конкретен въпрос и към нас: Какво мислиш и казваш лично ти… Учениците на Исус бяха навели глави и единствен Петър излезе напред и заяви: „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Духовната зрялост идва тогава, когато започнем да разбираме и да се покоряваме на Христос като Бог. Исус сигурно е бил развълнуван, когато е забелязал, че тези мъже най-сетне са започнали да разбират кой е Той. „Ти Си Христос, Син на живия Бог.“ Само Святият Дух открива тази истина. Когато вярващият е сигурен кой е Христос в действителност и Му позволи като Господ да живее в него, тогава едно такова чудо променя напълно живота на човека. Петър беше благословен. Христос му даде обещание. „Ти си Петър, и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят“ (Мат.16:18). Каква невероятна сила Христос дава на Петър! Христос строи върху вярата на Петър своята църква. Истинската църква се гради върху човеци, които вярват, че Исус Христос е Божий Син. „Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ Картината с ключовете ни посочва три неща: привилегия, авторитет и отговорност и всичко това е свързано с характера ни... Привилегия Помисли, каква привилегия е да притежаваме ключа за небето. Говори с пълномощие! Говори за Исус, че е Божий Син, който променя живота ни и примирява човека с Бога! Авторитет Ние имаме и авторитет в името на Исус Христос. „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат.28:18). Тази власт и авторитет Бог я дава и на нас като Негови синове и дъщери. Бог ни е дал победа над врага. Той никога не е промислил дяволът да бъде върху нас. Има само едно място, където може да бъде дяволът и то е под нашите нозе. „Ще настъпвате змии и скорпии. В Мое име бесове ще изгонвате. На болни ще полагате ръце и те ще оздравяват.“ Отговорност Притежаването на ключа изисква и отговорност. Някои са отговорни като пастири, проповедници, дякони и учители. Святият Дух има сила за твоя живот и ти имаш правото да говориш в името и авторитета на Господ Исус Христос, но ти имаш и отговорност за това. Изграждане на характер За да познаваме по-добре Христос, трябва да изградим и характер. Той е в три посоки:
1. в отношението ни към Бога, в отношението ни към ближните и в отношението ни към самите нас.
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.” Нашата правда е Господ Исус Христос. Ако ние имаме глад и жажда за Него, ще изграждаме характер одобрен от Бог, без да има от какво да се срамуваме. Ще бъдем наситени чрез Словото, хлябът, изпратен от небето. Ние имаме крещяща нужда от праведност, затова Господ използва двете най-големи човешки потребности, глада и жаждата, за да илюстрира това. Когато сме несправедливо онеправдани, това тежи най-много. Йосиф изпита тази несправедливост на собствен гръб от братята си. Когато сме онеправдавани от най-близките си, това боли най-много. А когато сме обвинявани за нещо, което другите са направили, чашата вече прелива. Иска се истинско мъжество, за да не се подадеш на изкушението на една красива, но похотлива жена и след това търпеливо да страдаш, без да обвиняваш. Силата, Йосиф да устои, дойде от Господа, защото Господ имаше първото място в сърцето му. „Как да съгреша пред моя Господ.” Най-трудно е да бъдеш пророк в своя си дом и в своята си родина. „Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници и своя си дом” (Марк 6:4). Пред близките си не можеш да се преструваш. Те ни познават по-добре дори от самите нас. Знаем, че няма съвършени хора, но можем да живеем почтен и честен живот , без да се преструваме. Най-голямото свидетелство е нашият личен пример и живот в дома и в света. Това е възможно, когато преди всичко търсим Божията правда и гладуваме и жадуваме за нея повече от всичко друго. Най-много сме били разочаровани, когато сме издигали хора, пастори или учители в култ. В нашите усилия да работим за Господа, преди всичко се нуждаем от Неговата милост и подкрепа. Въпреки, че Йосиф беше и роб и затворник, несправедливо обвиняван, за него се казва в Битие 39:2,31: „Господ беше с Йосиф.”
2. Чрез отношението си към ближните:
„Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.” Бог казва: „Милост искам, а не жертва.” Този свят се нуждае от милост и ние трябва да я показваме. Най-трудно можем да покажем милост към тези, които са ни онеправдали. Особено, ако те са в по-ниска позиция от нас. Колко често в себе си имаме видения как раздаваме „правда” към тези личности, ако можем да ги притиснем до стената. Когато Йосиф се справи с това в сърцето си и прости за несправедливостите, чак тогава Господ го издигна на най-високото място. Когато сме издигнати в позиция на власт, тогава можем да открием какво точно се крие в сърцето ни и дали сме готови да простим и на враговете си. Най-големи врагове на Йосиф бяха станали братята му, които искаха да го унищожат. При глада, който идваше, Йосиф разбра, че е много вероятно семейството му да потърси помощ в Египет. Как ще ги посрещне? Ще се върне ли старата болка и гняв от спомените, които имаше? Как ще реагира при срещата с тях? Ще успее ли да им прости и да ги обича отново? Всеки човек се нуждае от милост, дори и най-големия престъпник (Яков 2:13). Много светски филми лансират идеята за силния човек, който си отмъщава. Но ние знаем, че сърцето на човека е зло и няма праведен нито един. По-лесно е да търсиш начин да си отмъстиш. Иска се истинска сила и мъжество да победиш себе си. Най-трудното нещо е да превъзмогнеш омразата и болката от нараняването и да ги превърнеш в милост и любов. Доста години бяха необходими, за да може Йосиф да превъзмогне всички тези негативи в живота си и когато Господ го издигна, да може да управлява мъдро и справедливо, без да търси начин да отмъщава на Петефрий или братята си. Разбирането, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, му даде силата да живее над обстоятелствата. Бог е Този, Който допуска изпитите и трудностите в живота ни, за да може да израснем като истински Божии синове. Често пъти страданието, през което преминаваме, е найдобрия учител за нашето обучение. Исус на кръста ни даде пример, като прости на целия свят за болката, която Му бе причинена. Стефан беше първият последовател, който научи тайната на едностранната прошка, като се молеше за враговете си, които го убиваха. Това отвори врата за един от най-големите гонители на първите християни, Савел, за да го превърне Бог в най-великия служител през първия век.
3. Чрез отношението към себе си
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Ние трябва да пазим сърцето си чисто, а това включва чисти мисли, мотиви и живот. При новорождението, ние придобиваме съвсем ново естество. Когато бяхме в света, с нас ставаше това, което Библията казва, как окъпаната свиня се върна в тинята. Когато се новородихме, естеството ни се промени и сме както агнето, което се пази от локвите. Вече внимаваме, за да няма разлика между дела и думи, защото делата са тези, които най-вече говорят за промяната, настъпила в нас. Ако прозорците на сърцето ни са замърсени, не може да прониква слънцето на правдата. Затова е нужно покаяние и ежедневно почистване на сърцето ни, защото чистите по сърце ще видят Бога. Когато се вглеждаме в недостатъците на другите и коментираме делата на дявола в живота им, оказва се, че всъщност нашето сърце е замърсено. Когато сърцето ни е чисто, всъщност виждаме какво върши Бог в нас и чрез нас. Йосиф показа милост към братята си, но те не разбраха доброто, защото сърцата им бяха гузни, поради вината си към него. Дори, те си мислеха, че Бог ги наказва за злото, което са извършили. Ние трябва да изграждаме характер в отношението си към самите себе си, като пазим сърцето и съвестта си чисти пред Бога. Когато Господ е с нас, ще може ясно да виждаме голямата картина и Божия план за нас. Йосиф каза: „Не ме изпратихте вие тук, а Бог.” Когато сърцата ни са нечисти, ние лесно може да се фокусираме върху дребнавите и второстепенни неща в живота ни и в живота на другите. Нека се съсредоточим върху Божията голяма картина и да помним, че Божията благодат е, която ни донася прошка и спасение. Когато успеем да построим сградата върху Канарата Христос, ние ще бъдем съвършени като синове и дъщери, както е съвършен Отец. Това е и златният стих на Проповедта на планината: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Мат.5:48).
(Следва продължение) http://monbon245.blog.bg/drugi/2017/10/ ... ra.1573955
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
