Постинг
25.06.2016 04:26 -
Re: Книгата на пророк Данаил
"Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти."
Може би най-интересната и най-неясната част за Данаил е тази за светилището и неговото очистване. Тук има три понятия: "всегдашната жертва", "престъплението, докарващо запустение" и "светилището".
"Всегдашната жертва" - така се е наричало и "хлебното приношение", безкръвната жертва се е наричала и "възвишаемо приношение". Тази жертва е съпътствала принасянето на животни за грях, за всесъжение, за примирение, което определено сочи, че тя символизира не принасянето на Исус в жертва за човешките грехове, а това, което ще последва след Голгота - Неговата дейност след възнесението (Числ.15:2-5). "Аз съм хлябът на живота. Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света." (Йоан 6:48, Йоан 6:50, Йоан 6:51).
Хлебното приношение е символизирало човешката природа на Исус, чрез която Той ще се доближи до падналите грешни същества, ще се сроди с тях и ще ги представи пред Вселената в качеството си на техен брат, на "Син човешки".
"Престъплението, докарващо запустение" е пък противодействащата на ходатайствената Христова служба тенденция. Това е оправданието чрез дела. Тази тенденция се развива още с приноса на братята Каин и Авел. Каин олицетворява разбирането за оправдание пред Бога чрез дела и лични заслуги, докато Авел въплътява евангелската истина за ходатайствената дейност на Спасителя. Според пророчеството най-силно развитие на учението за оправдание чрез дела и лични заслуги ще се достигне по време на владичеството на Малкия рог - онази религиозно-политическа система през Средновековието.
Третото понятие е "светилището". На него Библията е отредила доста страници, което по недвусмислен начин показва, че тук се крият важни спасителни истини.
"И да ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности - така да я направите." (Изх.25:8, Изх.25:9)
От заповедта се вижда, че скинията е била направена по небесен образ. Това означава, че тя е копие на нещо, което съществува на небето. С една подходяща символика на картинен разбираем и за детето език, тя е разкривала основните аспекти на Божия спасителен план и най-вече - личността на бъдещия Спасител, Господ Исус Христос. По такъв начин устройството и службите в земното светилище ни говорят за онова, което Исус е извършил на земята и което върши за нас на небето. Спрямо старозаветния Божи народ ние се намираме само с една крачка по-напред в разбирането на Христовата мисия. Можем пряко да научим какво Исус е извършил на земята, но какво прави на небето, можем да разберем единствено от символичните служби в светилището. Затова въпреки Голготската жертва земното светилище заема централно място в познанието ни за Бога.
В следващият пост ще разгледаме светилището ..
следва..
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
