Постинг
30.06.2016 18:20 -
Книгата на пророк Данаил продължение
Под владичеството на Птолемеите
(320-202 г.пр.Хр.)
"И Южният цар ще се уякчи, но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество." (5)
Двадесет и пет години по-късно от четирите части на Александровата империя остават само две. Гърция, която е била под управлението на Касандър, впоследствие е завоювана от Лизимах. Той пък от своя страна е разбит от Селевкий. Така остават само две царства: Египетското, разположено на юг от Палестина, и Сирийското - на север. Чрез имената "южния цар" и "северния цар" пророчеството ще обозначава отсега нататък царствата от гледна точка на Божия народ, който живее в Палестина. "Южният цар ще стане силен". Наистина, територията на Птолемей Лагос обхваща Египет, Етиопия, Либия, Арабия, Палестина, Финикия, Лисия, Кария, Амфилия, Киликия и Кипър. "Но един от началниците (на Александър) ще стане по-мощен от него и ще го превъзхожда". Царството на Селевкий (след превземането на владенията на Касандър и Лизимах) става още по-голямо. То обхваща Македония, Тракия, Витания, Мала Азия, Сирия, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Луизяна, Персия и цялата централна Азия чак до Индия. Заради походите си към Индия той получил прякора Никатор - победител.
От генералите на Александър Македонски най-кротък е като че ли Птолемей I. След военните безредици той доста мъдро управлява своята държава. Спрямо евреите е доста благосклонен, което води до непрекъснато увеличаване на еврейското население в Египет.
"И подир няколко години ще се сдружат: дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържи силата на мишцата си; също и той няма да устои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водят, и родителят й, и оня, който я крепеше в ония времена." (6)
Между двете велики държави винаги съществуват спорове, които често се уреждат с военни способи. При царуването на Птолемей II Филаделф (283-246) се води битка с третия приемник на царството на Селевкидите - Антиох II Тьоз (262-247). Битката трае осем години. Обезпокоен от известия за възстания на партяните и бактрияните, Антиох сключва набързо мир с египетския владетел. Условието на договора е той да остави жена си Лаодикия, да лиши от наследство децата й и да се ожени наново за Вереника, дъщерята на Птолемей, като осигури короната за децата, които ще се родят от този брак. След смъртта на Птолемей II, сполетяла го няколко години след сключения мир, Антиох изгонва Вереника и взема отново жена си Лаодикия и децата й. Уплашена от променливите настроения на мъжа си, Лаодикия отравя Антиох и поставя на трона Селевкий II Калиник. Тя нарежда да убият и нейната съперница Вереника. После търси убежище в Дафне, но е измамена от вероломството на тези, които я заобикалят. По един изключително жесток начин убиват пред очите й сина й, после нея, а след това всички египтяни, които са я последвали.
"Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската, ще влезе в крепостите на северния цар, ще действа против тях, и ще преодолее; също и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар. А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си." (7-9)
"Отрасълът от корените й" е братът на Вереника Птолемей III, наречен Евержет (246-221). Докато Вереника е била затворена, брат й е изпратил армия, за да я освободи, но пристига твърде късно. Сега идва часът на отмъщението. Войските от Азия и тези от Египет се съединяват и под ръководството на Птолемей превземат Сирийското царство. Той умъртвява Лаодикия, после се провъзгласява за господар над цяла Сирия и Киликия. Преминава р. Ефрат, подчинява всичко чак до Вавилон и р. Тигър и ако не е бил един бунт, който го заставил да се върне в Египет, е щял да завоюва напълно всички провиции на Сирийското царство. Птолемей III се завръща в Египет, натоварен с плячка: около 40 хиляди таланта сребро, огромно количество златни и сребърни вази и около 2 500 статуи, една част от които са били египетски идоли, отнесени от Камбиз в Персия. От благодарност египтяните, славещи се със своите идолопоклоннически традиции, го наричат Евержет - благодетел.
Селевкий Калиник, след като научава за връщането на Птолемей в Египет, предприема два похода, за да си възвърне Мала Азия - единия по море, а другия - по суша. Флотата му бива унищожена от буря, а армията - напълно разбита. Самият той едва се спасява с бягство.
При Птолемей Евержет Египет достига най-високата точка на своето развитие. Той е наследен от жестокия и своенравен Птолемей IV Филопатър (221-206). По време на неговото царуване Селевкидите възобновяват своя опит да откъснат Келесирия и Юдея от Египет. Ето как става това:
"И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се, ще воюват дори до крепостта му." (10)
Първата част на стиха говори за синове, а последната - само за един син. Селевкий II Калиник има двама сина. Първият син, Селевкий III Сотер (226-223), има голямо желание да нападне Египет, но по природа е мекушав и неспособен да ръководи войска. Той е отровен и в 223 г.пр.Хр. на престола се възкачва вторият син, Антиох III Велики (223-187). След омиротворяване на смущенията в царството си Антиох обявява война на Птолемей Филопатър, отнема му Келесирия, разбива войските му близо до Берита и става господар на част от Финикия. Тогава Птолемей му предлага изгоден мир.
"И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе, ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка." (11 ст.)
В 217 г.пр.Хр. Птолемей тръгва на поход със 75 000 войници срещу Антиох, който предвожда 78 000 души. Срещата става при Газа. Антиох е напълно разбит. Той загубва повече от 10 000 пехотинци и дава 4 000 души пленници.
"И като закара множеството, сърцето му ще се надигне: и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее." (12)
След победата при Газа Птолемей IV посещава Ерусалим по покана на еврейските старейшини. Изведнъж пожелава да влезе във вътрешното отделение на храма - Светая Светих. Неговото намерение не може да бъде отклонено нито от настойчивите молби на свещениците, нито от ропота на народа. Когато стъпва на прага на свещената стая, краката му се подкосяват и той пада примрял на земята, така че е трябвало да го извадят. Този случай променя отношението на Птолемей към евреите. Той започва да ги ненавижда, тъй като се чувства унижен от техния Бог. Издава заповед за задължително участие в египетското идолослужение, в противен случай на непокорните се отнемат гражданските права. Повечето евреи се отказват от египетските привилегии и загубват имота си, стават най-долната и безправна каста в Египет. Но според царя това не е достатъчно. Той нарежда да бъдат избивани по особено жесток начин - стъпкване със слонове. По не много точни данни от неговите репресии са загинали около 40 000 евреи.
"Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество, по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот." (13)
Птолемей IV е можел да лиши Антиох от владенията му, но се задоволява да си върне Келесирия и Финикия и после жадно да се отдаде на удоволствия и разврат. По този начин не става "по-силен". След смъртта му наследник става Птолемей V. Той е на пет години. Сключеният мир трае "няколко години" (14 години). През това време Антиох си възвръща всичките източни провинции (чак до Вавилон) и се сдобива с титлата Антиох Велики. Той вече е сформирал армия, калена в битки, много по-страшна от първата. Научавайки за смъртта на Птолемей IV, Антиох разбира, че сега е най-благоприятният момент и за нищо на света не трябва да го изпуска. Една голяма армия, съпровождана от 151 слона, потегля към Египет. Но на сцената ще се появи друга сила, която ще обърка неговите сметки.
От края на трети век, под влияние на елинската култура и мироглед, на предизвикателството на Птолемей IV Филопатър, а и вследствие разгорелите се лични амбиции на водачите на народа, Юдея рязко сменя поетия курс, като решава да служи на амбицията на световните господари. От този момент всяко спречкване, всеки конфликт между Сирия и Египет ще засяга и еврейския народ. С навлизането в политиката на Древния свят Божият народ загубва най-ценното нещо на този свят - мира.
продължава...
(320-202 г.пр.Хр.)
"И Южният цар ще се уякчи, но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество." (5)
Двадесет и пет години по-късно от четирите части на Александровата империя остават само две. Гърция, която е била под управлението на Касандър, впоследствие е завоювана от Лизимах. Той пък от своя страна е разбит от Селевкий. Така остават само две царства: Египетското, разположено на юг от Палестина, и Сирийското - на север. Чрез имената "южния цар" и "северния цар" пророчеството ще обозначава отсега нататък царствата от гледна точка на Божия народ, който живее в Палестина. "Южният цар ще стане силен". Наистина, територията на Птолемей Лагос обхваща Египет, Етиопия, Либия, Арабия, Палестина, Финикия, Лисия, Кария, Амфилия, Киликия и Кипър. "Но един от началниците (на Александър) ще стане по-мощен от него и ще го превъзхожда". Царството на Селевкий (след превземането на владенията на Касандър и Лизимах) става още по-голямо. То обхваща Македония, Тракия, Витания, Мала Азия, Сирия, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Луизяна, Персия и цялата централна Азия чак до Индия. Заради походите си към Индия той получил прякора Никатор - победител.
От генералите на Александър Македонски най-кротък е като че ли Птолемей I. След военните безредици той доста мъдро управлява своята държава. Спрямо евреите е доста благосклонен, което води до непрекъснато увеличаване на еврейското население в Египет.
"И подир няколко години ще се сдружат: дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържи силата на мишцата си; също и той няма да устои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водят, и родителят й, и оня, който я крепеше в ония времена." (6)
Между двете велики държави винаги съществуват спорове, които често се уреждат с военни способи. При царуването на Птолемей II Филаделф (283-246) се води битка с третия приемник на царството на Селевкидите - Антиох II Тьоз (262-247). Битката трае осем години. Обезпокоен от известия за възстания на партяните и бактрияните, Антиох сключва набързо мир с египетския владетел. Условието на договора е той да остави жена си Лаодикия, да лиши от наследство децата й и да се ожени наново за Вереника, дъщерята на Птолемей, като осигури короната за децата, които ще се родят от този брак. След смъртта на Птолемей II, сполетяла го няколко години след сключения мир, Антиох изгонва Вереника и взема отново жена си Лаодикия и децата й. Уплашена от променливите настроения на мъжа си, Лаодикия отравя Антиох и поставя на трона Селевкий II Калиник. Тя нарежда да убият и нейната съперница Вереника. После търси убежище в Дафне, но е измамена от вероломството на тези, които я заобикалят. По един изключително жесток начин убиват пред очите й сина й, после нея, а след това всички египтяни, които са я последвали.
"Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската, ще влезе в крепостите на северния цар, ще действа против тях, и ще преодолее; също и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар. А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си." (7-9)
"Отрасълът от корените й" е братът на Вереника Птолемей III, наречен Евержет (246-221). Докато Вереника е била затворена, брат й е изпратил армия, за да я освободи, но пристига твърде късно. Сега идва часът на отмъщението. Войските от Азия и тези от Египет се съединяват и под ръководството на Птолемей превземат Сирийското царство. Той умъртвява Лаодикия, после се провъзгласява за господар над цяла Сирия и Киликия. Преминава р. Ефрат, подчинява всичко чак до Вавилон и р. Тигър и ако не е бил един бунт, който го заставил да се върне в Египет, е щял да завоюва напълно всички провиции на Сирийското царство. Птолемей III се завръща в Египет, натоварен с плячка: около 40 хиляди таланта сребро, огромно количество златни и сребърни вази и около 2 500 статуи, една част от които са били египетски идоли, отнесени от Камбиз в Персия. От благодарност египтяните, славещи се със своите идолопоклоннически традиции, го наричат Евержет - благодетел.
Селевкий Калиник, след като научава за връщането на Птолемей в Египет, предприема два похода, за да си възвърне Мала Азия - единия по море, а другия - по суша. Флотата му бива унищожена от буря, а армията - напълно разбита. Самият той едва се спасява с бягство.
При Птолемей Евержет Египет достига най-високата точка на своето развитие. Той е наследен от жестокия и своенравен Птолемей IV Филопатър (221-206). По време на неговото царуване Селевкидите възобновяват своя опит да откъснат Келесирия и Юдея от Египет. Ето как става това:
"И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се, ще воюват дори до крепостта му." (10)
Първата част на стиха говори за синове, а последната - само за един син. Селевкий II Калиник има двама сина. Първият син, Селевкий III Сотер (226-223), има голямо желание да нападне Египет, но по природа е мекушав и неспособен да ръководи войска. Той е отровен и в 223 г.пр.Хр. на престола се възкачва вторият син, Антиох III Велики (223-187). След омиротворяване на смущенията в царството си Антиох обявява война на Птолемей Филопатър, отнема му Келесирия, разбива войските му близо до Берита и става господар на част от Финикия. Тогава Птолемей му предлага изгоден мир.
"И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе, ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка." (11 ст.)
В 217 г.пр.Хр. Птолемей тръгва на поход със 75 000 войници срещу Антиох, който предвожда 78 000 души. Срещата става при Газа. Антиох е напълно разбит. Той загубва повече от 10 000 пехотинци и дава 4 000 души пленници.
"И като закара множеството, сърцето му ще се надигне: и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее." (12)
След победата при Газа Птолемей IV посещава Ерусалим по покана на еврейските старейшини. Изведнъж пожелава да влезе във вътрешното отделение на храма - Светая Светих. Неговото намерение не може да бъде отклонено нито от настойчивите молби на свещениците, нито от ропота на народа. Когато стъпва на прага на свещената стая, краката му се подкосяват и той пада примрял на земята, така че е трябвало да го извадят. Този случай променя отношението на Птолемей към евреите. Той започва да ги ненавижда, тъй като се чувства унижен от техния Бог. Издава заповед за задължително участие в египетското идолослужение, в противен случай на непокорните се отнемат гражданските права. Повечето евреи се отказват от египетските привилегии и загубват имота си, стават най-долната и безправна каста в Египет. Но според царя това не е достатъчно. Той нарежда да бъдат избивани по особено жесток начин - стъпкване със слонове. По не много точни данни от неговите репресии са загинали около 40 000 евреи.
"Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество, по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот." (13)
Птолемей IV е можел да лиши Антиох от владенията му, но се задоволява да си върне Келесирия и Финикия и после жадно да се отдаде на удоволствия и разврат. По този начин не става "по-силен". След смъртта му наследник става Птолемей V. Той е на пет години. Сключеният мир трае "няколко години" (14 години). През това време Антиох си възвръща всичките източни провинции (чак до Вавилон) и се сдобива с титлата Антиох Велики. Той вече е сформирал армия, калена в битки, много по-страшна от първата. Научавайки за смъртта на Птолемей IV, Антиох разбира, че сега е най-благоприятният момент и за нищо на света не трябва да го изпуска. Една голяма армия, съпровождана от 151 слона, потегля към Египет. Но на сцената ще се появи друга сила, която ще обърка неговите сметки.
От края на трети век, под влияние на елинската култура и мироглед, на предизвикателството на Птолемей IV Филопатър, а и вследствие разгорелите се лични амбиции на водачите на народа, Юдея рязко сменя поетия курс, като решава да служи на амбицията на световните господари. От този момент всяко спречкване, всеки конфликт между Сирия и Египет ще засяга и еврейския народ. С навлизането в политиката на Древния свят Божият народ загубва най-ценното нещо на този свят - мира.
продължава...
Вълнообразно
Връзката между древни скити и партите – ...
Древнобългарските Слънчеви празници в Пе...
царица Томирис
Древнобългарските Слънчеви празници в Пе...
царица Томирис
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
