„ ... и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек.“ (Яков 5:16)

За прочит: Филипяни 4:4-9

Когато полиомелитът ме връхлетя с нова сила след 51 години, бях прикована на легло и изпитвах ужасна слабост. Чувствах се напълно безполезна и беззащитна. Какво добро има в живота ми, си мислех аз, какво ми остава1 за да помагам на другите! Съпругът ми ме успокояваше, че делото ми в този свят още не е приключило.
Една нощ сънувах сън, който беше толкова ярък, че остана в съзнанието ми: Бях заобиколена от много деца и като поставях ръка на главите им, се молех за тях. Когато се събудих, се запитах дали молитвата не е моето призвание. Но кой се нуждаеше от моите молитви?
На следващият ден излъчиха репортажи за едно дете от Айова, което се нуждаеше от помощ, както и за други две деца, чийто баща починал в Ирак, докато бил на мисия. Всяка от тези истории ме докосна и започнах да се моля за малките дечица, които имаха нужда от Божията помощ. През трите месеца, през които бях на легло, молитвата промени начина ми на мислене. Тя беше делото, което можех да сторя.
Молитвата е възможност, която Гопод дава на всеки от нас за благословението на всички. Освен че обогатява нашия и живота на другите хора, молитвата ще дочака онази похвала, която копнеем да чуем от небесният ни Отец: „Хубаво, добър и верни слуго!“ (Матей 25:21).

Молитва: Боже, ние се молим и се доверяваме Ти да извършиш Своето дело. Помагай ни да изпълним делото, което възлагаш на нас. Амин.

Мисъл на деня: Извършил ли съм делото, което Бог ми е възложил?

Автор: Хелън Хейдъл (Орегон)

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ БЕЗПОЛЕЗНИ.