Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2017 16:53 - НЕ СЕ СТРАХУВАМ ДА УМРА!
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове:
1



 Източник: http://www.precious-testimonies.com/Tes ... ulveda.htm

(Историята на Джим Сепулведа)

Разказана от: Джим Сепулведа

В свидетелството ще прочетете за един мъж, който нямал нужда от Бога, докато не му била „връчена“ ... смъртна присъда. Нека бързо се пренесем в тази разтърсваща и невероятно силна история.

„Джим, ако притежаваш нещо ценно, най-добре си напиши завещанието.“, ми каза моят доктор след жестоките болки в областта на гърдите, които бях преживял и ме изпрати в болницата. Изследванията показаха уголемено сърце, увредена главна клапа и две основни артерии блокирани от холестерол. Щях да имам нужда от двоен байпас и смяна на сърдечната клапа. „Даваме ти 10% шанс, че ще оживееш.“, предупреди ме доктора. Ужас! Бях само на 35 - твърде млад, за да умра.

Обаче, шест седмици преди операцията Бог се намеси в живота ми. Изключително противно на моите желания, Бог така нареди нещата, че присъствах на едно изцелително събрание. Бях доста разстроен от случващото се и тъкмо щях да си тръгна по средата на службата, когато проповедника каза: „Святият Дух ми открива, че тук има човек, на който трябва да му бъде направена операция на сърцето. Ако излезете напред, аз вярвам, че Бог ще ви изцели.“ Поогледах се наоколо, докато той изчакваше. Със сигурност не е имал мен предвид. Но ... никой не излезе напред. „Бог има работа за този човек“, продължи проповедника. „Нека се молим и видим дали Святият Дух ще ми открие името му.“

БОГ МУ ОТКРИ ИМЕТО МИ

Невероятно! Бог разкри името ми и аз неохотно излязох напред. След като отговорих на неговите въпроси, ето какво се случи: Изведнъж коленете ми се подкосиха и аз паднах на амвона, сякаш обвит в едно одеало, изтъкано от любов и мир. На тавана се появи червена светлина, която слезе надолу и докосна главата ми. Една чиста сгряваща топлина премина през лявата половина на тялото ми и спря в областта на гърдите ми. После, сякаш две малки пръстчета поразбутаха нещо в сърцето ми. „Исусе, обичам Те!“ Тези думи се изплъзнаха от устата ми без изобщо да се замислям. „Знам, знам, че Ти ме изцели! Обичам Те!“ До този момент, аз не бях стъпвал на църква повече от 13 години, колкото и тъжно да звучи.

Отново отидох на преглед при моя доктор и му разказах за преживяването си. Той изобщо не беше впечатлен. „Джим, ако не се подложиш на операция, няма да живееш повече от 6 месеца.“ Дълго обсъждахме ситуацията и тогава една съвсем ясна мисъл се появи в съзнанието ми: Катетеризация. Направи я за прослава на Бога! Знаех, че това е процедура, при която докторите правят разрез в една от основните артерии, след това вкарват катетър в сърцето, за да направят снимки и да установят точното му състояние.
„Докторе, слушай! Аз не искам да се подлагам на операция. Искам да ми направиш катетеризация!“ Той започна да превежда най-различни доводи в полза на операцията, но аз успях някак си да го убедя. След няколко дена, лежах на оперционната маса. Бях буден по време на целия процес на катетеризация. Всичко изглеждаше да е наред. Но по време на последната манипулация, изведнъж почувствах сякаш нажежен до побеляване ръжен беше забит в сърцето ми. Агонизираща болка премина през раменете ми и се спусна надолу по тялото ми. Започнах да губя съзнание и чувствах как докторите заблъскаха гърдите ми. И докато тъмни сенки започнаха да ме обгръщат, аз можех да чувам далечни гласове, ечащи като в тунел: „Губим го ... губим го ...губим го!“

Отворих очи. Намирах се на едно поле, заобиколен от акри зелена трева. Всяко отделно стръкче блестеше така, сякаш беше осветено от миниатюрен прожектор. От дясната ми страна се простираше заслепяваща широта от цветя с вибриращи, живи цветове, които никога преди това не бях виждал. Отправих се към близкият хълм, но спрях, защото една светлина започна да се появява близо до мен. Ослепителното сияние беше твърде ярко, за да гледам право в него. Сведох поглед към земята и тогава чифт сандали започнаха да се проясняват от светлината.

Вдигнах полека поглед нагоре и съзрях ръба на една бяла роба. Погледнах още по-нагоре и вече можех да различа силуета на едно мъжко тяло. Около главата Му сияеше още по-ярка светлина, поради която не можех да видя ясно чертите на лицето Му. Но дори и да не можех да ги различа, поради ослепителното великолепие, аз на мига разбрах Кой беше Този Мъж. Намирах се в присъствието на Исус Христос.!

„Твоето време все още не е настъпило. Трябва да се върнеш.“


„Джим, обичам те.“ Гласът Му се разля над мен ... неописуемо нежен, благ, спокоен. „Но времето ти още не е дошло. Трябва да се върнеш, защото има да свършиш много работа за Мен.“

Ярката светлина, която Го заобикаляше се простря към мен и ме погълна, заливайки ме с любов и мир. Не зная колко време бях стоял така, сякаш съм закован за едно място, но накрая се обърнах и си тръгнах. Тогава ме обгърна една синя светлина, като мъгла, която се превърна в тъмна сянка и после всичко стана черно.
Отваряйки очи, осъзнах, че отново лежа на операционната маса, но покрит с бял чаршаф. По-късно разбрах, че сърцето ми е спряло да бие за 8 минути! Те ме бяха отписали от света на живите!

Всички бяха напуснали операционната зала, освен главният хирург и един от асистентите му. Те се намираха в другия край на залата и попълваха смъртният ми акт. Когато седнах на масата, чаршафа се плъзна в скута ми. Те се обърнаха и ме погледнаха, а лицата им бяха призрачно бели от страх. „Веднага извикай целия екип колкото се може по-бързо!“, каза главният хирург на асистента си. Лекарите ми направиха многобройни изследвания. Рано на следващата сутрин хирурга влезе в стаята ми и ми каза, че мога да си ида у дома. „Ела довечера в кабинета ми, в 20:30, за да прегледаме резултатите от новите ти изследвания.“

Същата вечер разказах на моя лекар какво бях преживял през тези 8 минути, докато съм бил в клинична смърт. „Джим“, отговори той, „нека ти покажа нещо, на което няма да повярваш.“ и посочи новите снимки на сърцето ми. Вместо да бъде уголемено, сърцето ми имаше нормален размер. Преди две от артериите бяха блокирани 85%, а сега бяха няпълно чисти. Главната клапа също функционираше нормално. Моят доктор ме погледна, а в очите му блестяха сълзи. „Джим, Този Исус за Когото ти говориш, или е заменил или е възстановил напълно сърцето ти.“

Скоро след това Бог ме призова в служение. От тогава, аз съм имал възможността да споделя свидетелството си с хиляди - както в Америка, така и в Европа. Това е тръпката на живота ми - да виждам как Бог ме използва, за да докосне толкова много животи; да видя как хората предават живота си на Исуса Христа и да видя, и положителната промяна, която настъпва след това, докато израстват в личните си взаимоотношения с Него. Преди да преживея тази опитност и шанса да умра беше доста голям, аз се страхувах ужасно много от смъртта. Сега - не изпитвам никакъв страх! Така и твоят страх може да бъде заменен с радост, знаейки, че един ден отново ще застанеш лице в лице със Спасителя Си.

МЪРТЪВ 8 МИНУТИ

Благодаря Ви, че отделихте от времето си, за да прочетете моето свидетелство. Моята молитва за вас е то да ви помогне да повярвате в Исуса Христа и да Го приемете за ваш Господ и Спасител. И ако все още се съмнявате, че Исус Христос е Единствения на Когото може да се доверите за вечно спасение ... то определено съмненията ви ще изчезнат, ако бяхте видели това, което аз видях докато бях мъртъв през тези 8 минути.

Нека никога не забравяме обещанието, което Христос даде на цялото човечество, записано в Библията, в Евангелието на Йоан 20:29. Тома беше един от учениците на Господа когато Го разпънаха на кръста. След като възкръсна от гроба, Той се яви в телесна форма и се откри на учениците Си, но не и на Тома.
Учениците, които видяха Исус, по-късно разказаха на Тома какво бяха видели и чули от Христа, но Тома беше изпълнен със съмнения, така както и ти може би си; така както и аз бях.
„А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“ (Йоан 20:25)
Осем дни по-късно, Исус се откри и на Тома. Думите, които Господ му каза, все още отекват в цялата вселена и в душата на всеки, който жадува да бъде в изправни взаимоотношения с Бога:
„Блажени ония, които, без да видят, са повярвали.“

Каква тогава е ползата, ни казва Писанието: „А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.“ (Йоан 20:31)

Има огромна разлика между обикновената религиозна дейност и ... ЖИВОТА в Исуса Христа, нали?



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1694161
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031