„Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“ (Изход 20:17)

Прочит: Изход 20:1-17

Един ден се спрях, за да нахраня няколко патици, които видях близо до водния канал, минаващ през нашия квартал. Съвсем скоро две от тях се сбиха за едно парче хляб. Едната беше заклещила другата до близкия мост и се опитваше да извади хляба от човката ѝ. Аз им хвърлих още парченца, дори се целех в тях, за да привлека вниманието им, но те бяха толкова погълнати от борбата, че изобщо не забелязаха изобилието от храна. Дори след като причината за тяхната битка вече я нямаше, те я продължиха във водата.
Спомних си за Божията заповед „Не пожелавай“ (Изход 20:17). Трудно е да не завиждаш на някой, който има прекрасна работа, хубава къща или добро семейство, но ако оставим негодуванието, че другите имат неща, които ние нямаме, да ни обвземе, ще пропуснем това, което Бог ни дава всеки ден. Исус ни научи да се молим така: „Давай ни всеки ден насъщният хляб“. Тези думи са израз на вярата и очакването, че Господ ще се погрижи за нас и ще ни осигури всичко, от което се нуждаем. Вместо да сравняваме живота си с този на нашите ближни, трябва да се доверим на Него и да отворим сърцата си за благословенията, които Той ни подарява.
Автор: Сюзън Поспизил (Арканзъс)

Молитва: Боже, помогни ни да отворим сърцата и умовете си, за да получим ежедневния хляб.Амин.

Мисъл за деня: Днес щеблагодаря на Бога за Неговите благословения.

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ БОРЯТ СЪС ЗАВИСТТА.