„Всичките вярващи бяха заедно.“ (Деян. 2:44)

За прочит: Битие 29-30; Матей 9:1-17; Деян. 2:41-47

Оградата около двора се беше износила и на места скъсала. Затова със съпруга ми решихме да я съборим преди да падне. Беше лесно да се разглоби и бързо я махнахме за един следобед. След няколко седмици, когато Карл почистваше двора, една жена, която разхождаше кучето си, спря и изказа своето мнение: „Дворът ви изглежда много по-добре без ограда. Между другото, не смятам оградите за необходимост.“ Тя обясни, че харесва хората да живеят заедно и между тях да няма бариери.

Има някои обективни причини за съществуването на физическите огради, но да се изолираме от нашите съседи не е една от тях. Затова разбрах защо нашата съседка желае да чувства общността. В църквата, която посещавам, има групи за общение, които се събират веднъж в седмицата, за да изграждаме взаимоотношенията си и да се насърчаваме взаимно в пътуването ни с Бога. В ранната църква са се събирали всеки ден в храма (Деян. 2:44,46). Те имали една цел и едно сърце като общували и се молели заедно. Когато преминавали през различни трудности те имали другари, които да ги подкрепят (Еклесиаст 4:10).

Да сме свързани с общество от вярващи е жизнено важно за нашия християнски живот. Един от начините, който Бог е избрал да показва любовта си към нас, е чрез връзката помежду ни.
Автор: А. Ситъс

Колко чудесна е връзката здрава,
която сплотява сърцата в любов;
небесна хармония тя отразява,
защото в единство ни свързва Христос. Фосет

ВСИЧКИ НИЕ СЕ НУЖДАЕМ ОТ ХРИСТИЯНСКО ОБЩУВАНЕ, КОЕТО ДА НИ ИЗГРАЖДА И ПОДДЪРЖА.