Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2017 06:00 - Искам да стана фарисей - [Четиво за размисъл]
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
0



 image     Автор: свещ. Димитрий Фетисов

Източник: http://www.pravmir.ru

Превод: Татяна Филева

Неотдавна картината на света, която субективно се виждаше от моята „камбанария”, претърпя сериозни корекции. Сега се отнасям с много по-голямо уважение към много от нашите околоцърковни традиции, изразяващи народното благочестие, които преди предизвикваха у мен чувство за известно пренебрежение, а понякога и пристъпи на горделив интелектуализъм. Въпреки че аз, честно казано, никога не съм бил интелектуалец.

За да разберете какво имам пред вид, погледайте което и да било телевизионно предаване, в което свещеникът отговаря на въпроси на зрители. За какво основно питат те?

Значителна част от скъпоструващото ефирно време задължително е заета от въпроси за това голям грях ли е да се изхвърлят на боклука люспите от пасхалните яйца, можем ли да се къпем три дни след маслосвет и какво да правим с плесенясалите просфори. Отделна категория от теми непременно е посветена на проблемите на носенето на забрадки, на това допустимо ли е присъствието на „жени с панталон” и „мъже по къс панталон” в храма и яденето на майонеза през Петровия пост.

„Нима няма по-сериозни въпроси” – срамежливо си мислех при изслушването на поредния търпелив и шаблонен отговор на мисионера, изказващ се по телевизията и говорещ за това, че не е грях да се изхвърлят люспите от осветените яйца, че можем да се къпем и веднага след участието в тайнството маслосвет, тъй като Божията благодат не се отмива с водата, а влизането в храма в по-свободно облекло не е толкова страшно, нали главното е все пак да ходим на църква, а въпросът за външния вид е второстепенен. „И изобщо – завършваше, като правило, опитният батюшка-мисионер, и несъмнено беше прав – пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Мат. 16:6).

Разбира се, не можем да не се съгласим с това. Фарисеите са поставили като глава на ъгъла формата, забравяйки за съдържанието. Заменили са духа на Закона с неговата буква. Прецеждайки комара и изпълнявайки с аптекарска точност предписанията на Моисеевия Закон (дори до даването на десятък от отгледаните в градината им подправки), те „изпояждали домовете на сираците и вдовиците” (Мат. 23:14). И разбира се, главната им отличителна черта било тщеславието, поради което те „увеличавали полите на дрехите си” (Мат. 23:5) и правели лицата си мрачни, „за да се покажат пред човеците, че постят” (Мат. 6:16).

Горко на този, който заравя люспите от осветените яйца в земята, а в същото време злослови и осъжда ближния


Затова горко на онзи, който превръща Православието изцяло във фолклор, състоящ се от множество малки и големи предписания, второстепенни по отношение на главното. Горно на онзи, който старателно заравя люспите от осветените яйца в земята на чисто място, или ги изхвърля заедно в реката с развалените просфори, привързвайки тежест, за да могат светините благочестиво да потънат, а при това злослови и осъжда ближния.

Сега в православните среди не са рядкост отчасти справедливите размисли на глас за лицемерието и тщеславното носене на дълги до петите поли в света и на кърпи, вързани като при старообрядците, при което целта е на всяка цена да се откроиш, горделиво да се самоутрвърдиш и с това да покажеш на околните „нищожества”, недорасли до такава духовна „висота”, колко са нищожни.

Тук има много верни неща. Но на мен отскоро ми се случва постоянно да наблюдавам съвсем друг проблем, който бих нарекъл „обърнато фарисейство”. Същността на това явление е в това, че се отрича всяка форма изобщо, а следването на всякакви благочестиви традиции веднага се разглежда като пленяване от страстта на тщеславието, гордостта и прелъстителното (от думата прелест, която на езика на православната аскетика означава състояние на духовна самоизмама) самоутвърждаване.

Отдалечаването от формата е предизвикано не от изкореняването на фарисейството в себе си, а от желанието за следване на своите страсти


И тук нерядко забелязвам някакво лукавство. Нали много често отдалечаването от формата съвсем не е предизвикано от изкореняването на фарисейството в себе си, а от най-обикновено желание да следваме своите страсти и да съответстваме на сегашната светска мода.

Сега често ми се случва да видя как, най-общо казано, обикновени хора – не академици – красноречиво жонглирайки с понятията, привеждайки горепосочените цитати и изисквайки следване на духа, а не на буквата на Закона, изцяло унищожават и буквата, и самия дух, превръщайки християнството в нещо съвсем абстрактно, един вид философско учение, което, в зависимост от настроението и модата, може да се тълкува по различен начин.

Сега на моята деликатна забележка, направена в шеговита форма за това, че на една благочестива, млада студентка, завършила православна гимназия, някак си не подобава да се движи по нощница по градските улици, още повече да влиза в Божия храм в този вид – чувам острото възражение, в което, освен баналните тези за това, че „е жега” и „сега така е модерно, а аз не съм бабичка”, задължително е включено деликатното (благодаря и за това) изобличение във фарисейство.

„Обрядоверството” и „православния фолклор” днес са изместени от наистина тщеславната мода, заради която буквално „изнасят светиите”. Къде са се дянали тези изработени на ръка, белоснежни, избродирани с чудни фигури кърпи за глава, или малко смешните, но направени с любов „къдрички” от станиол, с които нашите баби са украсявали старинните хартиени икони от времето преди революцията? Няма нито кърпи, нито „воланчета”, нито баби с кърпи, а самите стари, вече „немодерни” икони действително се изнасят.

Неотдавна на стълбището се „засякох” с една съседка на родителите ми. Често срещам тази вече възрастна жена, която периодично ме моли да се помоля за мъжа й, за децата и внуците й и при това безуспешно се опитва да пъхне пари в ръката ми. Но този път молбата й беше съвсем различна: тя настойчиво ме молеше да взема нейните семейни икони – старинни, много красиви литографии в рамки под стъкло, които някога са принадлежали още на прабаба й.

Помоли ме да ги взема съвсем не защото беше пожелала да дари на храма най-ценното, което има, а защото „направихме ремонт в жилището, и сега те някак си не подхождат… По-добре след време да купим нови”. Уговорките „да не изнася светиите от къщата” бяха безуспешни и завършиха с това, че тази дама, пространно богословствайки за това, че няма никаква разлика дали ще висят старите икони, или новите, най-подходящи за зеленикавите тапети, ме заплаши, че ако не взема иконите, все едно ще й се наложи „да ги дене някъде”. Това се казва фолклор!

За носенето на забрадки, заповядано от апостол Павел, и останалите „условности” от типа на точно спазване на постите, изразено, например, в неядене на ябълки до Преображение и мед до празника Изнасяне на Честното Дърво на Животворящия Кръст Господен (1 август), изобщо не си струва да говорим.

А как посрещат сега свещеника в домовете си някои благочестиви миряни?

Помня, че когато още като момче учех в православната гимназия, ми се случи да посетя умираща от тежка болест и прикована на легло възрастна роднина, която живееше на село. На моята настойчива молба да повикам свещеник тя с благоговеен ужас отговори, превъзмогвайки болката, че сега това е невъзможно, тъй като самата тя не става от леглото, а дядото не може да почисти и подреди така добре, както подобава да се направи за посрещането на свещеника със Светите Дарове. „Какъв формализъм” – помислих си тогава.

Какъв смисъл има да сложите забрадка, когато сте облечени като за плаж?

А сега почти всеки път се смущавам, когато ходя в някой дом, например, за да причастя болен, и виждам, че там изобщо не е почистено и подредено, а членовете на почтеното семейство, в което е поканен свещеникът със Светите Дарове, са облечени по домашному: по пижама или по тениска с къс панталон. „А забрадка да сложа ли?” – загрижено ме пита домакинята, и аз не зная какво да отговоря, защото какъв смисъл има да сложите забрадка, когато сте облечени като за плаж, или като че „току-що сте станали от сън”?

Влизам в стаята при болната, която трябва да причастя, и се оглеждам наоколо. И когато питам: „Има ли някаква масичка, на която мога да поставя Светите Дарове и запалената свещ?” – в отговор много често чувам предложението „да ги сложа на телевизора”…

Но най-страшното съвсем не е това, че хората не знаят как да се държат, а в това, че, с редки изключения, не е възможно да им се разкаже за това. На всеки съвет и, още повече, изобличение, направено в най-мека форма, в отговор нерядко чуваш обида и пространни разсъждения за това „колко много фарисеи са се навъдили”!

Но тях, фарисеите, почти ги няма. Дори е жалко. Нали Господ казва: „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 5:20). А нашата праведност не само не е надминала мярата на фарисеите, но не е и достигнала до нея.

Нали ако внимателно се зачетем в изобличителните думи на Спасителя, отправени към фарисеите, ще видим, че Той ги укорява съвсем не за трепетното отношение към изпълнението на закона и отеческите предания, а за горделивия и тщеславен дух, от който е била мотивирана тяхната дейност, и за липсата на навик да отличават главното от второстепенното. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте” (Мат. 23:23).

Или още за послушанието към „фарисействащите” попове и йерарси: „Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите, затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат (Мат. 23:1-3).

Сега аз дори искам да стана фарисей. Ревнител за отеческите предания

Така че аз сега дори искам да стана фарисей. Наистина, без примеси на тщеславие, гордост и лицемерие. Да стана ревнител за отеческите предания. Такъв, какъвто е бил великият апостол Павел, който излязъл от тази секта и изнесъл от нея всичко най-добро, което е почерпил, намирайки се „при нозете на Гамалиил” (Деян. 22:3) – друг изтъкнат член на тази старозаветна секта.

Нали „какъвто е попът, такава и енорията”, и много от гореспоменатите трудности, ако бъдем честни, са свързани с това, че ние, свещениците, обичаме за целите на мисионерството понякога прекалено да опростяваме проблема за външното благочестие в живота на християнина, напълно игнорирайки простия принцип, според който външното в известна степен влияе и на вътрешното.

А някои уважаеми батюшки откровено се срамуват от своята духовна дреха, обличайки я само в храма, и подстригват късо косите и брадите си, стремейки се да бъдат в крак с времето и „да не плашат минувачите”.

Макар че за много минувачи да разпознаят на улицата свещеника в свещеника – това е единственият шанс да се приближат до него с въпроса, отговора на който – кой знае – някога може и да промени нечий живот.

http://www.bogonosci.bg/%D0%B8%D1%81%D0 ... %B5%D0%B9/   http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=13404



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693324
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031