Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2016 05:19 - Е Д Н А В Д О В И Ц А, която знаеше най-добре да влага парите си
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
0



             Първо прочети от Библията: Марк 12 7 41 - 44 и 2 Коринтяни 9 : 6-8.

                                   


В Йерусалим цари страшно притеснение. От всички краища на познатият свят в него пристигат евреи. След няколко дена ще започне празнуването на Пасхата. Всеки истински евреин иска да отпразнува тези дни в свещеният град. Жените трескаво приготвят за Пасхалното тържество. Готви се и се пече, за да има радост.

Само една жена не се приобщава. Тя не е похарчила парите си в малките дюкянчета на тесните гърбави улички на Йерусалим. Тя няма много пари и затова трябва добре да обмисли къде да ги вложи, а не да ги употреби за ненужни покупки.

"Много хора знаят усърдно да изкарват пари, но не всички знаят какво да започнат с тях ..." е казал някога президента на една голяма американска рекламна фирма.

Бедната вдовица всъщност няма много пари, но тя знае много добре какво да прави с тях. Нейните стъпки целенасочено са отправени към храма. След като пристига там, тя отива направо до кутията за дарения и пуска всичко скътано, всичко, което има.
Всичко ли? Да, но нали са само две малки монети, равностойни на стотинки - един кондрант!

Тя само за малко бе излязла от сянката на своята бедност. После отново се загубва в тълпата на множеството посетители на храма, в сянката на богатите, които пускат много в кутията за дарения, но ... от своя излишък. Тогава тя се оттегля така незабелязано, както незабелязано бе и дошла.

В същото това време в храма се намира и Господ Исус. Неговите посещения в дома на Отца са преброени. След няколко дена ще бъде предаден и хванат в Гетсиманската градина, която се намира срещуположно на храма, от другата страна на потока Кедрон, за да бъде разпнат.

Той седна срещу кутията за дарения, наблюдавайки внимателно хората, които пускаха пари в нея. Богатите пускат много, и това е добре. Това едва ли се отразява на тяхното състояние. Те си запазват достатъчен излишък.


Тогава Той вижда бедната вдовица. Въпреки че тя пуска малката монета, без да поглежда в Божията кутия, Исус знае какво дава тя. Той също знае, че жената дава последните пари, които притежава. Тя направо ги е спестила от залъка си. Няма повече.

Въпреки всичко, Господ Исус намира нейното дарение толкова значимо, че насочва вниманието на учениците Си към него. Това Той не е направил за големите дарения на богатите. Христос казва:

"Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си, пусна всичко, което имаше - цялото си притежание."

Изчислено в парична стойност, направеното дарение е малко. За Исус е меродавно това, което остава. А то е - нищо. При дар, даването значимо за Него е каква стойност има дарението за дарителя. За тази жена това бе всичко.

Всъщност парите нямат стойност пред Бога.
Това разбираме от речта на ап. Павел пред людете в Атина:

"Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и земята, не обитава в ръкотворни храмове. Нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;" (Деяния на апостолите 17 : 24,25 )

Въпросът е за мотива, поради който човек дарява. Исус знае, че човек по природа е привързан към парите. Колко често забравя, че е благодат полученото здраве и разум и възможност да изкарва пари. Човек се заблуждава, когато мисли: С моите пари мога да правя каквото си искам; въпреки че това е само Божие благословение. ( Притчи 10 : 22 )

Бог не изисква нашите дарения, защото са Му необходими, понеже ние сами си увреждаме, когато сме непокорни.

Исус знае също: Когато човек дава парите си на Бога, той го прави от любов, защото иска всичко - и притежанието си,
да сподели с Него.

Тогава многократно се умножава материалната стойност на парите така, както Исус умножи хлябовете и рибите. ( Лука 9 : 12 - 17)

Даряващият човек знае, колко много може да направи с парите, понеже Бог свързва благословението с това. Трябва да отбележим, че тази вдовица честваше Духа на Новият завет, въпреки че все още не беше настъпило същинското време - Исус трябваше първо да умре и да възкръсне.

В Старият Завет, където всичко се уреждаше от закона, Бог беше дал точни предписания и за паричните дарения:
Десятъкът от всички приходи е за Него. (Левит 27 : 30, 32 ) От него се заплаща на слугите в храма и на Левитите.
Десятъкът беше задължение, от което никой евреин не можеше да се измъкне, както и така подкрепяните левити не можеха, понеже те предаваха десятък от десятъка за свещениците. ( Числа 18 : 21, 25 - 30 )

В Новият Завет всичко е друго. Тука не се разпорежда, не се споменават определени приноси. Тук любовта е изходната точка, а не законът. На любовта не може да се дават предписания чрез закони и правила. Тя е основана на доброволността. Онези, които признават тази основа, които се радват на молитвата, получават някои насоки, например: Дарявай редовно, ( 1 Коринтяни 16 : 2 ), без да парадираш с това. ( Матей 6 : 2 - 4 )

Чувства ли тази жена, че Бог от любов към света е изпратил Своя Син? За това ли иска тя да изяви своята любов към Него с тотална жертва? Във всеки случай тя много добре разбира, че даването не е предимство на богатите. Бедните имат същата възможност. Процентът, който бедния може да даде от полученото не е по-малък от този за приходите на богатия. Даже дарението да е малко, това не е от значение.

Парите не трябва да се използват само за земни неща. Вълнуващи възможности се разкриват, когато парите са посветени на Бога и Неговото служене. Тогава те получават трайна стойност.

"Пари не могат да се вземат в небето," е казал някой веднъж, "но могат да се изпратят там предварително." Това означава, че може да се вложат за неща с вечна стойност, както го направи бедната вдовица. Тогава стават капитал в небето. ( Филипяни 4 : 17 )

Жалко, че толкова малко се споменава за живота на вдовицата! Че не се разказва, как Исус, Който се трогна от направената жертва - дарение, пое грижата за нейният живот.

Не остави ли Той Соломон да каже: "Почитай Господа с имота си и от първото на целия си доход.. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, и линовете ти ще преливат от ново вино." ( Притчи 3 : 9,10 )

Не обеща ли Той чрез устата на пророк Малахия, че тези, които дават десятък от придобитото, ще бъдат затрупани от благословения. ( Малахия 3 : 10 ) Жената, която не се задоволи да даде една част от парите си, не десет, а сто процента предостави на Бога, без съмнение е открила, че този Бог Когото тя е дарила, никому не иска да остане длъжен.

Бедната вдовица е отпразнувала добре Пасхата. Добър пример за нас.

Превод: Пастор Божидар Попов



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693145
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031