„(Бог) наистина ще се смили над теб при гласа на вопъла ти; когато го чуе ще ти отговори.“ (Исая 30:19)

За прочит: Вт. 3-4; Марк 10:32-52; Исая 30:1-5, 18-19

Една от най-ранните игри, на която родителите играят с децата си, е фалшивата уплаха. Таткото закрива очи с ръце и изведнъж се появява като казва: „Буу!“, а детето се кикоти на тази глуповатост.
Тази игра на уплаха е интересна до времето, когато детето изпита истински страх. Тогава не е време за смях. Първата истинска уплаха често настъпва, когато детето се отдели от родителите си. То се лута като отива от едно привлекателно нещо към друго. Но щом разбере, че се е изгубило, изпада в паника и започва силно да плаче. Родителят идва веднага тичайки и уверява детето, че не е само.
Когато пораснем, фалшивата уплаха става част от ежедневието - книги и филми, изпълнени с ужаси, влакчета на ужасите в парковете за забавление. Уплахата е толкова въодушевяваща, че понякога започваме да поемаме по-големи рискове за по-голяма тръпка.
Но когато ни обхване истински страх, е възможно да осъзнаем, че и ние, подобно на древните израилтяни (Исая 30), сме се отклонили от Този, Който ни обича и се грижи за нас. Осъзнавайки, че сме в опастност, изпадаме в паника. Нашият зов за помощ не се нуждае от изтънчени думи или добре обосновани аргументи, а само от отчаян вик.
Подобно на любящ родител, Бог бързо откликва, защото Той желае да живеем под закрилата на неговата любов, където никога няма да се страхуваме.
Автор: Д. Линк

Никога сам не вървя, Христос е до мен,
Приятелят верен е близо в поредния ден;
с ръката Си силна ме води, закриля и знам,
че никога няма да ходя в живота си сам.   Аклей

ДОВЕРИЕТО В БОЖИЯТА ВЯРНОСТ НИ ПОМАГА ДА ПРОГОНИМ ВСЕКИ СТРАХ.