„Чакай Господа; дерзай, и нека се укрепи сърцето ти.“ (Псалом 27:14)

За прочит: Пс. 27:4-14; Втор. 23-25; Марк 14:1-26

Когато фотоапаратът Полароид SX-70 излезе на пазара през 1972, направи революция във фотографията. Според Оуен Едуард фотоапаратът е „чудо на физиката, оптиката и електрониката“. Когато се появява моменталната снимка, „от предния край на фотоапарата излиза първо празен квадрат и се проявява пред очите ни.“ Хората харесваха бързите, моментални резултати.
Осуалд Чеймбърс вижда закономерна връзка между желанието ни за незабавно постигане на целта и похотта: „Похотта просто означава: „Трябва да имам това веднага“. Може да бъде апетит на тялото или дори духовно притежание ... Не мога да чакам за Божието време, Бог е прекалено равнодушен. По този начин действа похотта.“
В Псалом 27 Давид описва как чака Бога по време на голямо изпитание, когато не се вижда разрешение. Вместо да се отдаде на отчаяние, той поддържа своята увереност, че ще види „благостите Господни в земята на живите“ (ст.13).
Ние живеем в свят, който се покланя на незабавното. Когато ни се струва, че няма изгледи нашите дълбоки копнежи да се изпълнят, псалмопевецът ни подтиква да се прилепяме към вечния Бог. „Чакай Господа; дерзай, и нека се укрепи сърцето ти. Да. Чакай Господа.“ (ст.14).
Автор: Д. Маккасланд

Дари ми доволство и устните Ти запечатай
завсяко суетно желание тук на земята,
но Тебеза Господ и Цар да призная в сърцето,
с молитва да чакам, догдето Те видя в небето!   Адамс

ОТГОВОРЪТ НА НАШИЯ КОПНЕЖ ЗА ЗЕМНОТО Е ДА НАСОЧИМ ВНИМАНИЕТО СИ КЪМ ВЕЧНОТО.