„Анна говореше в сърцето си ... гласът ѝ не се чуваше.“ (1 Царе 1:13)

За прочит: Изход 27-28, Матей 21:1-22, 1 Царе 1:9-20

След като прочетохме няколко детски книжки с дъщеря ми, ѝ казах, че ще прочета за малко от една книга за големи и след това отново ще четем заедно. Отворих книгата и започнах да чета наум. След няколко минути тя ме погледна със съмнение и каза: „Мамо, ти не четеш истински.“ Детето предположи, че щом не изговарям думите, аз не чета.
Подобно на четенето, и молитвата можеше да бъде в тишина. Анна, която копнее за свое дете, отива в храма и „говореше в сърцето си“, докато се моли. Устните ѝ се движат, но „гласът ѝ не се чуваше“ (1 Царе 1:13). Свещеникът Илий вижда, но разбира погрешно ситуацията. Жената обяснява: „Аз ... излях душата си пред Господа.“ (ст.15). Бог чува безгласната молитва на Ана и ѝ дава син (ст.20).
Нашият Създател изследва сърцата и умовете ни (Йеремия 17:10), вижда и чува всяка молитва - дори тези, които никога не излизат от устните ни. Той е всезнаещ и затова можем да се молим с пълна увереност, че ще чуе и отговори (Матей 6:8,32). Затова можем постоянно да хвалим Бога, да Го молим за помощ и да Му благодарим за благословенията - дори когато никой не може да ни чуе. 
Автор Д. Шулт

Часът на молтвата е време блажено за мен -
зове ме от вногото грижи но новия ден
и води пред трона на моя небесен Баща,
разкрива същинските нужди на мойта душа.   Уолфорд

БОГ ИЗПЪЛВА СЪРЦАТА НИ С МИР, КОГАТО ИЗЛЕЕМ СЪРЦАТА СИ ПРЕД НЕГО.