„Тогава очите им се отвориха и те Го познаха ...“ (Лука 24:31)

За прочит: Лука 24:13-32

Пазейки с ръка очите си от слетобедното слънце, се взирам във високата топола в нашия двор, където си беше намерила убежище една сова. Всеки ден я търся, защото ми е любопитно да видя как изглежда този нов наш „съсед“. За съжаление, не е лесно да съзреш пухкавия обитател на тополата, освен ако нямаш острия поглед на моя съпруг. Колкото повече се взирам, толкова повече се разочаровам при мисълта, че совата си е намерила друго дърво, а той ме успокоява: „Скъпа, още е тук.“ Посочва нагоре и ми я показва.
Можем да тренираме погледа си, за да вижда Бога. Когато разчитаме на Неговата вярност в живота си, ние развиваме очите на вярата, които виждат Божието присъствие независимо от обстоятелствата. А когато хората около нас са изгубили Бога от поглед, би трябвало с любов да ги успокоим: „Приятелю, Той е тук.“, и с думи на вяра да им Го посочим, за да го открият дори в трудната ситуация, в която се намират.

Молитва: Верни Боже, Ти си ни обещал никога да не ни изоставяш. Давай ни възможности да използваме очите на вярата, за да уверяваме хората около нас в Твоето постоянно присъствие в техния живот. В името на Исус, амин.

Мисъл за деня: Днес ще търся възможтости да „посочвам“ на другите Божието присъствие.

Автор: Стейси Санчес (Ню Мексико)

Да се молим за: ХОРАТА, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ОПАЗВАНЕ НА ПТИЦИ.