„Послушай, Боже, молитвата ми ... Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, и смъртен ужас ме нападна.“ (Пс. 51:1,4)

За прочит: Псалом 55:1-8; 16-17; Левит 1-3; Матей 24:1-28

Каква промяна настъпва в живота на вяра след като човек премине през тежко изпитание? Зададох си този въпрос докато четях трагичната история за един баща от Ямайка, който случайно прострелял и убил 18-годишната си дъщеря докато се опитвал да защити семейството си от нападатели.
В новините се казваше, че на следващия ден той отишъл на църква (което за него било обичайно) - смазан от скръб, но все пак търсещ Божията подкрепа. Вярата в Бога го водела до този момент и той знаел, че Бог ще го подкрепи и след това тежко преживяване.
Размислих и за своя собствен живот - след като също съм изгубил дъщеря в юношеска възраст. За да видя как съм гледал на живота преди смъртта на Мелиса, проверих архива в компютъра си, за да прочета последната статия, която съм писал преди да изгубя дъщеря си през юни 2002 г. Как онова, което съм казал тогава съответства на това, което зная сега? Дали тежкото изпитание е променило възгледа ми и вярата ми в Бога? Преди май онази година съм писал следното: „Давид не се страхува да отиде смело при Бога и да Му саже какво чувства ... Ние също не трябва да се страхуваме да кажем на Бога какво има в сърцето ни.“
Преди да премина през трудните моменти, отивах при Бога и Той ме изслушваше. След това се уверих, че Той продължава да ме слуша, утешава и подкрепя. Затова продължавам да се моля с вяра. Нашата вяра остава непокътната и по-здрава, защото Бог държи в Своята власт събитията в тяхното минало, настояще и бъдеще.
Автор: Д. Бранън

На трона Си вечен Бог Всемогъщи седи
и знаем, че Своите никога Той не забравя,
защото е верен - на Своето Слово държи;
от трона Си вечен вселената Бог управлява.   Съфилд

ТОВА, КОЕТО ЗНАЕМ ЗА БОГА, НИ НАСЪРЧАВА ДА МУ СЕ ДОВЕРИМ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО НЕ ЗНАЕМ.