„Не прибързвай с устата си,нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога.“ (Еклисиаст 5:2)

За прочит: Левит 23-24; Марк 1-22; Изход 16:1-8

Една поговорка гласи: „Бог ти е дал две уши и една уста напълно основателно“. Способността да слушаме е важно житейско умение. Специалистите по съветничество ни казват да се изслушваме един друг. Духовните водачи ни казват да слушаме какво ни  говори Бог. Но никой не ни съветва: „Изслушвай себе си.“ Нямам предвид вътрешен глас, който винаги ни казва кое е правилно. Нито пък твърдя, че трябва да слушаме себе си вместо Бога и другите. Искам да кажа, че трябва първо да изслушаме себе си, за да знаем как другите биха приели нашите думи.
Израилтяните също биха могли да практикуват този съвет, когато Моисей ги извежда от Египет. Дни след чудотворното им освобождение те започват да се охплакват (Изход 16:2). Макар че нуждата им от храна е основателна, начинът, по който изразяват желанията си, не е правилен (ст. 3).
Когато говорим в състояние на страх, гняв, незнание или гордост - дори и да е истина това, което казваме - тези, които слушат, ще чуят и нещо друго освен нашите думи. Те възприемат чувствата ни. Но няма да знаят дали чувствата са продиктувани от любов и загриженост, или от надменност и неуважение, така че рискуваме да не ни разберат. Ако изслушваме себе си преди да говорим на глас, можем да преценим състоянието на сърцето си преди невнимателните ни думи да наранят другите или да натъжат Бога.
Автор: Д. Линк

Господи, помогни ми да мисля преди да говоря, да проверявам сърцето си. Помогни ми да контролирам своя език и да се изразявам ясно, за да не причинявам раздор. Постави пазач на устните ми. Амин

ДУМИ, ИЗГОВОРЕНИ НАБЪЪРЗО, ПРИЧИНЯВАТ ПОВЕЧЕ ВРЕДА, ОТКОЛКОТО ДОБРО.